Анна Манова
През изминалата седмица /27.04.17г./ самоковските читатели имаха възможността да се запознаят с едно от литературните „чеда” на габровския автор Христо Стоянов – романа „Разпад”. Събитието се състоя в читалнята на общинска библиотека „Паисий Хилендарски”. За представянето му се погрижи режисьорът и литературен критик Любомир Малинов. А гостуването на автора е част от поредицата инициативи по повод „Маратон на четенето 2017 г.”
Авторът Христо Стоянов е определян като „явление в съвременната българска литература”, като „хулиган в писането” – с дръзко перо, на което не липсва голяма доза провокативност. Като „проникновен тълкувател” го определи библиотекарят Мирослава Мирчева. Стоянов е изключително интересен събеседник, с широк кръгозор и подчертано лично мнение по множество въпроси. Писателят не скри, че новият му роман „Разпад” е написан по действителен случай. История, която е отлежавала в съзнанието му и е „тормозила” мисълта му повече от 20 години. Лична съдба, с която се е срещнал по времето, когато е бил репортер и която толкова го е впечатлила със своето човешко лице, че се е превърнала в книга.
Историята в романа „Разпад” се върти около преживяванията на едно 12-годишно момче, но разказана от 32 – годишен мъж. Едно момче, което изживява драмата на това баща му да иска да смени пола си. В тази деликатна за него възраст на себеосъзнаване и себеопознаване то е обречено да изживее най – страшното – да не бъде като другите, особено в условията на малкото населено място, където различието е равносилно на самоубийство. „Момчето е изправено пред космическа самота. Той застава по пътя на аутсайдера, на човека, който е никакъв. Книгата не случайно започва с усещането на проницателните погледи на тълпата. Тълпата е способна да убива с камъни, с мълчание, но и с погледи. У детето се създава една потребност да бъде като всички. Героите на Христо нямат имена. Това е принцип на автора. По този начин се разширява мащабът на произведението. Той притежава умението да се „вмъква” в кожата на множество герои, без да се усети капка фалш. Това е роман – изповед, за всичко онова, което едно малко момче е преживяло. Книгата е написана класически просто, прави изживяванията ясни. Камертонът в нея е любовта”, поясни при представянето на книгата Любомир Малинов.
Романът графически е разделен на три глави, като третата е една страница. Точно в тази малка последна глава става ясно, че в кратка форма могат да се постигнат обемни внушения. Епилогът загатва, че момчето тръгва по пътя на това, което първоначално цялото му същество отрича. Става като баща си. „В епилога момчето се влюбва в един мъж. Иска някой да го води някъде и да го обича”, сподели пред аудиторията литераторът Малинов.
„Когато затворите книгата може да изпитате гняв, ненавист, насмешка. Но може да предизвика и емпатия, съчувствие, че човекът е една тайна. Трябва да се изпита човешкото. Понякога сам не знаеш героят ти до къде ще те заведе. Тази книга е бунт, срещу всичко това, което става около нас. Исках да напиша един роман без местоимения, в Аз – форма. До последно не исках да се разбира полът на детето, а само на финала да стане ясно. Много трудно се пише така”, подчерта авторът Стоянов.
Романът акцентира върху отговорността, която носи всеки от нас за разпада на един свят. Авторът пише асоциативно. „Това е книга, която търси своя истински читател. Голямото послание на един роман, написан с такова майсторство е, че всеки има правото да бъде щастлив!”, заключи Л. Малинов.
