ЗА РОДЕНИТЕ ДА БЪДАТ СЛУГИ

„Пази, Боже, сляпо да прогледа !”

Алеко Константинов, 1894 г.

Бойко Хаджийски

На 10-ти септември, без никакви изненади, Общинският съвет в Самоков единодушно отхвърли искането на хиляди (3 или 4 000, няма значение) свои съграждани за провеждане на референдум. Това беше направено демонстративно, безпардонно и дори с неприкрита садистична наслада.

Желанието да бъде показано кой командва в този град надделя над всички, посочени от гражданите аргументи, надделя дори над закона, който беше прочетен по начин, напълно достоен за властващата в Общината Югозападна правна мисъл, и предизвика гняв в наблюдаващите процеса национални медии.

„Скандал” го нарече Българското национално радио, а „абсурден отказ” – в. „Сега”. Те бяха потресени. Потресени бяха и следящите този процес от чужбина.

Резултатът от гласуването обаче за нас беше предизвестен. И целият град да се беше подписал за референдум, такъв нямаше да се проведе.

Защото „Ако хората отговорят, че мястото трябва да се промени, какво ще правим тогава ?”, както каза нелепият и във всяко друго отношение кмет Георгиев пред Българската национална телевизия.

Или пък, „тези 3 122 души не са града”, както ни информира чрез социалните мрежи „народният” представител и верен партиец Коцева. Тя дори ни уведоми предварително как ще гласува групата съветници на ГЕРБ по този въпрос, като ни убеди в липсата на собствена мисловна дейност там.

Не, че такава дейност е текла и при останалите съветници. Нито един „за” референдума, нито един „въздържал се”. Нито едно изказване дори!

Момент, всъщност един съветник взе думата, нека бъдем точни. Доайенът на обществената софра и новоизпечен краевед Ярловски в един момент се събуди и с досада предложи изказанията да бъдат прекратени. Това беше всичко.

Самата идея гражданите на Общината да бъдат питани за нещо е толкова чужда на нашите „ръководители”, че само мога да си представям учудването им, когато подписката за референдум беше окончателно внесена. А ужасът от възможността един такъв референдум не само да се проведе, но дори да бъде успешен, е толкова голям, че е в състояние да обедини срещу хората държава с община и партия с партия.

Скандалният ОВОС, замяната на две ниви до сметището със земи в м. Боричо на цена 0,08 ст./кв.м и доказаното находище на подземни богатства под терена на депото останаха на втори план.

На втори план останаха и желанията на тези, които официално са суверена. Техните т.нар. слуги се оказа, че служат на всякакви други господари – партийни, олигархични или те си знаят какви, но не и на тях. Мъдрите казват, че когато си готов да бъдеш роб, такъв и ще бъдеш. Оказват се прави.