История

Земите ни и ние – село Бели Искър

Beli Iskur 1

Мария Галчева

Уникалността на района е неговият магнетитен пясък.

Оттам идва най-чистата руда, която се е ползвала за нуждите на Османската империя

„Те са села или махали, разположени в гънките на една котловина по притоците на Искъра в най-горното му течение. Тая котловина в сърцето на Рила се свързва със самоковското поле чрез едно тясно дефиле под връх „Иван Шишман” наречено „Чаушчик”, види се имало е кула с някой пазач дребен чауш (стража). Сутрин и вечер тук духа вятър, който зимно време е много силен и мразовит. В това дефиле се събират водите на Бели и Черни Искър. На едно протежение от 20 м. много лесно се различават следите от черни струи. След турското покорение тия места били празни, по-късно се заселили предците на днешните искровци като крепостници на някой си велик везир Ахмед паша във времето на султан Сюлейман Хан I(1519-1566). Ето самия документ:”Покойният велик везир Ахмед паша купил със свои пари от някой си Бейгирджи Ях известни празни места, називаеми още от завоеванието с имената Бели Искър и Черни Искър, находящи се в самоковска околия и издействал да се облагат с определен императорски данък от сто аспри. След това с робите, които той купил със собствени пари, основал на тези места селата: Българе, Маджари и Сърби, които благодарение на неговите станали цветущи. Той подал молба да му се издаде крепостен акт за казаните села и празните им места. Вследствие на тая молба покойният султан Сюлейман Хан благоволил да издаде крепостен акт в силата на който Ахмед Паша станал притежател на поземления данък на казаните земи, на основаните от робите му три села, находящи се вътре в тези земи, на определените им землища, на находящите в тях обработваеми земи и пространства, както и на дърветата, реките, хълмовете, горите и др. принадлежности. Тъй също той имал право да се ползва от безстопанствения и дошел в неговите владения добитък, от държавни приходи, от имоти на изчезналите и безвестно отсъстващи, от глобите за престъпления и зловеяния, от храните и други приходи, както и от всички ширийски произведения и военни данъци. Той можел или сам да владее, като собственост казаните си законни емляци, или да ги продаде, или другиму да ги подари, или пък, ако пожелае да ги обяви за вакъфски, без да има някой право да се намесва… ”. По-надолу следва колко е обложил той селата. Селото Черни Искър, називаемо още българе товари с 10 330 асири, село Луди Искър, називаемо още Сърби с 6 175, село Таджилар, което се е намирало на вливането на лева река в Черни Искър с 3 615. Това село не съществува днес.

Населението на Искровете по тип, по носия, по обичаи, по говор, по характер – по всичко принадлежи към палакарците. Нека кажа накратко по нещо за всяка махала…”

Това се казва в книгата на Христо Семерджиев „Самоков и околността му принос към историята им от турските завоевания до Балканската война”, която и нататък много често ще цитираме. Историята обаче има и други лица – архиви, пътеписи, които също казват много. Заедно с директора на Исторически музей-Самоков – Нина Христовска, говорим за историята на Искровете и правим логическия преход към първото село Бели Искър много естествено. Целият район и до днешен е известен като Искровете. Има ли нещо, с което те са непознати за нас, обаче?

Г-жо Христовска, какво не знаят самоковци за Искровете?

Като имам предвид, че вашият вестник публикува с мое разрешение част от историята на тези села, които се съхраняват в Историческия музей Самоков от ръкописа на Христо Семерджиев, мисля, че можем да уточним някои други допълнителни материали, които се съдържат в отделни турски архиви и в различни други документи. По-малко се знае, че след турските завоевания тези села запазват българските си имена,  които вървят и се определят от името на река Искър като – Бели Искър, Черни Искър, Луди Искър. Впоследствие, след заселването Бели Искър запазва името си до днес, а останалите – Маджаре, Мала църква и Говедарци променят наименованията си според заселниците в тези места.

Как са се формирали селата в тази местност и ясно ли е от историята откъде идват техните имена?

Интересното е един факт специално за Бели Искър – след турските завоевания Рила планина е собственост на султана. Великият везир Ахмед Паша купува тези земи директно от султана и през XVI век, по времето на Сюлейман I (1519-1566), пристига тук с издадения документ и решава да засели тези земи.

Със собствени пари той тръгва да купува роби, които да заселят местата. Първите заселници на Бели Искър се счита, че е докарал от Босна и Херцеговина. Те са били  нещо като технолози, даже на времето вървеше една шеговита приказка, че първите висшисти са белоискровци, в смисъл такъв, че той ги докарва като специалисти за обработката на желязото.  Даже върви една легенда, за която не мога да цитирам с точност в кой турски документ се намира, в която се казва, че той ги е накарал да си изберат точно мястото, където да се заселят и те си избрали това най-сенчесто и усойно място и ги питал какво ги е накарал точно тук и се оказва, че те съвсем практично са избрали мястото. Там пада  силата на водата, защитено е от планината и от определени ветрове и т.н. , откъдето се съди, че са имали тази интелигентност.

Даже ги описват визуално, че от нашите села единствените, които са с зелени очи антропологично се различават. В този смисъл той ги описва като по-хубави от първоначалните заселници.

След това – Маджаре.  Там се заселват унгарци по произход (маджарци) и оттам селото  съхранява името си –  в смисъл такъв, че и до днес в носията на маджарци личи следата от унгарското.  Техните престилки, единствено в нашия район, са с едни големи рози, които са характерни изцяло за унгарците.

След това докарва роби  в Мала църква. Тя се наричала сръбско село не за друго,  а защото там са заселени сърби, купени роби, които обаче също са разбирали от обработка на желязо. Предполага се, че са от покрайнините на границата на днешна Сърбия и Косово, някъде там в тоя район.

И вече българите са в Говедарци, което се казвало село Българе и Говедаре. Предполага се, че в един период около 100 години те не са се разбирали помежду си езиково. Не са могли да общуват.

По-късно вече, благодарение на контактите и  на смесените бракове,  нещата добиват общ вид, но така или иначе, макар че са толкова близо разположени и толкова близо едни до други, до ден днешен, аз като етнограф съм изучавала обичаите и традициите им,  има разлика в тях. Има разлика в ритуалността на отделните празници, има разлика в менюто, в готвенето и в носиите. Тя е останала вече като отделни елементи, но така или иначе присъства  и се усеща.

Откъде от България идват родовете, заселили се в Бели Искър?

Родовете, които идват и се заселват са от Трънско и Кюстендилско. Това са Виденови,Тоневи, Галеви, Грозданови, Георгини, Ружини, Радойкови, Стойчови. Причината, поради която се заселват е препитанието.  В тези села, в този период не се занимават със скотовъдство. Те добиват дървени въглища за видните и маданите и събират в каруци и магнетитен пясък и  всъщност нямат характерния селски бит . Те са работници, които са заети в производството на желязото. Едните карат  магнетитен пясък за маданите, а другите режат дърва и подготвят дървени въглища. Много по-късно започват да се занимават с дърводобив,  след като заглъхва работата на маданите.

Характерно за тези села е, че те в много по-късен етап започват да развиват скотовъдство.

Полският поминък също идва много късно по нашите села.Това е разликата със селата от другите райони .

Докога железодобивът е бил поминък там и защо всъщност е престанал да бъде такъв?

Специално за Бели Искър в документите се съобщава за два мадана, единият от които е  Божковият мадан на днешното място на Синия вир.  Те го водят под селото. Имало е и един над селото  – фактически хората са зареждали тези два мадана.

В този период  –  до средата на 19-ти век, в Бели Искър е имало много ковачи. И в турските архиви, в данъчните регистри са изписани поименно кой какви данъци плаща и за какво и тъй като тогава хората не сме имали фамилни имена, са ги определяли  по майките им.

Понеже тогава не е имало фотографи са ги описвали подробно в данъчния регистър, например – нисък набит, със сини очи с черна коса с мустаци, занятие еди какво си задължително се пише семейно положение да кажем ерген платил данък еди колко си и по тия данъчни регистри се определя с какво са се занимавали хората. Масово са били ковачи, а тези които са карали пясък ги водят каруцари или колари и така нататък и в този смисъл това е много характерно за нашите села те добиват селския поминък много по-късно в края на 19-ти век . Добива на желязо добива своя разцвет в края на 18-ти до средата на 19-ти век определя цветущото положение на района след това обаче в края на 19-ти век периода преди освобождението започва западане на занаятите, който е характерен за целия ни район фабричните доставки конкуренцията евреите изкупуват маданите на турците започват се едни препродажби.

Какво се е случило с маданите и видните в района? Кога са заглъхнали те?

Те се разрушават.Kога точно е станало, дали е станало поетапно или изведнъж, ние не можем да кажем.  Има сведения за Божковия мадан, че е бил разрушаван от Кърджалийските нашествия в района, като след това пак е бил възстановяван Последно оцелели са Радуилските мадани, от които имаме снимки от 1911 година. Нищо от маданите  не е останало в днешни дни.

Какво е било точното предназначение на местността Демир капия?

Първо Демир капия е турско название – Желязна порта означава в превод. Това е пътят, който се означава в различни архиви като прекия път към Банско и Разлог. Той е бил пряката пътека т.нар. Айдушкио пат. Според мен това е път, през който са се опитвали да се измъкнат да избягат от турците. Революционерите от Македонското движение също са минавали оттам. Мисля, че  за този период чак такава търговска дейност не е била развивана. В рамките на  любопитното  може би е имало такива минавания, но в крайна сметка това е един планински проход,  пътека.  Названието път е силно казано – хората са намерили начин през планината да минават по-пряко.

След построяването на язовира ли спира да се използва проходът?

Дълго време тази пътека  продължава да се използва от туристи. Едва след въвеждане на абсолютния режим  за забрана за преминаване се  пътеката вече не се използва. Кола оттам не може да мине, но така или иначе докъдето и да го броим дали до Разлог или до Банско, пътят по пряка линия е около 90 км., а обиколният е  около 180км.

Кои са най-отличителните етнографски белези на хората от Искровете, сравнени с другите села из самоковско?

За поминъка споменах и по-горе. И другите села имат  подобен поминък. Така че това  не е най-характерният отличителен  белег. Характерните белези първоначално са били чисто антропологичните данни. Значи, като видиш човек от Бели Искър може да го познаеш по това как чисто физически се различава от хората от Говедарци, от Рельово, Райово, Белчин.

Много дълго време нашите села запазват разликите в антропологични данни и Семерджиев пише например за белчинци и доспейци – „Да видиш рус белчинец е равносилно на това да видиш черен доспеец”, т.е. толкова дълго са се запазили различните черти помежду им. За Говедарци също – ако видиш рус говедарчин, значи не е от там. Семерджиев пише за белоискровци, че  са първите с характерни зелени очи и по-тъмна коса, което не е било валидно за другите села. В Продановци са били кестеняви, а в Рельово и Райово са руси.

В Радуил турците също  заселват  хора от този  район – Босна, Косово и Сърбия. Там има  и много тъмни хора, но  има и идващи от Молдова определени племена, които са доста руси и там смеската се получава доста по-различно, така че го няма този характерен облик както при белчинци, говедарчани и белоискровци.

Кое може да се определи като уникално при тях  и въобще може ли да се извади такъв акцент?

Има  нещо, което е характерно за района. Навремето правехме едно изследване за броя на завършилите висше образованиевисшистите и установихме, че най-много хора с висше образование има от Бели Искър и Белчин.

Прадедите на белоискровци, дошли като технолози на добива на желязо, обяснява този факт. От тая гледна точка мисля, че това до днес дава определени резултати. Бели Искър, Белчин, Алино имат най-много хора с висше образование като алинци имат най-много математици – те са първенци по математика. Математици и инженерни науки – алинци нямат равни. Те държат първенството в тази област,  а в по-хуманитарните науки превес имат белчинци. Белоискровци си остават най-добрите в технологичните системи.

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Check Also

Close
Close
Close