За Образописовата къща с надежда Предвижда се реставрация на къщата, в която е роден и творил самоковецът Никола Образописов

Анна Манова

В Самоков няма нито една къща-музей на виден будител. Започвам с тази тъжна констатация, която за най-голямо съжаление е самата истина. Причината не е в това, че няма изтъкнати самоковци, напротив, а нехайството и немарливостта, с която ние гледаме на културното наследство, което ни е завещано.

Подобни процеси, които ние често определяме като необратими, се случват и с родната къща на Никола Образописов, намираща се в Самоков. „Завита” от обрасла зеленина, тя все пак стои там – на тихата уличка, очакваща да дойде и нейният ред някой да я забележи. Тя не е виновна, че тъне в забрава, но времето не е благосклонно към къщи като нея – протяга тежката си ръка и руши всеки ден, малко по малко. Спуснала е тъмните си капаци на прозорците, сякаш за да прикрие сълзите си от обида и срам, от огорчение.

В тази къща през 1829 година /на 7 август/ е роден Никола Иванов Образописов, първороден син на големия възрожденски зограф Иван Николов Иконописец. Зографът Никола Образописов е един от най-ярките представители на Самоковската художествена школа, наследил дарбата на своя баща, последовател на Захари Зограф. От духа на старата византийска традиция до кавалетни пейзажи и портрети, Образописов проправя пътя на българското възрожденско изкуство към творческата свобода на новото време.

Той е една интересна и оригинална личност, която е успяла да остави трайна следа в обществения и художествен живот на възрожденския Самоков. Отличителна черта на твореца е патриотичният му дух и това, че е виден деец, борещ се за независимостта на българската църква от влиянието на гръцките владици начело на Самоковската епархия. С възгласи „некеме гръчки” той е искал непримиримо да съществува чистота на българския език.  Начетен и любознателен, той събира книги и щампи, оставя спомени – „Бележки за моя живот” и „Памятник” от 1911 година. На него дължим канонизирането по традиция на свмч. Симеон Самоковски, обесеният през 1737 година самоковски митрополит като водач на бунт за освобождение на българите.

През 1869 година Никола Образописов преизписва подновената Бельова църква край града. В нея той създава цялостен стенописен ансамбъл, в който са включени славянски и старобългарски светии. За църквата рисува и икони. Остава възпоменателен надпис и пейзаж на църквата преди нейното обновление.

През 1883-1884 година извършва реставрация на стенописите в нартекста на Рилския манастир. В духа на Самоковската художествена традиция рисува и декоративни пейзажи част, от които са запазени в неговия дом. Същият този дом, който днес тъне в забвение и в самота.

Образописовата къща е ценно материално наследство. Според една от изследователките на творчеството на Никола Образописов Евдокия Петева-Филова тази къща е построена или закупена  от Иван Иконописец – баща и е родна къща на О     бразописов – син, който я е възобновил, разширил и украсил със стенописи. Като тя споменава, че около 50-60-те години на 20 век вече е била разрушена частта с кьошката /балкона/ и стаите от източната страна. По спомените на дъщерята на Образописов  – Райна, се знае, че дворът не е голям, но пък в него има кладенец, чемшири и лехи с цветя, а от всички страни е заграден със зидани варосани дувари. Интересното е, че тези дувари са били изписани с екзотични, сцени от Езопови басни. Според дъщерята, по дължината на дувара до кладенеца били изрисувани фигури на музиканти във френска военна униформа, свирещи на духови инструменти. А до самия вход  на двора, откъм улицата, е имало яхър и дюкян. В магазинчето Образописов продавал икони и щампи.

Единственото запазено днес е стенописната украса на къщата, дело на самия зограф и портретист, характерна за възрожденските домове в Самоков за този период. Има също и зидана стенна печка – джамал и домашна баня – хамам, както и дърворезбени вградени долапи. А когато минете покрай къщата, това, което можете да видите, с невъоръжено око, са дървените капаци на прозорците.

Както става ясно, къщата е натоварена с историята на цяла една епоха. Цялата запазена масивна част е изключително скъпа, не в онзи материален смисъл, а в духовен. Тя носи характеристиките на българското възраждане, начело с хамама, джамала и с т.нар. мутвак – кухненска част. Образописовата къща е обявена за старина през 1928 година, като през 1972 получава статут на паметник на културата с местно значение, а през 2008 година – статут на архитектурно-строителен и художествен вид с категория от национално значение.

И след всички тези факти, има един, който остава необясним – защо нямаме отношение към тази къща? Или чакаме и тя сама, подобно на квартирата на Димчо Дебелянов в Самоков, да се наклони в непосредствена близост до земята… и тогава само да свиваме рамене, защото това го умеем, и да говорим в условност. И ако трябва да следвам линията  на условността, ще кажа в заключение – ако бяхме малко по-инициативни, щяхме да включим къщата в нашия си самоковски регистър на историческите обекти с табелка, насочваща къде се намира и как можете да я посетите като архитектурен паметник. В Копривщица го могат, едва ли ще открием топлата вода, но защо ние не можем? Кажете вие!

Бъдещата реставрация?!

Община Самоков подготви проект, с който ще кандидатства пред европейските фондове за реставрацията на Образописовата къща. Проектът включва реконструкция, консервация и адаптация на сградата и околното пространство. Предвижда се да бъдат възстановени и автентичният кладенец и беседка. Проектът е изработен от арх. Арабаджиев и е внесен за одобрение в Министерство на културата. След приключване на процедурите, Общината ще има готовност да кандидатства с него, след отварянето на новия програмен прозорец, където се предвиждат сериозни средства за възстановяване на културно-историческото наследство. Тази къща е една от малкото възрожденски къщи, останали собственост на Общината и възстановяването й ще обогати списъка с атрактивни туристически обекти.