Коментар: Анна Манова
Пролет, пролет- прекрасен сезон! Разцъфтяват дървета, цветя и… дупки. Бавно се стопява снегът, а под него „елегантно” се появяват купчини с боклук. И докато дупките се запълват кога временно, кога до следващия нов сняг, то за боклука няма никакво ограничение. Той е навсякъде – в градинките, на площадките, в парка, Ридо и Лаго. Там, където е стъпил човешки крак няма как да не е останал отпадък.
Примерите са толкова много, но истината е само една – за боклука сме си виновни сами! И тук действа лавинообразният принцип, че когато има дори една изхвърлена обелка, до нея се нарежда втора, трета… И после недоволстваме и цъкаме с език как никога няма да се оправим в тази държава или в този град. Съвсем наскоро имаше такъв случай в долния край на Боклуджа, когато контейнерите бяха празни, а около тях гледката и миризмата просто не бяха за обясняване. Страшно много отпадъци, които освен по тревната площ се бяха спуснали и в коритото на реката, достойна да носи името си. Тогава като мярка срещу насадения неприятен манталитет да вървиш и просто да си хвърлиш боклука някъде, бяха премахнати контейнерите и беше почистено пространството. Само на следващия ден, ей така по навик, пак бяха оставени нови торби с боклук, в които надничаха любопитни и гладни кучета. И всеки нормален човек ще се запита каква логика ги води тези хора и не им ли прави впечатление, че е почистено. Или просто си мислят, че някои им е длъжен. Не, драги, никой не ви е длъжен за нищо!
Ситуацията е сходна и в други точки на града. Принцип, който се превръща в тенденция. Да отидеш на разходка в гората и да се натъкнеш на… мини сметище. Парадокс – вече не! Манталитет – категорично! Самосъзнание – отсъстващо! Идва време на нови кампании за почистване на градовете и страната за един ден. Но има ли смисъл? Дали този, който си изхвърля строителните материали в гората ще излезе да чисти или ще се усмихва ехидно на наивността на група деца, тръгнали с учителката си и чували да направят оборка именно там?! Или същият този, който през пердето на дома си е гледал как се чисти покрай Боклуджа и още на следващия ден е изхвърлил най-безцеремонно торба със смет на същото място? Или едните излизат някак по-тарикати от другите?
Боклукът не „покълва” сам като пролетните цветя, той е „посят” от човешка ръка. Така, че вината си остава само в самите нас!
