Мария Галчева
Има една магия, нещо общо между танц, музика, песен, обичаи и обредност. Тази магия пази българското хилядолетия. Тя е съхранила в сърцето ни този трепет, който усещаме, когато чуем гайда или кавал, например. това чувство не може да бъде описано – то трябва да се види, преживее и едва тогава да я определя.
Тази преплетена шарена черга е нашият, български фолклор. Там, където все се връщаме, когато търсим идентичността и автентичността си. Защото това е наистина наше – без влиянието на модерното, без в него да има технологии и без вайкането и въздишките на псевдопроблемите ни.
Да, говорим за фолклора. За цялата тази вълшебна амалгама. Може би той изглежда малко архаичен за съвременния ни ритъма на живот, но много, наистина много хора намират в него безлимитно удовлетворение на търсенията си. Така, стигаме до извода, че фолклорът представлява един отделен свят, който ни говори чрез музика, танца, дори чрез цветовете и шарката на шевицата.
На фона на лекия романтизъм, който лъха от него идва резкия контраст с модерното време и ритъмът на живот, който то задава. Особено пък за младите хора, които имат все по-малко свободно време. Едно младо момиче от Самоков опровергава смело това, че фолклорът е несъвместим с модерното. Тя намира в него необикновено и необяснимото и именно заради това толкова силно го превръща в инструмент за разбирането на света.
Лилия Вукадинова разказва пред нас и пред вас за своите амбиции, за гледната си точка и не на последно място за любовта си към българското. За мисията на един млад човек – малко по-надолу.
. Защо фолклор, какво необикновено откри в него?
Самият фолклорът е нещо наистина необикновено. В него е събрана философията на цял един народ, всички песни и танци – това е нашата история, това е България .Фолклорът е връзката ни с минало, бъдеще и настояще, той е бил неизменна част от живота на българина, съхранил се е във времето и днес намира място в сърцата на всички нас. Необикновеното е, че една традиция, която въпреки робството, е успяла да се запази жива. Да си роден в страна като тази, трябда да те кара да се чувстваш горд и щастлив. Хора от различни държави се чудят как такава малка страна като нашата, има такъв богат фолклор. Всеки, който е имал удоволствието да наблюдава тази магия, е останал възхитен от прекрасните ни песни и танци. Фолклорът е нашето средство за комуникация сред обществата, той ни служи за изразяване на мисли и чувства, благодарение на него забравяме за заобикалящия ни свят, впускаме се в един съвсем различен свят, в който съществува хармонията между душата и тялото. Ето защо е толкова впечатляващ и необикновен българският фолклор.
Кое ти харесва повече като направление – народните песни или танците?
Харесвам и двете направления. Народните песни и танци са обвързани, едното силно зависи от другото и се допълват. Всички знаем, че без песен танцът би изглеждал незавършен, а без танц песента би загубила своя смисъл.
Коя е любимата ти народна песен?
Не мога да кажа, че имам любима народна песен, защото всяка една от тях носи своето послание и всяка от тях допринася за българския фолклор. Но няма да скрия предпочитанията си към родопските песни, които са силно въздействащи. И все пак да не забравяме, че една от най-известните български песни – “Излел е Дельо хайдутин” , която днес обикаля Космоса, също идва от Родопите.
Мислиш ли да превърнеш заниманието си в своя професия?
По този въпрос отговорът вече е ясен. Имало е доста моменти, когато са се появявали пречки за моето развитие като танцьор, но се справих с тях. Вече знам какво искам и знам, че това ще бъде моята професия.
От мое любимо хоби танците се превърнаха в нещо, с което искам да продължа да се занимавам, защото изкуството наистина ни дава много, чрез него разбираме какво всъщност означава красота. Само човек, който не се е занимавал и докоснал до изкуството , не знае какво е това вълшебно чувство, което изпитваш всеки път щом излезеш на сцената.
Надявам се да се справя и да бъда част от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в гр.Пловдив, където ми предстои да кандидатствам, но дори и да не успея, изкуството винаги ще бъде на първо място за мен.
Колко участия на фолклорни форуми имаш и къде са били те?
Имала съм доста участия в страната и едно извън нея – Сърбия, но където и да е аз съм щастлива, защото знам, че заедно със състава ще покажем това, за което сме се трудили месеци преди участието.
В момента съм част от от ФТА „Рила” – Самоков с хореографи Кирил Амбарков и Борислав Искрев. Съставът се сформира през месец февруари и въпреки краткото време, вече можем да се похвалим с няколко награди от участията ни – 2-ро място на фестивала в Сапарева баня 2015 и 3-то място на фестивала “Рила ни гледа”, гр. Дупница.
Коя е любимата ти етнографска област в България и с какво според теб е чаровна всяка една от тях?
Ами.. Тъй като все още не съм опознала целия български фолклор ми е трудно да отговоря. Но като човек от Шоплука, нормално е Шопската етнографска област да ми е най-позната, а съответно и любима. Играта на шопите се отличава с бързина и енергичност и може би затова така силно ме привлича и изпълнявам тези танци с удоволствие.
Всяка една от останалите области е красива по свой собствен начин – като започнем от Северна България – изключително богат и разнообразен танц, който се характеризира с вихрена игра и свобода на движенията, минем през Добруджа – където добруджанецът показва винаги своето умение и майсторство, Тракия – където танците са изпълнени с радост и веселие, Странджа – която е известна със своите нестинарски танци, Пирин – където освен разнообразните танци, се откриват и почти всички видове песни за българското народно творчество, които са на типичен пирински диалект. И накрая, разбира се, достигнем до красивите Родопи, които въпреки изстраданите години на робство, оставят траен белег в музикалното творчество и остават в историята със своята каба гайда.
По твое виждане занимават ли се младите хора с изкуство и разбират ли го?
Определено. Има много млади хора, които се занимават с изкуство, което е похвално. Хубаво е да знаеш и виждаш, че все повече и повече млади хора обединяват усилия в името на изкуството, защото освен да ни забавлява, то ни и сплотява. За никого не е тайна, че и в нашия град също се развива културната дейност и инициативата се поема от младите, както би трябвало да е.
Радвам се, че освен танцови състави, има и певчески групи, а също така и театрални трупи, които представят града из страната. Пожелавам им да продължават да се трудят, защото те са бъдещето на Самоков, нека постигат все по-големи успехи и да бъдат винаги на върха.
А относно това дали всички разбират изкуството, не съм много сигурна. Всеки има свое собствено виждане и разбиране, но въпреки различията, смятам че тези хора знаят мястото си в сферата на изкуството, знаят какво искат и как да го постигнат .
