Анелия Балабанова
От години самоковци живеят с мисълта за едно нереализирано обещание – храм с името на Св. великомъченик Симеон Самоковски, който така и не беше изграден. Мнозина прегърнаха идеята по този начин градът ни да почете своя духовен покровител. Дори беше направена символична първа копка и положена паметна плоча в централната градска част. Така нещата приключиха и стореният обет не беше изпълнен. Някои по-възрастни наши съграждани определят това като грях, който непременно един ден ще потърси своето възмездие.
Така ли е наистина и какво казва църквата? Тези, които се интересуват и следят по-отблизо църковните дела ще направят известна аналогия и с параклиса „Св. Пантелеймон” в двора на МБАЛ – Самоков. Важно е да се отбележи, че нов молитвен храм в Самоков не е съграждан през последните 100 години. За ситуацията към днешна дата разговаряме с архиерейския наместник на Самоков отец Михаил Колев.
Отец Колев, може ли да кажете какво е официалното становище на църквата, свързано с направена първа копка на даден храм, който във времето така и не е бил построен?
Първото необходимо условие, за да бъде построен един православен храм е желание и сърдечно настроение от страна на хората, които искат този Божий дом да бъде изграден. Да я има силната вяра, необходимата амбиция и решимост едно такова дело не просто да бъде започнато, а и завършено. Второто необходимо условие е да се определи къде ще бъде този православен храм, кое място ще заема и ще бъде ли то подходящо за неговото строителство. На трето място е важно земята, определена за тази цел да бъде дарена на Българската православна църква, която ще отговаря за стопанисването, изграждането, духовното, молитвено и богослужебно обслужване на този православен храм. И когато всичко това се извърши следва събирането на необходимия пакет от документи. Най-общо той включва художествени и архитектурни проекти, съгласувания с различните инстанции, които ще осигуряват необходимите условия в този храм. Често използвана практика е да се организират дарителски кампании за набиране на средства.
Какво гласи канонът при положение, че са налице условията – желанието, полагането на първа копка и на паметна плоча дори, а строителството не започва?
Споменатите неща визират общите положения около построяването на който и да е православен храм. В случая говорим за този, посветен на свети великомъченик Симеон, митрополит самоковски – изключителен общественик, голям родолюбец и патриот. Неговите свети мощи бяха пренесени от сградата на Историческия музей в Самоков с литийно шествие до Бельова църква, където за последно те са се намирали според преданието и историческите сведения. Така съвсем естествено паметта към този роден наш светец беше възобновена и това породи идеята нашият град да го приеме като свой духовен покровител и закрилник. Вследствие на това още по-естествено възникна инициативата в централната част на Самоков да бъде изграден храм.
Тази идея не остана просто една инициатива, а се разгърна във времето. Изготви се и художествен проект за начина, по който ще изглежда храмът. Мисля че беше организирано съставяне на църковно настоятелство и открита дарителска сметка. Воглаве с тогавашния викариен епископ на Българския патриарх Максим – Знеполския епископ Николай се положи и първата копка за строеж на храма. На мястото в централната част на нашия град беше вложена църковна капсула с подписите на църковните настоятели, на градоначалника, Негово Преосвещенство Знеполския епископ Николай и покрита с плоча. Именно тя символизира и изписва намерението на вярващите християни за построяването на храма. Само преди две-три години мястото се благоустрои по различен начин от този, който беше като първоначален проект. Какво се случи с тази църковна капсула, не зная. Но според мен Самоков като многовековен център на православна духовност, на култура, на будно патриотично съзнание трябва да притежава в своя градски лик един такъв храм. Свети Симеон е съорганизатор на едни от първите съзаклятия в Долнолозенския манастир „Възнесение Господне” за освобождаването на нашия роден край и освобождаването на българското население от турско робство и гнет. Заедно с него мнозина общественици от Софийско, духовници и самият той не само не се отричат от това си желание пред мъчителите, но твърдо понасят страданията и воглаве със Св. Симеон са загинали мъченически за чистотата, истинността на християнската вяра и за българския род и свобода. Няма как в днешно време ние да не отдадем поклон, и то достоен поклон, пред паметта на такива хора. И ако пред общественици, културни и исторически деятели ние бихме могли да засвидетелстваме тези си чувства чрез изграждането на паметник или някакъв мемориал, мисля че пред паметта на един архиерей на Самоковската катедра най-удачният начин е именно с изграждането на такъв православен храм. Друг е въпросът дали мястото може да бъде променено.
От скоро ние се занимаваме с изграждането на православен храм в близост до МБАЛ – Самоков. Там също някои технически препятствия ни наложиха няколко пъти да променяме мястото, където храмът ще бъде построен, но в крайна сметка там ще има такъв. Ако пространството, което е било предвидено за застрояване днес е благоустроено по някакъв друг начин, това не ни възпрепятства да търсим необходимите решения и правилните отговори и аз се радвам, че това се коментира. За да може все пак в градската или приградската среда на Самоков да бъде определено място, където този храм да бъде изграден въз основа на положения духовен обет пред Бога и християнската общественост. По този начин нашият град в своята представителна част ще има една емблематична сграда, която ще символизира християнството и дълговечната историческа култура на нашия регион.
Това, че в близост се намира Джамията може ли да се яви някаква пречка и лично Вие къде виждате най-подходящото място, за да бъде изграден този храм?
Не би трябвало да е предпоставка за нищо, което да ни смущава. Джамията е исторически паметник на едни отминали времена. Тя си съществува и Общината е полагала необходимите грижи за нея през изминалите години като паметник на културата. По никакъв начин тези две неща не изпадат във вътрешна колизия. Още повече, че изповядването на съвременните самоковци винаги е било православието и християнството. Определено си мисля, че неговото най-подходящо място е в централната част на нашия град или близката до нея градска среда. При всички случаи спецификацията на това начинание изисква един по-широк диалог.
Новината е, че има раздвижване около бъдещия параклис в двора на МБАЛ-Самоков, така ли е?
Няма да бъде само параклис, както беше предвидено в началото. Решихме, че новата част на нашия град зад р. Искър се нуждае не просто от малка молитвена стая, а от един православен храм. Той няма да бъде много голям, но достатъчно широко функционален, за да приема вярващите и извършвано християнско богослужение. Тази идея претърпя развитие през годините и вече твърдо сме се спрели. Има и одобрен архитектурен план. Срещахме препятствия от най-различно естество. Все пак през последните повече от 100 години в самоковския регион нов храм не е изграждан. Нямаше кого да попитаме по какъв начин стават нещата. Благодаря на Бога, че получихме доверието и огромното съдействие на общинската власт, на всички културни институции, които ни помогнаха и естествено на самоковското общество. Февруари месец тази година беше издадено и така необходимото строително разрешение. И тъй като в предварителната договореност се бяхме обърнали към Симеон Пешов за дарителска помощ и съдействие, наскоро след една работна среща с него уточнихме и параметрите на договора. До края на този месец мястото ще започне да се огражда и извършват необходимите изкопни и строителни дейности. Към средата на лятото – 27 юли, когато се празнува паметта на свети великомъченик Пантелеймон, както и ще се казва храма ще бъде отслужен молебен в това, което ще съществува. Надяваме се до края на месец септември или октомври основната конструкция на сградата да бъде изградена. Това ще бъде и един знак на благодарност към всички онези, които станаха съпричастни с труд, помощ, материално подпомагане, както и засвидетелстване на едно уважение, оправдаване на тяхното доверие, което са ни гласували. Премине ли този първи етап се надяваме не чак в толкова дългосрочно бъдеще да започнем и втория етап, който касае външния изглед – декорация, орнаментика, обзавеждането и интериора. Разполагаме с близо 46 хил. лв. от дарения, които ще бъдат до последната стотинка инвестирани в строителството на храма с огромното съдействие и подкрепа на ГБС и Симеон Пешов.
