Слайд категория
Здравей! Да се запознаем?
Някой задавал ли си е въпроса, колко хора, талантливи и отдадени на своята частичка чудо от общия пъзел на изкуството, са намерили своя пристан в Самоков, а остават непознати за съгражданите си. Колко души, съдби, животи и творчески страни ние не познаваме. С колко необикновени хора живеем в обикновеното си всекидневие…
По повод изложбата й в София, ние ще се опитаме да нарисуваме не с бои, а с думи една интересна жена. Тя се казва Радостина Доганова – българска художничка, член на Съюза на художници в България и Съюза на художниците в Словакия. Родом от град Добрич. По настоящем самоковска снаха. Живее със семейството си в Словакия вече цели 18 години, но лятото и ваканциите на децата си прекарват в България и по-точно в Самоков. По-голямата част от времето си, факт, прекарва в Словакия, в Братислава, но за нея е интересно връщането и пребиваването тук. От тук черпи енергия, тук отдава енергия, носи със себе си това, което там някъде в „другата“ географска точка развива.
Радостина Доганова завършва Художествена гимназия, Пловдив, следва две години в Национална художествена академия, София след което завършва образованието си в Академията за изящни изкуства и дизайн, специалност живопис, Братислава.
През 2012 година получава покана да участва в изложбата „Толкова близо и толкова далеч…” в НДК, организирана от Национален фонд „13 века България“, която представя българскихудожници живеещи в чужбина. Целта на изложбата е да покаже в родината млади творци, които са неизвестни за публиката. Това е първата й творческа изява в София след много години прекарани в чужбина.
На 18 юни Радостина Доганова заедно със словашката художничка Ксения Бергерова откриха изложба в галерията на СБХ на ул. Шипка 6 в София.
„Исках да дойда в България с картините си“ казва Радостина, „ но исках и да представя и една словашка художничка, приятелка, която винаги е била близо до мен, заедно сме следвали, заедно сме се развивали и изграждали творческите си платформи. Разбира се, всяка една от нас е много различна, но това е интересното… срещата, пресечните точки…. Две страни, две художнички, два пътя…“
Изложбата, която Радостина представя е повод за завръщане удома. Тя споделя, колко важно за нея е да присъства с картините си и в България: „Мисля, че е необходимо да се връщаме и да се срещаме в родината. Да се създадат контакти и творчеки срещи тук и зад граница е важно за нас, художниците, но също и за локалното културно пространство… Самоков е град с исторически традиции в областа на изобразителното изкуство и би било чудесно да има присъствие на повече творци тук, а защо не и на художници от чужбина, които като мен биха идвали за да се зареждат с енергия и духовност от историята, традициите, от природта, от планината…“
„Вече 18 години живея в Братислава… С течение на времето установих, колко бих искала да рисувам в България. Имах възможност да си направя едно малко ателие в Самоков, с изглед към планината… Всяка година се връщам през лятото и прекарвам тук по два месеца.“
Това зарежда ли Ви с вдъхновение, самият град, обстановката?
$1– Да. Градът като архитектура има много интересни старинни сгради и наистина е красив, ако го гледаме откъм артистичната страна. Това място е духовно. Планината, реката, природата ме зареждат.
Самоков е познат като градът на зографите и немалко на брой художници започват своя път от тук. Мислите ли, че по някакъв начин съдбата Ви е довела точно тук, в този град на художници?
$1– Бих искала да е така. Аз съм от съвсем друг край, идвам от равнината, от Добруджа. Но едно място, за да го обикнеш, за да го разбереш, за да се чувстваш добре, трябва да искаш да бъде така…
Какво мислите за инициативите в областта на изобразителното изкуство в града?
$1– На пръв поглед не виждам много инициативи в областта на съвременното изобразително изкуство. Честно казано, бих си пожелала Самоков да е място, където да се случват неща, нови неща, да се осъществява творчески процес … Средата е подходяща като събирателна точка за да хора, артисти, които търсят вдъхновение…
Кое е важното, хубавото, тъжното, задължителното?
$1– Важно е да се създаде пространство и възможност за младите хора, които имат желание и могат да създават произведения на изкуството. Историческите факти и въобще богатата история от към изобразителното изкуство, която е гордост за града са предпоставка да се върви в тази посока. Например, мисля че Самоков е подходящо място да бъде създадена галерия за съвременно изобразително изкуство, където да гостуват изложби от страната и чужбина. Традициите трябва да се съхраняват и показват, но в същото време е важно да казваме това, което мислим, и което е актуално днес, да реагираме на актуалните теми.
Относно културния живот мислите ли, за няколкото месеца, в които сте тук, че това, което ни се предлага като зрители е достатъчно?
$1– Нека сме честни – има всякаква публика. Едни имат нужда от „чалга“, други – от култура. И в изкуството има кич и това е нормално… Но нека има място и за стойностни културни събития за хората, които имат потребност от това, да има място за качествени произведения на изкуството. Дали е така в Самоков, не мога да преценя обективно за краткото време, което съм тук.
Досега правили ли си изложба в Самоков?
$1– Не, не съм, но с удоволствие бих направила, ако ме поканят…
Смятате ли, че изкуството може да променя действителността или по-скоро е процес на самовглъбяване, на уединение и самостоятелна работа в ателието?
$1– И едното, и другото са верни… Изкуството може да променя хората, а те – действителността. С това убеждение правим и днешното интервю с Вас…. Винаги мога да рисувам в ателието, да работя сама, но добре е да се търсят пътища навън, да се споделя изкуството. Необходимо е да се работи в по-голям периметър. Не би било добре човек да се концентрира само върху личните си интереси и върху това, което е важно за него днес, в този момент, защото то не дава дълготраен резултат. Контактът с хората е необходим, за да могат да бъдат разпространявани идеите, които творците развиват…
И няма как да не завърша с нещо, което на мен лично много ми допадна, може би, защото е типично в мой стил, а именно това, че „младите хора в този град, както и навсякъде, имат нужда от стойностни културни събития. За да бъдат приобщени към изкуството, те трябва да видят последователността в него, в творческия процес, да усетят как се ражда произведението. Когато човек е съпричастен, той става част от съзидателния процес, от случващото се, научава се да уважава и цени традициите, но и получава смелост да върви напред по нови пътища“.