„Хубава си, моя горо!” В 21-ви век словата на Любен Каравелов биха звучали по съвсем друг начин. Свидетели сме на ежедневни посегателства срещу това най-голямо богатство, което притежаваме. И ако преди време „Еко Рила” бяха едни от първите, които „забиха камбаната” и алармираха за проблема с незаконния дърводобив, през годините се появиха и доста техни съмишленици. В определени моменти общественото недоволство от бездействието на институциите и липсата на резултати прерастваше в протести. Последният се състоя преди дни и беше свързан с опазването на градските паркове. Инициативата, подета от гражданите на Стара Загора в защита на техния парк „Бедечка”, който е заплашен от застрояване, намери своята проекция и в Самоков. Заради изсичането на „Ридо”, „Лаго” и зони в покрайнините. В центъра на събитията и демонстрациите бяха учатници във фейсбук групата „За гората на Самоков”. По думите им, в момента не се предприемат никакви реални действия, за да се прекрати тази ужасяваща сеч. Аглика Крушовенска коментира, че са подавали многократно сигнали на телефон 112 и това, което се прави, е единствено да се констатира нарушението. Ние от страниците на вестника също сме повдигали темата. Да очакваме ли адекватна реакция след поредния протест?
Г-жо Крушовенска, очаквате ли резултат след поредния сигнал, който подавате за изсичане на дървесина?
С тази символична акция на Ридо ние искаме за пореден път да поставим въпроса за незаконния добив в парковете на Самоков. Едно е да се възмущаваш на думи, друго е да бъдеш активен и да се опиташ да промениш нещо. Опазването на гората гарантира качеството на живот на всички ни. За жалост, това явно не е приоритет за институциите, които отговорят за това в момента. Ако си спомняте, преди две години имаше планове за поставяне на камери, за възстановяването на пропускателните пунктове, които и до този момент не са реализирани. Решението би било съвсем просто – на още от назначените в общината хора да се вменят контролни функции по опазването на гората. Не става дума за огромни разходи и някаква много мащабна дейност, а по-скоро за воля да се реши този проблем. Местата, на които трябва да се обърне внимание, са Ридо, Лаго, Дъбова глава, районът около новоизграденото депо. Част от проблема е, че понякога законна сеч прераства в абсолютно безобразие, както беше преди две години на Ридо. Нали можете да си представите, например някой в София да даде разрешение на желаещи да събират дърва в Борисовата градина. Или половин година там да тече брутална незаконна сеч, а кметът да седи и да не прави нищо. Навсякъде по селата има незаконни гатери. Нещата се знаят и въпреки това не се взимат адекватни мерки, а се разчита единствено на гражданската активност на хората. Те от своя страна трябва да вложат сили, енергия и ресурс, за да се опитат да спрат незаконната сеч. Ясно е, че онези, които секат, са престъпници. Но не е работа на гражданите да се борят с престъпността и това не бива да се случва. По няколко причини – рискуват живота си, а и подобен род действия водят до самоуправство и друг вид беззаконие. За съжаление, често пъти за местните управници гласовете на тези, които съсипват гората, се оказват по-ценни от тези на съзнателните граждани. Дори на национално ниво виждаме как се пишат закони, които ограничават правата на природолюбителите и дават нови привилегии на онези, които си присвояват и разрушават природата. Въпреки това на мен ми се иска в бъдеще да има и други подобни инициативи, както на национално ниво, така и тук в града. Самоковци трябва да престанат да гледат само в собствения си двор.
Акциите за залесяване в състояние ли са да компенсират пораженията?
Погледнато прагматично, акциите за залесяване не могат да компенсират щетите, които хората нанасят природата, но имат голям смисъл, защото са символични – показват, че искаме гората да я има и сме готови да положим усилия за това. Тя е жив организъм, който, за радост, може да просъществува въпреки човека. Има свойството да се възстановява сама, но ако сме много безотговорни, тя ще си отиде лека-полека. Както казва Кърт Вонегът, „Добрата стара Земя – можехме да я спасим, ако не бяхме толкова алчни и мързеливи”. Въпросът е какво ще надделее – алчността и мързелът или грижата за средата, в която живеем и отговорността ни за живота, който идва след нас.
