За първи път тази година на шести май – Ден на храбростта и празник на Българската армия, се организира музикален парад на военните духови оркестри с международно участие. Три часов спектакъл от звук, светлини и много изпълнения на духови оркестри знаменуваха празника.
Най- голямата в България зала „Арена Армеец” се оказа тясна за това, което се случваше в нея.
Тя не успя да побере хората, които искаха да го видят. Препълнената до краен предел зала посрещна на крака официалните гости сред които бяха: президентът на РБ и върховен главнокомандващ на въоръжените сили Росен Плевнелиев, заместник–председателят на Народното събрание Мая Манолова, народни представители, министри, началникът на отбраната генерал Симеон Симеонов, целият команден състав на въоръжените сили и Българската армия, ветерани, граждани и гости на столицата.
Горди и щастливи сме, че нашият Мажоретен състав „Самоков” към Читалище-паметник „Отец Паисий”с ръководител Т. Янкова бе част от това грандиозно събитие.
Многобройни изтощителни репетиции, съсредоточаване и стоене на крак предхождаха същинския спектакъл, но това бе забравено на мига, когато в залата навлязоха със внушителен строй седем големи духови оркестри, певци, изпълнители, гвардейци, знаменосци. Какво невероятно преживяване е да чуеш българския химн изпълнен от седем духови оркестри и близо петнадесет хиляди изпълнители.
Последваха три часа, в които се лееше прекрасна музика, майсторски изпълнена от духовите оркестри, песни изпълнени от солисти на ансамбъл „Армейска песен”, атрактивни съчетания на гвардейците, илюминации със знамена изпълнени от нашите мажоретки. Емоциите непрекъснато градираха, за да се стигне до грандиозната финална картина, в която над хиляда участници в спектакъла постепенно навлизаха и обхващаха изцяло терена – светлини, факли, 28 – знамена на държавите от ЕС, българско знаме и знамето на ЕС с огромни размери се люлееха под звуците на „Моя страна, моя България”. Сълзи от гордост и родолюбие напъваха в очите на всички.
Тръгнахме си уморени, но с усещането за добре изпълнена задача и с надеждата, че ще имаме отново възможността да преживеем подобно велико чувство на отговорност, гордост и задоволство.
