Поредният зимен сезон се отърколи почти неусетно, падна като малка снежинка и се стопи от топлата земя. След него за работещите в курорта остана надеждата лятото да мине бързо и неусетно и отново да се завърнат тук като работна ръка. Защото за нас, самоковци, от незапомнени времена, Боровец е синоним на труд и по-малко на развлечения. И докато в разгара на сезона кипи живот, сега в средата на април е време на равносметки и изпращане на последните позакъснели туристи.
Ако днес минете през центъра на курорта ще видите хотели, магазини, ресторантчета и заведения за бързо хранене. Съвсем нормална гледка. И едва ли нещо по-различно от някой друг курорт, който сте посетили наскоро – писти и барове, барове и писти.
Една разходка до стария център на Боровец, обаче, може да върне много спомени за отминалите славни години на някогашното летовище. Много години назад, още когато курортът се е казвал Чамкория, той е бил прекрасно място за излети, планинарство, вечеринки, бране на горски плодове. А по времето на османското владичесво, когато е върлувала чумна епидемия в града, самоковци са търсели спасение в чистия въздух на планината и Чамкория. В същия период те са добивали пясък от т. нар. местност „Песъко”, където днес на това място е старият център на Боровец. Точно там се намира фонтанът, който без особено усилие е изключително красив през всички сезони. Той спокойно може да служи за отправна точка и ориентир за почиващите. По разкази на по-възрастното поколение някога там е кипял живот, намирал се е „Корекомът”, имало е чешмичка, магазин за сувенири и дори езеро. Изключително красиво и приятно място за разходка и отдих. За най-голямо съжаление днес няма и блед спомен от преди и всичко споменато дотук бързо минава в графа – минало невъзвратимо.
Наистина е трудно към днешна дата да се начертае в съзнанието на някой преминаващ, какво точно е имало там. Останали са само купчина ламарини и боклуци, а от езерото, намиращо се някога срещу пощата, няма и спомен. Днес картината е коренно различна, а времето е изтрило почти всички останали парчета история, за да подреди на тяхно място една доста непривлекателна картина. На това иначе прекрасно кътче, заобиколено от зеленина, която се слива със синьото на небето и чист въздух и спокойствие, за което милеят мнозина живеещи в големите и динамични населени места – се простира разрухата. Тя е вкопчила с пипалата си всичко наоколо и го е обвила в сива мъгла. Стари зелени пейки са наобиколили фонтана, а под тях измежду боклуците се виждат и малко шишарки. Самият фонтан, доста занемарен, стои в центъра на това описание като тъжен старец, на когото никой не обръща внимание. Плочките му напукани като стари бразди по вече застаряващо лице и тук–там се вижда подкарала зеленина.
И някаква мъка ти стяга сърцето, защото я има тази красота и тя ни е в непосредствена близост, а не се грижим за нея, не я обичаме, не я ценим. А тя всъщност ни принадлежи, като не очаква чудеса от нас, а само да я поддържаме. Точно пред фонтана е поставена карта на курорта и пистите, пробита в единия край от някой, решил да използва вандалските си възможности. Това някак завършва цялостната лоша картина. На същото място, което освен друго е отправна точка към няколко посоки като в противовес се вижда и някой нов хотел, а наред с новото има и редица занемарени постройки – част от тях не успели да оцелеят от миналото, а други на настоящето.
Като цяло всичко това е тъжната картина на разрухата. Всяко място, което не е обгрижвано има тази съдба – да бъде занемарено. И докато строим хотели и наливаме бетони навсякъде, докато обръщаме туристите във финикийски знаци, но не инвестираме и половината от изкараното, тези картини ще си останат такива, каквито са сега.
Наистина сме неблагодарни към това, което имаме, загледани в това, което можем да спечелим, без да даваме особено от себе си. Старият център на Боровец е прекрасен ориентир, но в същото време е тъжна реклама на това, което се случва в курорта ни. Липсва необходимият баланс и цялостна завършеност, защото Боровец не е само входът на някой скъп и луксозен хотел и намиращият се на една ръка бар, той е страхотната писта, чистият въздух и най-вече цялата тази величествена природа. Но ние умеем да си затваряме очите, затова заповядайте през зимата – дано да има сняг, за да скрие всички дефекти и да се залъгваме, че всичко е чудесно. Това го можем най-добре!
