М. И.
Кой заслужава да живее и кой решава това? За голямо щастие никой простосмъртен, но дали това не е просто една илюзия? Този въпрос си зададох преди няколко месеца, когато болничното заведение в град Самоков се превърна в най-посещаваното място от семейството ми. Там се срещнах с невероятни и отзивчиви професионалисти, които влагат душа и сърце в професията си, независимо от реалността, която ги смазва. За голямо съжаление, това твърдение не важи за всички, упражняващи тази професия. Материалното взема превес при някои от тях, а в неофициални разговори с медицинския персонал, често като оправдание за непристойното поведение, се изтъква ниското заплащане. Вярвам и знам, че то не е справедливо, но е за всички, които упражняват тази професия в България и поведението на споменатите вече медицински лица е чисто и просто резултат от липсата на човечност в самите тях. Понякога дори само една усмивка и хубава дума е безценен дар, светлината, за която всеки болен и роднините му бленуват.
В отделението по кардиология, където лекуват сърцето от вродени малоформации или увреждания от стреса, който понасяме всеки ден, точно там се сблъсках с тоталната липса на човечност от някои медицински лица. Един възрастен, безпомощен човек, бе оставен да лежи в урината си цял ден. Оправданието, което чух е, че е усетена ужасна смрад, но никой не е установил причината. Майка ми и баща ми се погрижиха и свършиха работата на медицинските лица. Дядо ми обаче се влоши още повече. Само с изрично настояване от наша страна, медицинските сестри го посещаваха и то само някои от тях. Отношението на част от тях бе изключително обидно и пренебрежително. Оправданието беше, че той е възрастен и просто много болен, и няма какво да се направи. Беше ни обяснено, че те просто го поддържат, а не го лекуват. Истината е, че той беше реално съществуващ човек, с притеснени и объркани, държани в неведение близки, на които никой не каза дори и една успокоителна дума. Всеки човек заслужава уважение, независимо на каква възраст е или какъв е цветът на кожата му. Имаше и хора, които го обгрижваха и се стараеха да му помогнат. Няма да цитирам имена, защото тези хора, сами ще се познаят в действията си, а други в бездействието си, за което не аз ще ги съдя. Тях ще ги съди Някой друг.
Дядо ми беше изписан в много по-лошо състояние, отколкото, когато постъпи. В епикризата му заключението на лекуващите лекари беше, че той се е подобрил. Безпомощният човек беше изписан без да бъдат уведомени близките и оставен с една рецепта, без да бъде обяснено нищо относно приема на медикаментите и подробности за състоянието му.
Пациентът, за когото ви разказах, почина малко преди Коледа, след като бе изписан с „подобрение” следствие от проведеното лечение в болничното заведение в град Самоков. Почина в мъки, на легло и слава на Бога у дома, при любимата си съпруга.
Този човек не получи нужното уважение и лечение, не получи усмивката, лъча надежда. Само празни обещания и обидно отношение от страна на част от персонала получихме, ние, близките му.
В МБАЛ Самоков има прекрасни специалисти и истински професионалисти, пред които се прекланям, но има и зловредни непрофесионалисти, които трябва да бъдат отстранени, защото уронват авторитета на заведението. Редно е ръководството да вземе необходимите мерки, за да се предотвратят подобни нередности в бъдеще.
За нас, близките на грохналия дядо, който вече не е сред нас, остава болката, горчивината от преглътните сълзи, които като въглени изгарят сърцата ни, докато гледаме черния гроб и снимките, от които ни се усмихва добрият старец. Скъпи хора, ценете близките си, борете се за тях, защитавайте ги, обичайте ги, защото за миг те изчезват, а спомените и сънищата са единствените места, които ви остават, за да осъществите срещите си.
ОТГОВОР
Уважаема госпожо/ уважаеми господине,
Във връзка с Ваше писмо, като Главна сестра на болницата Ви информирам, че със Съвета
по здравни грижи незабавно сме предприели мерки, касаещи подобряване дейността на медицинските специалисти и помощен персонал в отделенията на „МБАЛ-Самоков” ЕООД и като неразривна част от тези мерки, касаещи отношението към пациента. Етичното отношение, възпитанието на човек и моралът, не се измерват с работната заплата. Непристойното поведение и лошо отношение на някои работещи не търпи оправдание. По действията на лицата от КО, които описвате като „зловредни непрофесионалисти”, ще разберем кои са те и същите ще бъдат отстранени. Никой няма право да уронва престижа на дружеството, в което работи, като коментира възнаграждението си със пациенти и придружители. За всички работещи в болницата професионалисти по здравни грижи и помощен персонал човечността и доброто и внимателно отношение са задължителни качества и изискване. Главно работим срещу „безразличното” и „лошо” отношение към пациента.
Проведен е Съвет по грижи, на който е определен график, утвърден от Управителя за среща на Гл.мед.сестра и ст.мед.сестри с персонала по отделения.
Ще се проведат разговори с всички мед. сестри и санитари от КО по график за периода, който описвате.
За първото тримесечие на 2014г., медицинските специалисти в най-натоварените отделения – Детско отделение, Кардиологично отделение, Вътрешно отделение и Отделение по хемодиализа получиха допълнително възнаграждение към заплатите си за м. януари и м.февруари, а за месец март всички медицински специалисти получиха допълнителен бонус към работните си заплати, които винаги получават навреме без закъснение.
Представителите на Районната колегия на териториалното дружество на Българската асоциация по здравни грижи и Ръководството на болницата, ще предприемат бързи мерки за отстраняване на лицата, които уронват престижа на дружеството – ЛЗ за болнична помощ, което е най-голямото на територията на София област.
С уважение:
Ангелина Гаврилова – Гл.медицинска сестра
Радостина Дюлгерова – Старша медицинска сестра на КО
