“За” или “против” импийчмънта на Дилма Русеф
Георги Скоклев
/коментар/
Последният политически трус, който удари многомилионната родина на футбола, кафето и сапунените опери, беше отстраняването на президента Дилма Русеф от поста й като президент. Страната беше разтърсена от “политическия преврат”, както го наричат нейни приятели и сподвижници от близкопартийните й кръгове. Хората излязоха по улиците, трошиха банки и магазини, вълнуваха се на “Маракана” повече от оставката на новата Изаура, отколкото от двубоите на терена. И с право! За тях това е “добрата стара Дилма”, наследник на харизматичния политически лидер дон Луис Инасио Лула да Силва, бразилският Тодор Живков. Заедно с него те бяха последните “продавачи на надежда”, капитаните на потъващия бразилски кораб, който до преди 5-6 години плавно пореше вълните на световната икономика и политика и претендираше за подобаващо място сред първите в света. Но уви, нещата тръгнаха в лоша посока, изви се мощната буря “Петробрас”, наяве излязоха куп други корупционни скандали, които разклатиха до основи трона на бразилската “желязна дама”.
Добра или лоша, Дилма имаше едно предимство. Беше наследник на Лула. Нямаше неговия политически чар, нито неговата лична харизма, с която успяваше да завладее масите. Но за сметка на това тя провеждаше политика изцяло в духа на неговата традиция. За солидната в демографско отношение Бразилия винаги на преден план са стояли социалните въпроси. Проблемите с изхранването, с пазара на труда и борбата с безработицата, със социалните придобивки за хората. Последователната и целенасочена политика на левите сили в това отношение винаги е подхранвала симпатиите на бедните латиноамерикански народи и винаги е печелела доверието на електората. Не само в Бразилия, но и в съседните страни. И тук не можем да пропуснем или да отречем реалните резултати, които постигна правителството по време на първия й мандат. Страната излезе от руслото на “развиващите се държави” и се утвърди като световна икономическа сила. В политически аспект всичко беше мирно и тихо, всички се удивляваха от стабилната съдебна система, с която оперираше новата “сила”. Безработицата драстично спадна, брутният вътрешен продукт нарасна, стандартът на живот скочи (макар и незначително, но все пак). И това не е малко. Бразилия имаше поводи за самочувствие, приемаше се като равностоен играч и конкурент на световната сцена. Къде се объркаха нещата? Как минаха в погрешен коловоз? И кое ги отклони от правия път?
Просто истината излезе наяве. Тази игра можеше да продължава до безкрай. По старата изпитана рецепта, още от римски времена. Дала на народа “хляб и зрелища” и така хем вълкът сит, хем агнето – цяло. Както казваме по български, “напълнили са си гушите” и в стремежа да запазят лидерската позиция, хвърлиха луди пари за предизборни кампании и прочие. Пролича си и българската жилка. “На ти, дай ми, на ти, дай ми” – всичко се разбра. И за “Петробрас”, и за другите незаконни сделки с големи икономически гиганти. Както казваше една моя позната, “приемането на сухо под масата може да ти държи влага за цял живот”. И именно този навик изигра лоша шега на новата Изаура, чиито тайни блеснаха в нелицеприятна светлина. Типично по български – раздавали се едни пари там, тя седяла и прибирала процент, траела си е, всичко вървяло по план. Докато не се обърнала каруцата и не дощъл Видовден и за нейните магарии!
А сега накъде? Според прогнозите на анализатори, трудно може да спечели отново доверието на хората. Всъщност тя не го е губила. Те вярват в нея. Тя разчита и на огромната подкрепа на интелигенцията и на хората на културата, които пишат нейни биографии и снимат документални филми за нея, впечатлени от родовата й съдба на политически емигрант. Народът протестира и вандалства, защото иска отново Дилма на власт. Ами тя е златната им кокошка. Тръгне ли си тя, врътват кранчето на парите и край. Но не е само това. Такива каши са забъркани под повърхността на политическата и социалната действителност, че нейните наследници на поста ще се препотят стабилно, докато закърпят дупките в бюджета и проблемите, които оставя на кабинета. Сложно е и никак не завиждам на Мишел Темер, лидерът на Партията на бразилското демократично движение и нов президент на Бразилия. Страната е в икономически и политически колапс, расте социалното напрежение, но определено върви по нов път. Забелязва се един очевиден “отлив на лявата вълна”. Това е тенденция в цяла Латинска Америка и тя няма да подмине Бразилия. Но от друга страна безработицата расте, външният дълг нараства и ще бъде необходимо огромно търпение и последователност на новите политически лидери да прокарат безболезнено нужните реформи, които да изведат страната от раззиналата се пред нея пропаст. Това няма да се хареса на хората, но е необходимо. Спешно! И пак добре, че в Бразилия имат свястна съдебна система. Виновниците ще понесат своята отговорност и ще си получат заслуженото наказание. Но ние как ще се оправим, като и това нямаме? Представете си госпожа Кунева като президент. Наследник на политическите традиции на Бойко Борисов. Икономически бум. Социални реформи. Намаляване на безработицата, увеличаване на брутния вътрешен продукт. Стабилизиране на позициите ни в ЕС. Световно признание за добре свършената работа. И изведнъж, хоп, по бразилски тертип, пак на дъното. Както казва шеф Манчев: “Ти както ми се издигна в очите, така и падна!”. И друго ми хрумва. Докато народът плаче за своята Изаура, властта трябва да кърпи окъсаната риза на покойния тиранин. Открий приликите. Нещо познато, а?
