Анна Манова
„Немалко важни дати и събития са бележили живота в Самоков. И немалко хора са се подписали във времето с приноса си за града в най-различни периоди от развитието му. Благата и богатствата, които значително надхвърлят материалността на днешния ден… Богато е музикалното културно минало на града. От най-стари времена с бита на самоковеца се е преплела музиката, така, както вятърът се вплита в клоните на дърветата. Пеело се е по сборове и седенки, по годежи и сватби, на празник и в делник, на лонджите, тоест сбирките на отделните еснафи, а повод за песен е имало и на хорото, и на масата.
Книжката, която държим в ръце и ще разлисти всеки от нас, е един малък, хартиен живот, чуплив като стъкло – листи с невидима, но усещаща се душа и думи, пропити с чувства и най-разностранни емоции. На всяка страница, в думите на всеки човек, обвързан по един или друг начин със смесен хор „Рилска песен”, във всяка една снимка, тупти по едно малко сърце, което ще отрази върху нас, читателите, чувство на уважение към хоровото дело, на респект и признателност към мнозина личности, които са дали своя скромен принос за Градския хор и самоковското песенно изкуство”.
С тези пленителни и изключително красиви думи започва първата глава от книгата, посветена на 100–годишнината на градски хор „Рилска песен”. Автор на книгата е нашата колежка Зоя Станкова. Това е дебютна книга за младата авторка, която се нагърбва с нелеката задача да оформи в печатно издание един немалък по обем отрязък от време, за който обаче се оказва, че има оскъдна информация. Предизвикателство, казва тя. Труд – безспорно! Зоя започва своята разходка във времето, като и се налага често да „закърпва” празните пространства и да се сблъсква с недатиран снимков материал. В началото идеята да напише тази книга я сварва неподготвена и в момента, когато и се струва, че всичко около нея е като сгрешен ребус, който едва ли би могъл да бъде подреден схематично, точно тогава нещата започват сами да се нареждат. Самата тя заживява с историята на градския хор – вдишва дълбоко от аромата на сцената, застава зад кулисите, докосва се до хората, които все още пишат ред по ред във „ветровития дневник” на „Рилска песен” и искат да завещаят на тези след тях – да помнят, да знаят, да уважават, да имат!
„В интерес на истината започнах несигурно дори някак на шега и може би не съм си давала сметка в началото, колко важно и отговорно е цялото това нещо. Всичко беше по задължение, дори с нотка на досада и така до момента, в който наистина заживях с Градския хор. Отидох на тяхна репетиция, започнах да разлиствам старите изпокъсани папки с интерес, започнах да се вглеждам по-дълбоко в лицата от снимките и да си задавам сама на себе си въпроси за тези хора и за тези години.
Едно голямо предизвикателство е 100-годишна история да легне на плещите на 20-годишен човек, твърде отговорно е и нямаш право на грешки. В архива на Градския хор, запазен в Читалището, също имаше твърде малко материали, които да са от полза за проследяване самата история на хор „Рилска песен”. Послужихме си с издадената по случай 50-годишнината книжка, за да датираме запазените снимки. От голяма помощ за нас бяха служителите на Общинска библиотека „Паисий Хилендарски”, които ни предоставиха запазени в техния архив статии от вестници, също Андрей Домишляров, който ни предостави снимка за корицата и обработи целия снимков материал в издадената книжка. И за да не звучи странно, не случайно не говоря от първо лице, а казвам „ние”, защото аз самата нямаше да се справя с тази задача и нямаше да повярвам в себе си и че мога, ако не беше Теменужка Янкова, която неотлъчно бе до мен в процеса на работа, следеше всичко, чете всичко, коригираше ме и ме напътстваше, така че най-голямата лично моя благодарност е отправена към нея!”, сподели Зоя за извървения път до това книгата „100 години хор „Рилска песен” да бъде факт.
В книгата са описани (известните) диригенти на Градския хор през годините, има включени спомени, информация за възходите на хора, както и „паденията му”, като от 1997 – 2010 г. има пролука във времево отношение, в което той е замлъкнал. Проследена е и историческата последователност на живота му. Книжката е издание на Читалище-паметник „Отец Паисий-1859”. И в нея младата авторка сръчно и на един дъх проследява минало – настояще – бъдеще, времево измерение от 100 години, история на неувяхваща вярност, всеотдайност и любов на всички, които независимо за какъв период от време са били част от едно цяло. Едно песенно наследство, едно славно минало и определено светло бъдеще.
Доказателство за казаното в последните редове е предстоящият грандиозен концерт по повод 100–годишнината на хор „Рилска песен” на 22 ноември в залата на Читалище–паметник „Отец Паисий–1859’.
