Култура

За културата и хората

kulturaДаниела Ангелова

Нека започна с това изказване:  „И най-добре скроените мечти на мишките и хората остават често неосъществени”

/Робърт Бърнс/

Независимо дали сте чели книгата на Стайнбек „За мишките и хората”, прочитайки горния цитат у вас възниква някаква мисловна индукция. Няма нищо сложно в културата. Тя е събирателно от възпитанието, интересите и знанията, както на отделния индивид, така и на обществото като цяло. Традициите, историята и културното ни наследство са нашето богатство. Но сякаш ние, хората, в днешно време сме застъпници на фалшиви материални ценности и усилен къртовски труд да ги постигаме. Няма нищо лошо в материалното богатство, но то е плод на културата и възпитанието на обществото. Беден ли е духовно българинът и намира ли нещо общо между материалната бедност и собствените му духовни интереси, образованост и знания?!

Отчасти възраждането на паметници на културната ни история и национално съзнание се явяват днешните читалища. Но освен тях, всички, ние трябва да се стремим и да проявяваме интерес към всяко знание, което би ни дало градивни идеи, творчески ентусиазъм и уникално възпитание, разкриващо индивидуалните ни способности, умения и опит. Ние хората, проявяваме своята лична култура и възпитание всеки ден. С човешките си взаимоотношения и с интересите или липсата на всякакъв интерес към общите ни и частни проблеми и успехи. Хората трябва да знаят, че благоденствието е както личностна потребност и отговорност, така и обществена, и общонационална. Под тежкото бреме на материален и психологически недоимък, би трябвало да се ражда повече състрадание, съчувствие, взаимопомощ и обич, повече отговорност към собствените и общите интереси. Би трябвало хората да общуват повече помежду си и да споделят, да обединяват личните си стремления и усилия в полза на благоденствието. Хората трябва да се подкрепят, да бъдат с отворено съзнание към другите и светът. Ей така по човешки, без излишна суета, без скроени мечти и без излишна вулгарност. Трябва да знаете, че няма частни и обществени проблеми, тъй като проблемът на един човек, рано или късно се превръща в проблем на цялото общество! Възпитание, което не се прилага и съзнание което не се развива –атрофират. Също като болното тяло, което залежава с дни, а после с месеци и бавно умира. Всеки човек може и трябва да допринася с част от себе си в културата и развитието на обществото. И всеки да си даде сметка, че материалното богатство е плод на усилен духовен съзнателен кръгозор и знания на човека. И ролята на човек е да се учи през целия си живот. И да споделя своята опитност, за да има градивност и благоденствие, за което всеки човек мечтае. Културата на един народ изразява и неговото битие!

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close