Миналата седмица ви разказах за историческата победа на Григор Димитров, който стана първият български тенист спечелил турнир от веригата АТР. Тази седмица отново ми се иска да кажа нещо за него.
Григор не е от Самоков, не е свързан с града ни по никакъв начин, но това, което прави е пример за всички нас. Едно обикновено момче, което се влюбило в тениса. С всекидневни тренировки, много усилия и лишения , той осъществява мечтите си. През 2007 година спечели европейската титла за младежи до 16 години в Москва, без загубен гейм. През 2008 година печели шампионската титла Уимбълдън при юношите. 2009 година започва кариерата му на професионален тенисист. Две години по-късно (2011) влиза в топ 100, през 2012 вече е в топ 50, а към днешна дата е 22-и в света.
Една от мечтите му беше да играе с Роджър Федерер, който е един от неговите кумири. През изминалата седмица и тази мечта се осъществи. Гришо се изправи срещу Федерер и то на турнир в родната му страна – Швейцария. Среща, в който българинът показа своята класа и умения и беше близо до победата. А мачът се превърна в истинско шоу за всички зрители.
Защо ви казвам всичко това?
Това лято видях едни деца, които с огромно желание посещаваха уроците по тенис на Георги Аджиков. Видях и блясъка в очите им на турнира по случай празника на града. Виждам и много други, които се занимават с не много популярни спортове, но отиват с желание.
Е, тази статия е за тях. За всички деца, които имат мечти.
Родители, подкрепяйте децата си! Позволете им да правят това, което обичат! Стимулирайте ги!
Деца, мечтайте! Вярвайте! Борете се! Григор също е бил дете с мечти, а днес е мъж с успехи.
