Анна Манова
Новият културен сезон в Самоков започна с представянето на книгата „Вятър за глухарчета” на самоковската писателка Зинаида Хаджимитова. В края на септември /28.09.17г./ тя изненада самоковци с нов сборник с разкази, изцяло илюстриран от авторката. Във фоайето на Художествената галерия „Проф. Васил Захариев” се бяха събрали любители на писаното слово, за да се насладят на една литературна вечер. За това атмосферата да бъде още една идея по-приятна и задушевна помогна и нежният китарен звън, идващ като съпровод от Христо Христов. През последните няколко години Зинаида изненадва със сборниците с разкази „Прикази за живота” и „С цвят на розово мартини”, и един роман – „Дъщерите на огъня”.
За да представи авторката и да открехне завесата на нейните творчески търсения, лутания и намирания се беше погрижил театралният режисьор и литератор Любомир Малинов. Близката приятелка на авторката Лидия Найденова даде началото на вечерта като прочете пред присъстващите разказа, дал име на сборника – „Вятър за глухарчета”. Не е случайно, че с точно този разказ започва сборникът, защото е изключително вълнуващ, изпълнен със смисъл, с екзистенциалните питания, с човешката болка и вяра. А хората са като полюшвани от живота глухарчета и никой не може с точност да пресметне къде ще го отвее вятърът. Самата Зина търси светлото в живота, онзи лъч надежда, който се прокрадва в най-тъмния момент, за да освети пътя – подобно на онова криещо се желязно биле от разказа, което за да го видиш измежду високите треви трябва силно да повярваш, че е точно там. И когато е най-силна вярата то ще „поникне” като ново пред очите ти.
„Цялата Зина е в този разказ – в неговата емоционалност, в неговата философия, в неговите герои, в техните взаимоотношения, в стилистиката на разказа. Всички разкази в книгата са като нея – поривисти, бързи, динамични, с много стегнат диалог. Да се пише един къс разказ понякога е по-трудно, отколкото да се напише един роман. В разказите на Зина има болка, обич, надежда, страдание, вяра, отчаяние. Има някаква мисъл за това, че човек не може да изживее достойно живота си ако не е намерил неговия смисъл”, каза пред аудиторията Малинов.
Героите на Зинаида се намират във вечно търсене на смисъла на своя живот. Разказите са къси и разтърсващи, понякога с неочакван край, понякога написани с чувство за хумор или доза езотерика. Може би не е случаен фактът, че Хаджимитова посяга в своята зрялост към литературата, когато вече е натрупала солидно количество опит и мъдрост, които може да пренесе върху белия лист – като нова история. Тя умело плете тънката житейска нишка, за да развърже вързоп от спомени. Разказите се четат на един дъх, с усещането, че и така са написани.
Зинаида Хаджимитова има страхотно чувство за хумор, което проявява и при писането. Тя прочете пред аудиторията разказа си „Монолог”, който е отличен с национална награда. За него се е вдъхновила от реална случка, когато е видяла как шармантна контрольорка в градския транспорт изисква от пътниците карти и билети за проверка като същинска актриса.
За да избяга от сериозната тематика на по-голямата част от разказите Любомир Малинов прочете „Бубольок”. Той е познат на голяма част от аудиторията и също е отличен с национална награда от конкурса „Хулите”. Този разказ Малинов определи като „еротика по български”.
Писателят и музикант Христо Христов също не се въздържа и остави малко настрана китарата, за да поздрави своята приятелка Зина за новия сборник. В годините те са се срещали на културното поприще, но Христов сподели, че не е очаквал тя да пропише. Затова сега я определя като „чудо” и намира романа й „Дъщерите на огъня” за един от стойностните романи в новото време.
Зина благодари на всички за присъствието, а нейният сборник с разкази от този момент започна своя път. „Философия, хумор и истина са преплетени в тази малка, но дълбока книга”, заключи Малинов.
