Мария Галчева
За всеки, който би се припознал в този текст – може това да не си ти
Този човек няма определен смисъл в живота си, навярно мисли, че е изключително начетен, успешен и оригинален. И сега е дошло неговото време. Той е силен и самочувствие изобщо не му липсва. Използвам 3л. м.р. ед. ч., защото дисектираме събирателният образ на анонимния онлайн експерт по всякакви въпроси на живота. Та, не се чудете, знайте само, че този човек е компетентен във всички области на обществения, икономическия, политическия, половия, аграрния и прочее живот. Той разбира – ние не, затова слушайте внимателно неговите тези. Преди време на журналистически изпит в Софийския университет се падна темата „Професия трол” , което е показателно за това какво широко приложение намира тази професия в живия живот по жицата. Така, че висшите училища би трябвало да си помислят сериозно за разкриването на нови специалности с такава практическа насоченост.
Водещите принципи от дневника на анонимния хейтър и раздавач на акъл се коренят в основните доктрини, на които той/тя вярва. Знаем, че неговата „кауза” винаги е най-правилната. Другите не заслужават даже да ги обмислиш – хвърляш там едно око, колкото да си запознат с какво да се заяждаш и е достатъчно. Ама правилно ли е или полезно – какво ти пука?
Думата за този род хора ми се отваря покрай наближаването на предизборната кампания. През това свещено време, винаги налитаме на екземпляри, които като едни супернови разцепват на трески беглите ни представи за общуване. Особено атрактивна в последно време и именно интернет кампанията за обиране на всенародната любов, просто защото е безплатна и достига до най-много хора. Този тип кампания се ползват от всички политически формации, носят в себе си огромни дози популизъм и храбри идеи, чиято реализация винаги след това се поставя под съмнение /а понякога и преди това/. Това е едната страна на нещата. Политическите щабове разполагат с обучени хора, чиято основна задача е да громят противниковите идеи. Същите тези апаратчици правят само това да пишат. Има такива, които застават с лицата и имената си, но има и такива, които удобно влизат в кожата на фалшивия профил. Точно те са и най-безцеремонните.
Идеята на цялото писание не е в това чии твърдения са верни, а в това що за човек си да се криеш зад анонимността. Ако си толкова прецизен и честен не би имал проблем да наречеш нещата с истинските им имена и от 1-во лице. Толкова кухо и тъпо звучи говоренето, в съзвучие с някакво неясно чувство за реванш. Това са хора истински словесни онанисти, които целят да поднесат селективна истина, примесена в аудиторията масирано чувство на измама.
Жалко е за словото като действие цялата тази мръсотия, с която се опръскваме. Все едно, че не се знаем кой, къде, кога, как. И най-вече – очакваме дивиденти. Смях. Маниерът на провеждане на избори от Алеково време не е мръднал и с милиметър, само се е усъвършенствал технически. Не можем да сме недоволни. Да живее прогресО!
