Обща категорияОбществоРегионалниСамоков
Измамени институция и граждани
Бойчо Стамболийски
Наскоро от общината научихме, че от Дирекция по вероизповеданията към Министерски съвет са отпуснати 35 хил.лв. за ремонтни работи на три исторически обекта в града, в т.ч. 10 хил.лв. за ограда на Синагогата, която е по-популярна сред нас по-старите първокварталци като аврата. Средствата ще бъдат отпуснати от държавния бюджет въз основа на писмо на кмета Владимир Георгиев съдържащо аргументирано предложение.
Нещо силно смущаващо има в аргументацията във връзка с именно този молитвен дом. Наистина оградата на Синагогата от източната страна, на която има опъната мрежа и колове не е в най-добро състояние. Но интересно с каква цел в искането, съдържащо се в писмото до Дирекцията, се настоява да бъде осигурено финансиране за възстановяване на автентичния зид на двора, който бил напълно разрушен, и в близка перспектива при наличие на финансова възможност въпросният храм да бъде реставриран. Вероятно с пренасочване на средства от пера на общинския бюджет за удовлетворяване на належащи нужди на населението в размер на няколкостотин хиляди лева към тази реставрация, за която странните условно бедни “дарители” на обекта ни поставиха още по-странното ултимативно условие да бъде окончателно завършена за не повече от 5 години, който срок тече от април тази година.
Държа да отбележа, а и всички мои живи съкварталци отлично си спомнят, че там където сега е попрокъсаната оградна мрежа, “автентичен зид” , на който да се е случило напълно разрушаване никога не е имало! Какво в действителност имаше там и как беше разположено?
Приблизително по контура на южната ограда на Сарафската къща имаше уличка, която се спускаше от ул. “Княз Дондуков” до сегашната “Асен Карастоянов”. На десния ъгъл в началото й беше къщата на семейство Маджарови, където живееха баба Анка, синът й Христо, жена му Вега и синовете им Васил и Томи, както и семейството на д-р Момов, зет на баба Анка, женен за дъщеря й Славейка и децата им Николай, Елка и Ани. По-надолу беше къщата на прекрасното семейство на чичо Павел Чиширков, чиято съпруга беше унгарка и децата му – Йошката и Емилия.
Вляво от уличката, малко пред сегашната въпросна ограда, а може би и наравно с нея, на ул. “Княз Дондуков”, имаше две български къщи, едната от които си спомням, че беше на Джангазата. По-навътре по уличката, в посока запад, беше къщата на семейство Казакови с тримата синове – Георги, Кольо и Веско – правнуци на самоковския опълченец Зафир Казаков. Следваше къщата на еврейското семейство на бръснарина чичо Берто, жена му Марика, синът им Ели и ако не ме лъже паметта дъщеря им. Вероятно това е било къщата или на пазач на храма, или на служещото в него духовно лице.
Следваше Синагогата с една скромна невисока ограда от север, откъдето беше и входът, а над храмовата врата имаше мраморна плоча с надпис на иврит.
Защо общинската експертиза и авторът на писмото манипулират с неверни факти като този за някакъв автентичен напълно разрушен зид от изток е доста обезпокоително. Може би иска да услужи максимално за сметка на обществения интерес на “дарителите” ?!…
Никой не ни информира и за една важна подробност – от къде ще се влиза в парцела със Синагогата. Дали няма оттук нататък пред нас и официалните органи да започне да се тиражира и друг фалшификат – че “автентичният” подход към парцела винаги е бил от изток, откъм “напълно разрушения автентичен зид”?
А освен това, не са ли малко множко 10 хил. лв. за едно такова “автентично зидче” – сума съставляваща около 1/5 от стойността на една прилична къща?
Ако някой лично заинтересован местен управник или от “даряващата” общност много държи всичко около този обект да бъде запазено в автентичен вид, мащаб и атмосфера, нека да работи за възстановяване на всичко както си беше, поне що се отнася до сградата, действителните размери на терена и бившата уличка, а не да налага фалшифициране и преиначаване на градоустройствено решение и история, за да се увеличи прилежащата площ към молитвения дом. Защо за пореден път и в интерес на кого ли било и не било се опитваме да издокараме Самоков непременно като мултиетнически град, фаворизирайки изкуствено семплото присъствие понастоящем в него на една общност, за която може би без да знаем ние простолюдието се планира мощен заселнически поток, целящ значителното й увеличаване в близко бъдеще?