Злободневно

Защо мълчим?

invalidiЗоя Станкова

В предния брой на вестник „Самоков 365”, от 10.12.2014г.,  излезе материал: „Инвалидната” култура и паркирането – кой, където свари” с директно поставен и отправен към Община Самоков и РУП Самоков няколко въпроса: „… Защо не уважаваме местата за инвалиди и кой трябва да санкционира ежедневно „възползващите се” от тези места наши съграждани, които нямат лепенка за инвалид на колата си?” и “Докога ще допускате да се паркира буквално под носа ви на местата, които са обособени за инвалиди от хора, които мислят, че никой не вижда къде е разположена колата им, нито, че няма стикер?”.
Oтговор не последва. Никаква реакция. Никакви взети мерки. Оттук изхожда и  въпросът, който е следствие на мълчанието, защо налице няма нито думи, нито дела?
А сам по себе си предходният пропуск на отговор поражда още един въпрос – докога ще се правим на приятно разсеяни и ще подминаваме „незначителните” и „малки” нарушения, на които всекидневно ставаме свидетели, независимо дали ние като граждани, или отговорните власти и длъжностни лица?
Всъщност, тук се появява и още един момент, този, че може би чувстваме неудобство да „наложим” закона над нарушителите, защото мнозинството от тях са „наши хора”. Искрено ще се зарадвам, ако това се отрече и след отрицанието му, последва аргументация.
Пак повтарям, не е въпросът да се обиждаме едни други, да се заяждаме и прочие, въпросът е да има ред и това, което се прави да се цени. Защото не може никой да ме убеди, че на поляната пред нечий блок може свободно и спокойно да си паркираш колата. На тротоара, по който ще минават хора – деца, възрастни, може свободно и спокойно да си паркираш колата. На мястото, което е предназначено за инвалид можеш спокойно и свободно да си паркираш колата. И изобщо на места, които не са обозначени като паркинг.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close