Иван Ненов: „Честванията за Паисий Хилендарски не трябва да са в Банско, а в Самоков, където е родното му място“

Анна Манова

 Краеведът и писател Иван Ненов е сред най-ярките поддръжници на тезата, че Паисий Хилендарски е родом от Самоковско. През годините той многократно е защитавал тази идея, като се е опира на факти, срещи с известни изследователи, езиковеди и научни работници. Изнасял е редица беседи на тази тема, автор е и на няколко книги, сред които  „Самоковският препис на „История славянобългарска“, за която получава Национална награда „Н. Хайтов“.

Иван Ненов е продължител на „битката“ за признаване на истинското родно място на един от най-значимите български възрожденци. А най-силното му желание е 14 септември, който е обявен за Ден на Паисий, да се чества в Самоков. И ако това стане догодина, когато се навършват 300 години от рождението на Паисий Хилендарски, то това би била най-голямата награда и оценка за положения дългогодишен труд.

По темата разговаряме с Иван Ненов.

Г-н Ненов, от години изследвате живота и делото на Паисий Хилендарски. Имате издадени книги по темата, водили сте беседи. Какви са последните факти, които научихте?

Има една народна поговорка – „Когато фактите говорят – и боговете мълчат“. „Боговете“, т.е. привържениците на тезата, че Банско е родно място на първия Български възрожзенец преп. Паисий Хилендарски, мнозина от които са защитили дисертациите си на тема за Паисий Хилендарски – мълчат. Как  да изменят позициите си и да се отрекат? Това би означавало да се откажат от научните си звания…! Най-сигурно е мълчанието. Аз съм разговарял с академици, професори и други учени, които лаконично са ми отговаряли, че това, което е изнесъл проф. Йордан Иванов, не подлежи на оспорване… Но имам и „защитници“. В послеслова на „Самоковският препис на „История славянобългарска“ проф. Ивайло Христов пише: „За разлика от общоприетата версия, че Паисий е роден в Банско, Иван Ненов посочва редица аргументи, говорещи за необоснователността на тази версия. Патосът на книгата на Иван Ненов е именно в извеждането и доказването на хипотезата, че именно самоковското село Доспей е родното място на Паисий Хилендарски…“ А председателят на СБП проф. Боян Ангелов в послеслова „Благословена летопис“ (Статията е поместена и в книгата му „Пътища от думи“), отбелязва: „Съществуват различни версии за родното място на Хилендарския монах, но няма съмнение, че защитаваната от Иван Ненов теза има своите основания. Самоковското село Доспей с близката до него средновековна крепост Урвич пази спомена за героичната гибел на българския цар Иван Шишман, описана с патост от Паисий…“

Получава се сериозно разминаване в тезите за родното място на Паисий Хилендарски, като полемиката е между самоковското село Доспей и Банско. Вие ревностно защитавате и доказвате, че родното място е именно Самоков. Разкажете малко повече?

Още в книгата си „Истината за родното място на Паисий Хилендарски“ разкрих мистификацията на проф. Йордан Иванов, че Банско е родното място на Паисий, базирайки се на Поверителния доклад на проф. Васил Захариев, относно възложената му научна задача в Света гора. Проф. Васил Захариев е бил водач на групата и никъде в доклада си до Министирството на просвещението не споменава, че е открита приписка в Манастирската кондика, която „донася“ послушника на Й. Иванов Михаил Ковачев и която три месеца по-късно проф. Й. Иванов я публикува не в научно издание, а във в. „Зора“.  При една моя среща  (за съжаление единствена) с проф. Васил Захариев, когато го попитах защо не публикува своето становище за родното място на Паисий, той ми отговори, че неговото време е „минало“, т.е. забранено му е и ме насочи да потърся в архива на проф. Й. Иванов тази „приписка“. А после допълни: „Няма да намериш такава приписка. Тя е написана тук и след публикацията и е унищожена.“

Още много са фактите на видни самоковци, че Паисий води началото си оттук. Генерал Т. Кантарджиев в предговора на книгата си за Чакър войвода, пише: „Не е невъзможно, първият и най-голям народен будител – Отец Паисий за пръв път в детството си „да е чул“ в родния си град Самоков (близкото село Доспей) споменатите лигенди, че българинът някога е имал „свое царство и господарство с славни царе“…

В спомените си правнукът на Константин Фотинов Никола Чолаков пише: „Отец Паисий е родан в село Доспей, починал е в Самоков и е погребан  в старите гробища на града, които бяха в двора на черковата „Св.Николай. Това зная от баба ни Фота и майка ми Сузата, които казваха още, че баба ни придружавала дякона из Самоковско, Банско, Беровско и Струмишко, та чак до Велес, където из градове, села и манастири проповядвали българската вяра.“

По отношение на родното място едно от доказателствата е спецификата на езика. Към тезата Ви и на базата на изследвания се присъединява и проф. Мария Деянова. Това не е ли най-точното доказателство за родното място на Паисий Хилендарски?

Наистина езикът на „История славянобългарска“ е едно от неоспоримите доказателства за началото на първия български възрожденец. Научните трудове на проф. Мария Деянова „Съвпадения между характерните диалектизми в  „История славянобългарска“ и говорни характеристики на с. Доспей, Самоковско, както и „Исторически и езикови факти, оборващи тезата за с. Кралев дол като родно място на Паисий Хилендарски.“ В тези свои научни  трудове авторката подчертава, че „за да бъде възприета като достатъчно вероятна, всяка хипотеза за родното място на Паисий Хилендарски трябва да отговаря поне на две изисквания: правдоподобно местно предание и други сведения, които го подкрепят…“

Най-вярното сведение, което подкрепя тезата за родното място на Паисий е това, че той в „История славянобългарска“ е отбелязал, че идва т.е. води началото си от Самоковска епархия, визирайки не територията, в която влизат много селища, а ЕПАРХИЯТА като селище, църковноадминистративна единица, от която управлява архиерея. Паисий е казал, че е роден в Самоковска епархия, защото е духовно лице. Значи – назовал е Самоков. По-късно Захарий Зограф в едно от писмата си до Неофит Рилски ще го покани за учител: „… елате  в Самоковска епархия…“ Е? Може ли да го кани за учител във всички селища на епархията?

Защо продължават споровете? Какво още е необходимо да се направи, за да не подлежи повече на коментари този въпрос?

Споровете продължават, защото на някои „така им изнася“ и защото, както някога се е изразил един от съседно село на Кралев дол – посъветвал ги е да продължат да доказват, че там се е родил Паисий, защото „келепир има в тая работа“.  Този „келепир“ го гони и днес Банско и жалко ще бъде за българския народ, ако и догодина – 2022, когато се навършват 300 години от рождението на Паисий Хилендарски, кохортата от български учени я отбележат в Банско и по тази начин ще зачетат не автора на „История славянобългарска“, а банският Паисий Хилендарски, който е бил послушник на Неофит Рилски и за когото Неофит пише до църковните настоятели в Рилския манастир „.. кажете на Паисий да ми насече дърва… или … „вижте в библиотеката ми Паисий да не е откраднал някоя книга…“

Ако наистина в идните дни това се случи, аз ще припомня думите на Петко Славейков: „Не сме народ, а мърша…“

Самоковци оценяваме ли значимостта на личността на автора на „История славянобългарска“? Прави ли се достатъчно, освен това, че името му носят читалището, училища в града, улица и има няколко паметника? Това достатъчно ли е?

Преди години екип на БНТ, когато гостува в Самоков, за да излъчи предаване за Паисий Хилендарски, беше изненадан от това, че тук има толкова много наименования с името на Паисий. Единственото, което ни остава да направим, е да продължим „битката“ за признаване на истинското му родно място. А това означава и в учебниците авторите (съставителите) да не пишат повече Банско…

14 септември е обявен за Ден на Паисий, разкажете повече – кога е станало това, защо на тази дата?

През 1912 г. по случай 150 – годишнината от написването на „История славянобългарска“, на 14 септември, на Кръстовден, в Самоков става национално честване. Присъстват видни учени, министърът на Просвещението, както и потомците по майчина линия на Паисий Хилендарски Иван Доспевски и Христо Зографски. А още след Освобождението, та и до наше време, в Доспей, на Кръстовден е имало литургия за Паисий Хилендарски.