Мария Галчева
Той е живата история на селото. Роден е през 1927 година, както сам казва в многодетно селско семейство. От октомври 1946 година до август 1988 е учител в местното училище, като 32 години е бил негов директор. Както знаем училището съвсем наскоро затвори вратите си – за огромно съжаление и болка на белоискровци. Освен учителстването, той участва активно в обществения живот. След пенсионирането си, разказва той, отдава повече време на себе с и и на писането.
Неговата книга „Село Бели Искър – минало и настояще” е нашият пътеводител в историята на селото. Въпреки нея, за да се попълни по-цялостно представата си за него, се срещнахме с Петър Ангелов в кметството на селото.
Заедно с кмета Крум Георгиев, разказаха поразителни неща, като ни върнаха много назад във времето.
Добър ден, много ми е драго да те видя на живо и да се запознаем. Разкажи ми как се появи твоята книга?
В тая книжка има само половината от това, което съм събирал като материали. Преди да се пенсионирам, даже много по-рано, бях задал пред себе си задачата да оформя и да предам това, което знам за селото. По стечение на обстоятелствата, аз и семейството ми останахме да живеем в Бели Искър и това, което мога да дам като знание за селото, излезе под формата на тази книга.
Какво има вътре, на какво си наблегнал?
Бели Искър е едно изключително красиво село по природа – съчетание на много интересни неща. Отлагах от днес за утре, след като се пенсионирам и като се пенсионирах, изпаднах в такова положение, че имах други задачи и когато имах време, тогава пишех. По съвети на дъщерите и на внуците ми много от нещата, които бях включил, впоследствие махнах и реших да не включвам.
Затова хората в Бели Искър могат да четат между редовете. Всичко имам написано и наръка. Разполагах с най-модерна техника и всички условия, за да напиша книгата. Исках да направя анализ на фактологическите събития на онези социални и политически събития, които е преживял Бели Искър. Главно работех по тези неща. През 1923 има убийства, но през 1944 също има убийства.
Това, което имам, ще доработвам. Искам в разширен вариант на книгата да се спра на развитието на селото – отношенията с други села, в които се разкрива повече характера на Бели Искър; строежа на водопровода „Рила-София” от 1935-1936г; 1939г. – началото на строителството на язовир „Бели Искър”; икономическия и политически живот за едно село, който беше много бурен. През 1939, 1940, 1943 и през 1944 имаше над 1000 работници.
Както казваш животът през тези години, кипи. Как населението започва да се редуцира в по-късен етап?
Аз определям населението по децата.То намалява раждаемостта. Живущи в момента са 700 души. Има жители, които ходят само на пазар в Самоков. Имаше много хора тук, когато се строеше язовирът.
С какво са се препитавали хората, освен със строенето на язовирната стена?
Друго основно препитание, което го нямаше никъде другаде в района, това е произвеждането на най-хубавата вар. За много хора, сред които и моят баща се препитаваха с това. Това да произвеждаш вар си беше много голямо майсторство. За да се изпече вар, трябват 3 дни и 3 нощи огромно количество дърва. С това бяха ангажирани около 10-15 семейства, в това число не само мъже. Децата също са заети – да събират дърва, камъни. Доста измекяри е имало и доста слугини /момичета/ по Самоков, повечето от които не са се връщали в селото.
Кога почват да изчезва този вид препитание?
През 1958г. поради формирането на ТКЗС-то.
Селото е било засегнато и през 1923г. и през 1944 г. от репресиите на различните режими. Какво искаш да се знае за това?
Искам да се знае истината. Това е следствие. Навършват се 70 години от събитията през 1944 година и искам онова, което не е включено в настоящата книга, да бъде включено в следващата. Имаше една малка група, която каза, че не съм писал достатъчно за това. Аз си признавам, че не съм писал достатъчно. Има много неща, които умишлено не съм писал и съм спестил. Да няма обидени. Септември или октомври искам да се направи едно обсъждане за разширението на тази книга. Всичко ще бъде представено абсолютно обективно от моя гледна точка. Аз съм живял с всичките промени в Бели Искър. Има някои неща, които не ми харесват. Както пише бившият кмет Ярловски – има някои неща, които аз съм ги преживял, а не са така, както са написани.
Имаше ли драма за ТКЗС-то?
Не всичко мина много спокойно. Имаше един инцидент тука при нас при образуването, но от гледна точка на това, че ние се готвехме да направим читалище първо. Аз бях категорично против ТКЗС-то, преди да направим читалището, а за двете едновременно не можехме да мислим. И те се съгласиха партийният секретар и кмета и ТКЗС- то се отложи. Читалището се помещаваше в училището, там се помещаваше и библиотека. Аз исках да ги отделим – училището отделно и читалището също. Така беше и редно. И нейсе така стана през 1958 г. благодарение на министъра на финансите Кирил Лазаров от Долна Баня. Обясних му, че на Бели Искър му трябва читалище. И той каза: „Добре. Аз се наемам като министър на финансите да осигуря финанси, а вие се наемате да осигурите работна ръка”. Ние се наехме и с голям ентусиазъм решихме ще направим читалището. От месец aприл го почнахме, а през месец октомври беше покрито. За 7 месеца беше готово. Хората оставиха личната работа и бяха готови да се включат.
Всичко се е случвало на доброволни начела, нали така?
Абсолютно, абсолютно … наши майстори, едни от най-добрите, се ангажираха да работят…Работиха от край до край. Всеки, който има каруца, знаеше, че трябва да се изпълни определена задача и идваше при мене.
Кога се е строило училището?
Училището също е строено за една година от 1929 до 1930 – това е първият етаж. През 1929г. на 28 август се включва договорът, а на 8 ноември 1930г. училището е открито с голямо подходящо тържество!
Колко учители е имало тогава и кой е бил директор тогава?
Учители са били 4 души, а първият директор се казваше Сотир Николов Руменкин. Аз станах директор на училището през 1956 година и така, докато се пенсионирах през ’88-ма.
Как се промени училището от времето, когато ти си бил негов директор?
Много неща се промениха. На Нова година – 1945г. се открива и прогимназията. Едната част от нашите деца са учили в Говедарци, а другите в Самоков. След това в училището идват децата от Говедарци.
През 1925-1926г. в училището има трима учители – Сотир Руменкин, Василка Проданова и Иван Стойнев, докато техният брой през годините расте и в периода 1933-1934г. четирима – Йорданка Г. Ружина, Люба Проданова, Славка Ст. Руменкина, Сотир Н. Руменкин. Следващите десетилетия няма особена промяна на броя им – през 1946-1947 г. в учителския колектив влизат Мария Вълкадинова и аз, а директорка е Зора Димитрачкова-Маркова.
През 1948г. директор става Димитър Котев, след него – Лазар Конярски, после пак Димитър Котев, а от 1956 до 1988 директор ставам аз, както споменах и по-горе.
Имаше ли сблъсък между властта и църквата тогава?
Не, имаше при нас един истински свещеник. Човек с личния си пример означава много.
Разкажи ни за отношенията между белоискровци и царя, защото и до ден днешен наричат Бели Искър Царското село.
Един от първите служители при него е човек от рода Котарски. Атанас Котарски служи при него, а после сина му и Петър Котев. Петър Котев е белоискровец. Това е човекът, който го спасява при атентата в прохода Арабаконак. Той е бил най-довереният му човек, изключителен ловец, който може катерица да уцели в окото, толкова точен е бил. След това служили при него са още 4-5 човека, първо при Фердинанд, после при Борис и оттам започнали да наричат селото Царско. Царското семейство се е срещало с много местни хора и част от тях са служели при тях. Служителите в двореца и техните семейства се ползвали със специално отношение. През есента по техните домове се доставяли брашно, захар, докато за другите това било нещо…
Бели Искър е интересен и с много други неща – например с това, че тук започва водопровода към София, с урановите мини, с язовира, с прохода Демир капия, с македонското движение.
Урановите мини ги откриват случайно, когато се прави язовирът през 1938-39 година. През 1956 година се открива, че това е обогатен уран. Започва и добив на подземното богатство, което е прекарвано с огромни коли към Бухово, където са го преработвали и карали в Русия. Искали са тука на горния край на селото да се направи централа за преработване на урана направо тук, а не в Бухово, но не се е случило.
Кога спират добивът?
Имаше взрив и тогава установиха, че Рила продължава да се издига. Допускаше се също, че има опасност за водата от язовира – 16 милиона кубика вода са това, от които София пие вода. Всички шахти са бетонирани и оставени
Каква е историята на водопровода „Рила-София”?
Кметът на София Иван Иванов решава, че най-хубавото място за водоснабдение на столицата е тука от местността Шишковица. Това, обаче, лишава от природни богатства селото и решават като компенсация да направят хубава модерна мелница и модерен гатер на електричество. Другото като компенсация е това, че водата, която получава Бели Искър не се плаща, токът до определени киловати.
Кога спират работа водениците – т.нар. караджейки?
Това ни е най-голямата грешка, според мен, че не можахме да запазим нито една караджейки. Всеки род си имаше караджейка. Когато започва строителството на водопровода, тогава изчезват караджейките, защото пират водата на язовира. Новата модерна воденица започва работа по това време.
Статистика на броя ученици през годините
1927-1929 – над 100 ученици
1933-1934 – учениците са 169
1944-1945 – броят на учениците е 153
1946-1947 – първоначално училище 136 ученици
1978-1979 – 35 деца в детската градина
1984-1985 – 102 ученици
1985-1986 – 116 ученици
2008-2009 – полудневна детска градина – 15 деца
– От 1-ви до 8-ми клас се обучават 33 ученици
