Самоков

Из Родопите през есента

София Сотирова

invalidi-2

Клубът на инвалидите в гр. Самоков с ръководител Боньо Тодоров отдавна имаше идея за една екскурзия из Родопите. Организацията никога не е лесна за такова мероприятие. По много причини. Най-после успяваме, не без голямата помощ и съдействие на г-жа Светлана Атанасова, управител на хотел „Самоков“ – Боровец, която ни отпусна два автобуса безплатно за реализиране на екскурзията на инвалидите.

invalidi

В една ранна октомврийска утрин, още не развиделило се, потегляме. Първата ни цел е Велинград. Времето е подходящо точно за екскурзии. Бързо се отклоняваме от главния път и навлизаме в дефилето на река Чепинска, покрай която се извива и пътят за Велинград. Почти паралелно с него е изградена и единствената теснолинейка в България. Железопътната линия минава през множество тунели и ту се появява от едната или от другата страна на шосето. Природата е великолепна, а и обагрена с топлите есенни краски, пълни очите ни с красота и радва душите ни. Високи и почти отвесни скали се редуват с гористи хълмове. Есента е покрила с жълти, оранжеви, кафяви, а на места и до червени цветове прекрасните широколистни гори. Така неусетно пристигаме във Велинград. Градът прави впечатление с изобилието на хотели, къщи за гости, заведения и благоустроените си градски части. Веднага разбираш, че си попаднал в Спа-центъра на Балканите. Нашата цел е познавателна и бързо се отправяме към градския музей. Специално сме подбрали деня за безплатно посещение, но си заплащаме беседата и с удоволствие слушаме уредника и научаваме или си припомняме много исторически факти. Благодарим, оставяме мнението си в книгата за гости и потегляме към Клептуза. Малка разходка из красивия парк и езерото с водните птици отново ни кара да се чувстваме одухотворени. Правим си снимки за спомен и потегляме отново.

Следващата ни цел е Цигов чарк. Красив курортен център край брега на язовир Батак. За съжаление замислената разходка край брега на езерото се отлага. Лек дъждец ни спира. Но наблизо е град Батак и се отправяме към него. Спираме в центъра на града. И той е добре уреден. Влизаме в градския музей, където веднага ни предоставят филм за историята на града и безплатно разглеждане на музея. Наблизо е и църквата Света Неделя, съхранила костите на над 2000 убити жени, деца и старци при потушаването на Априлското въстание. В пълно мълчание и свели глави палим свещи с мисълта никога повече такава участ да не сполетява народа ни. Разглеждаме и етнографския музей, паметниците на загиналите батачани, влизаме и в новата църква в центъра на града. Усещането за героизъм и правене на история не ни напуска в този град. Мъка свива сърцата ни. Така е винаги, като се допреш на историята ни.

Продължаваме напред към пещерата „Снежанка“. Малко преди Пещера тесен път ни отвежда до началото на екопътеката към пещерата. По-голямата част от нас не са в състояние да се  изкачват, но те с охота остават да починат сред красивата природа. Другите потегляме нагоре към най-красивата пещера на България. Наистина е така. Много цветове покриват изумителните сталгмити, сталгтити и сталгтони. Прилепите за заспали зимния си сън и снимането е забранено. Споменът от тази природна красота остава в душите ни. Пред величието на природата се чувстваме толкова малки и временно появили се на тази земя.

Потегляме към последната ни цел, град Брацигово. И там ни посрещат в музея сърцато. Настаняват ни е една просторна зала и директорката на музея остава след работното си време да ни запознае с историята на града. Беседата е изключително увлекателна, поднесена ни с много любов към предците си. Отново героизъм на народа и въздигане на личността на Васил Петлешков по време на Априлското въстание. Разглеждаме паметника му, посещаваме църквата и не ни напуска усещането за величие на тези малки градчета на България, сътворявали голямата ни история.

Денят е към своя край. Смрачава се и бързаме да се приберем по домовете си. Всички са очаровани от екскурзията благодарим отново за помощта на г-жа Атанасова, както и на чудесните водачи на автобусите Васил и Венци, направили тази екскурзия незабравима за нас, инвалидите.

Дай, Боже и други такива екскурзии.

 

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close