Синтия-Мари Ангелова, София Вададжийска, Анита Гаврилова и Надя Паунова са едни от стожерите на самоковската аеробика. Истински открития, с които всеки треньор би бил горд.
Синтия-Мари Ангелова тренира от осем години. Става част от Клуба по аеробика още със самото му създаване. Защо избира точно аеробиката? Изяществото и красотата на съчетанията я пленяват. „Спортът е настина невероятен. Още като малка бях заинтересована от него. Като гледах състезанията, много ми харесваха” – отговаря развълнувано младата дама. За нея престоят в залата е ангажимент, който понякога е по-важен дори от училището. Същевременно с това е и голямо удоволствие.
София Вададжийска започва да се занимава с гимнастика по препоръка на семейни познати. За съвсем кратко време се „запалва” по този спорт и до ден днешен продължава да го практикува. Нито за миг не съжалява за избора си. „Не може винаги да сме перфектни. Не сме си го и помисляли”- разсъждава грацията. Но от друга страна – който го може, си го може. 
Спортът за мен е всичко, а не само развлечение – едно от любимите ми неща, които правя” – споделя Анита. От малка харесва аеробиката. С риск понякога да разочарова приятелите си, защото не може да излиза с тях продължава да тренира. „Като цяло всички ме подкрепят” – разказва талантливата спортистка. Максимата, която изповядва е, че ако си добър в едно нещо, трябва във всичко да си добър. В конкретния случай това се потвърждава. Справя се еднакво успешно в училище и на състезания. Понякога това не е никак лесно, заради ограниченото време, но колкото по-трудно, толкова по-добре. Успява да накара и по-малката си сестра Лина да тренира аеробика. Двете са заедно на всяко едно състезание. Лина окуражава непрекъснато своята сестра и е най-запалената й фенка.
За Надя Паунова тази година е много важна. Първият й досег с аеробиката са основните базови упражнения, а в момента прави първите си стъпки при жените. Натоварванията и голямата конкуренция са доста сериозно предизвикателство, но място за отказване няма. След две години завършва средното си образование и обмисля да продължи да се занимава с аеробика. На 18 започва големият спорт” – споделя лаконично талантливата гимнастичка. Надя е по-различна от своите връстници. Голямата й цел е да стане световна шампионка. И още нещо, което е също толкова амбициозна задача – по време на всяко едно състезание да заразява публиката със своето добро настроение. Въпреки крехката си възраст е осъзнала, че нагласата е много важна и нещата в живота не трябва да се приемат твърде сериозно. По-лесно е когато изградиш свой собствен свят.
Всички момичета, заедно с треньорите са едно голямо семейство. Събирали са се по различни поводи и са намирали начини да съчетавам полезното с приятното – изморителните тренировки и релакса. Основното нещо, на което са се научили е дисциплината, която им помага по лесно да се справят в живота. Другото е да се вслушват в треньорите и учителите си, от които могат да получат доста ценни съвети. В никакъв случай не може да се каже, че заниманията в залата са лесни, но с труд, постоянство и упоритост, всичко се постига. 
