Седмицата

За едно осветено място и за една забрава

osveteno myastoАнна Манова

Централна градска част се променя почти ежедневно. Появиха се градинки, смениха се плочките, облагороди се пространството около някои емблематични кътчета – все неща, които са видни за всички граждани на този малък, планински град. Тази година, когато започна ремонтната дейност пред автогарата, около Козела и до площада, в пространството се проговори за една идея, която остана нереализирана, но обещана. За едно място, което е осветено за църква. Но такава няма, не е предвидена по план, изобщо отсъства като тема.

Идеята за построяване на още един храм възниква през 2002 година, в края на юли. По времето на първите чествания на празника на град Самоков. До този момент в града има пет църкви и една джамия. Брой, достатъчен за нуждите на самоковци. Но това хрумване за още един храм се прокрадва в общественото пространство. Като искането е молитвеният дом да бъде на името Св. Симеон Самоковски, който е приет за закрилник на града.

Решението за изграждането на бъдещия храм е гласувано от тогавашния ОбС. По това време председател е Ангел Николов, който публично в пресата тогава отговаря, че инициативата всъщност не е общинска, а на църквата като общност и на нейното духовенство. Мястото на строежа също трябва да се определи от духовенството, канона и традициите. Средствата за изграждането й също не би следвало да са общински, а събрани доброволно от миряните. Защото по неписан закон се знае, че църква се гради от народа, а не от властта. В отговор Николов подчертава следното: „Самоков засега има един светец, забравен от самоковци, а не от религията и историята. Този светец е митр. Симеон Самоковски, борец от национална величина за христовата вяра и националната свобода на отечеството”.

Постъпките за създаването на този храм не спират само в рамките на няколко реда, написани в тогавашната преса. В програмата на първото честване на празника на град Самоков – 20.08.2002 година, е записано Литийно шествие и освещаване на мястото за бъдещия храм, носещ името на свмч. Симеон Самоковски. На 20 август пред Градски исторически музей тържествено и в присъствието на самоковци, общинска администрация и пр. се осъществява церемонията по предаване на мощите на свмч. С. Самоковски. Мощите са съхранявани в музея, след откриването им в Бельова църква. На церемонията присъства и епископ Николай Знеполски, викарий на Софийската митрополия. Той освещава иконата с лика на светеца и след това е подето литийно шествие през града. То стига до мястото, което е определено за изграждане на храма – градинката пред автогарата, в съседство с намиращата се в непосредствена близост джамия. Мястото е осветено от Николай Знеполски.

От следващата година, по инициатива на църковните дейци, денят на свмч. Симеон Самоковски е вписан на 21 август в църковния календар. По този начин се обезсмъртява името на съгражданина и родолюбец, загинал за свободата през 1737 година. И това е така и до днес.

Повече от 10 години след освещаването на мястото, определено за храм, нищо не се случва. Това, което става е промяна на облика на тези части, където по план няма предвиден строеж на молитвен дом. Коментари не липсват от страна на самоковци, които са участвали в литийното шествие преди толкова години и са повярвали, че това наистина ще се случи. В действителност повече и дума не се отваря, пари не са събирани или поне няма такава официална информация.

Храм се строи със сърце и милосърдие. Всяка стотинка, отделена от миряните трябва да се къта грижливо, докато не се събере необходимата сума. Отделен е фактът дали това място е най-подходящо за изграждане на храм, за неговата големина, функция и т.н. Само едно е ясно – осветеното място си остава такова с или без наличието на храм. В случая без!

 

 

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close