Книгата с разкази „Приказки за живота” е дебютна за самоковката Зинаида Хаджимитова – Зина. Тя направи своето представяне на творчеството си във вторник (10.09.13) в залата на читалнята, която се оказа тясна за всички желаещи да се срещнат с нея. Темите и идеите в книгата бяха очертани от Албена Ихтиманска и Любомир Малинов, които запознаха аудиторията с личността на авторката и с творческите и търсения. „Това е една интересна книга. Аз бях една от първите имали удоволствието и честта да прочетат „Приказки за живота”. Знаех за артистичния талант на Зина и приятно се изненадах от таланта и да пише”, каза в уводните си думи за авторката Албена Ихтиманска. На съдържанието на книгата наблегна Любомир Малинов, който очерта три групи разкази в „Приказки за живота”: за действителността, която ни заобикаля, разкази с езотеричен характер и разкази, свързани с богомилството. Той обясни, че познава Зина от сцената, поканил я е да играе без никога да я е гледал преди това. Впуснала се е с хъс и желание към актьорската дейност, а сега като следващ етап идва и писането. Зинаида Хаджимитова работи в областта на късия разказ, което определено е труден жанр, защото е свързано с голяма точност и умение да се погледне в същината на нещата. Любомир Малинов подчерта, че в разказите се забелязват две неща – искреност и спонтанност, а в цялата книга „тича едно дете, търсещо връзка с духовното, с Бог”.
С тънко чувство за хумор е погледната темата за българското село в един от най-сполучливите разкази „Джакпот”, където е очертана тъжната картина на опустелите села и вълненията на малкото хора, останали там.
В „Приказки за живота” свое място са намерили езотериката и богомилството. И двете са силно противоречиви, но любими на авторката. Тя търси универсалните ценности – любов, духовност, които днес не са приоритетни и дълбоко захвърлени в някои ъгъл. И най-точно това личи от написаното в разказа „Думите на душата”: „За мен, дом, уют и семейство имат вкус на джоджен, чубрика и сминдух. Обич – на дъхав мед с цвят на злато. Приятелството е прохладна изворна вода. Радост е къделя захарен памук, която ти връща детството. Милост е късче топъл хляб. С дъх на ментов чай е добротата. А прошката е като глътка пелин. И когато я искаш, и когато я даваш първо ти горчи, а после те затопля и искаш още…” Това е нейното разбиране за света, живота и нещата с непреходна стойност в него.
За книгата си авторката сподели, че за нея тя е диалог с читателите. Може да ги докосне, да се размислят или да я оставят, това е лично решение. Цялата книга е послание: „Там, където съм закодирала с думи моето послание, читателите трябва да го разкодират”, сподели Зина пред самоковската публика, останала очарована от приятната среща с авторката и нейната книга.
