София Сотирова
Не случайно манастирите, разположени околовръст на София се наричат Софийската Света гора. Повечето от тях са доста стари от 10-12 век, някой добре запазени и наистина свети места за българите. Това бе и причината за желанието, ние от Съюза на инвалидите в Самоков, да посетим колкото може повече от тях. Като начало се спираме на три: Кремиковския „Покров Богородичен”, Чепинския „Свети Три светители” и Батулийския „Свети Никола”.
И така уреченият ден идва. Рано сутринта, в един прекрасен пролетен ден автобусът с нас потегля към София. Първата ни цел е Кремиковския манастир. Не след дълго пристигаме. В манастира има две църкви, стара и нова. Старата „Свети Георги” е експонирана като музей, а новата – „Покров Богородичен” е действаща. Купуваме свещи и бързаме да се смирим и запалим свещи за здраве и благополучие на близките си. Дворът е добре поддържан, има и кът с пауни, гълъби и други животни. Разглеждаме всичко. Отгоре се открива прекрасен изглед към цяла София. Природата е великолепна, гората свежо зелена, току раззеленила се. Въобще пролетна омая.
След лека почивка отново потегляме. Целта ни е Батулийският манастир в полите на Стара планина. Не след дълго пристигаме в селото Батулия и спираме пред паметника на антифашистите.Има около петстотин метра пешеходстване, но нашите приятели, инвалидите от Своге са предвидили за по-трудно предвижващите се джип, който ги извежда до манастира. Там ни посрещат старите приятели с усмивки на лице. Влизаме в църквата, добре поддържана, палим свещи и отправяме молби към Спасителя. Всеки има своята тревога в душата си. Това е мястото, където да потърсим вяра и спасение за себе си и близките ни. Не след дълго започва веселата част. На слънчевата поляна нашите приятели са разпънали маси, на които щедро ни предлагат обяд. Всичко беше приготвено великолепно и изненадващо добре за условията, в които се бяха справили. Вдигаме наздравици, настроението се покачва и скоро след това чуваме и музиката. Пред църквата се извива и хоро. После нашият дует Латинка и Бай Васил изпяват две песни. Не остават назад и хористите от певческата ни група „Еделвайс“, които огласиха гората с няколко песни. И тази среща с колегите от Своге ще остане незабравима за нас и за тях.
Слизаме бавно надолу и се отправяме към третия манастир – Чепинския „Свето Три Светители”. Там ни посреща сестра Гликерия, единствена живееща и поддържаща манастира. Освен основната църква на Трите Светители – Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст в манастира има и два параклиса на Свети Илия и Света Петка. Посещаваме ги и трите. Палим свещи и отправяме молби, след което сестра Гликерия ни черпи с кафе и бонбони. Една много мила среща, т.к. тази сестра преди това служеше в Самоковския манастир „Покров Богородичен”. Времето, както винаги не стига и трябва да се разделим и да се отправим обратно към Самоков.
Всеки е затаил в душата прекрасните спомени от добре преминалия ден. И си пожелаваме – дано има повече такива дни в живота ни.
