Зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов пред „Самоков 365”: „Бързо членство на България в еврозоната ще допринесе до много нови позитивни ефекти за бизнеса, икономиката и гражданите”

Анелия Балабанова

Всекидневно ни залива информация, свързана с покупателната способност и стандарта на живот. Колко струва издръжката на едно четиричленно семейство по данни на статистиката през изминалия месец, какъв е размерът на БВП през последната половин или една година, с колко ще бъде увеличена минималната работна заплата, анализи за безработицата и състоянието на трудовия пазар. Ще се наложи ли „спасяването” на летния или зимен туристически сезон с внос на работници от чужбина? Кога страната ни ще стане реален член на еврозоната и какъв ще бъде ефектът от това? Отговорите на тези въпроси влияят върху качеството на живот на всеки един от нас. Прочитът на числата очертава и дългосрочни тенденции за след две, три или пет години. Какви са те в национален мащаб се опитваме да разберем от зам.-министъра на икономиката Лъчезар Борисов.

Той е роден в Самоков. Завършва с отличие гимназия „Константин Фотинов“ с профил математика. Висшето си образование със специалност “Макроикономика” получава от Университета за национално и световно стопанство (УНСС), като завършва с отличие бакалавър и магистър. Получава втора специалност по “Счетоводство и Финанси” от Института за следдипломна квалификация към УНСС. Преминал е различни специализации у нас и в чужбина. Понастоящем е докторант във Висшето училище по застраховане и финанси. Утвърждава се като държавен служител, след като започва работа като главен експерт в Министерството на икономиката, след провеждането на конкурс през 2002 г. Има богат натрупан опит в сферата на корпоративното управление, като е бил и в ръководните органи на редица частни и държавни компании от сферата на промишлеността, енергетиката и финансовото управление. Ето какво очерта зам.-министърът като икономически перспективи пред страната и тези свързани с бъдещето на неговия роден град – Самоков.

Г–н Борисов, икономическото раздвижване в страната е факт. Към какво ще бъдат насочени усилията на представляваното от Вас министерство в обозримо бъдеще – привличане на нови инвеститори и съответно разкриване на допълнителни работни места или кадрово обезпечаване на сега съществуващите?

Определено бих откроил стабилното икономическо развитие и позитивната динамика в основните макроикономически показатели, както и привличането на инвестиции,  което е и основният фактор за отбелязаните забележителни успехи и на пазара на труда. Разкриването на работни места и създаването на заетост в икономиката доведоха до понижение на безработицата, ускоряване на растежа на производителността на труда, която по данни от Евростат е нараснала с 1.7% през 2017 година, както и нарастване на доходите в номинално изражение с 11%. Голяма част от новите работни места е генерирана в сектори с висока добавена стойност, което е радостно.

На фона на глобалното развитие след финансово-икономическата криза следва да отбележа, че България следва да се възползва от тази позитивна тенденция. Очакванията за икономически растеж в Европейския съюз и в САЩ са за около 2,3 – 2,5%. Очакванията за България са за около 3,6%, а нашата амбиция е да достигнем растеж близък до 4% през следващите години.

Бих изтъкнал и всички усилия, които ще продължат за намаляване на административната тежест. Само в Министерството на икономиката бяха променени 113 административни услуги. Като облекченията са свързани с намаляване или напълно отпадане на таксите и някои от режимите, съкращаване броя  на документите и оптимизиране на сроковете.

Положителната тенденция за нарастване на инвестициите се потвърждава от засиления интерес към България като инвестиционна дестинация, която отчитаме основно в дейностите свързани с автомобилопроизводството и ИКТ сектора. Положителна тенденция има и при проектите, които получават сертификат по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ). От началото на 2018 г. по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) са издадени 15 сертификата. Общо предвидените инвестиции възлизат на 690.316 млн. лв. и се очаква разкриване на 1316 нови работни места. В тези данни не се включва последната инвестиция, която обявихме и ще се осъществи в град Плевен. Това е инвестиция на глобалната немска компания от автомобилостроенето – Леони, която заедно с българския партньор ще инвестират общо 32 млн. евро и ще бъдат създадени над 2000 работни места. Това беше труден казус, по който основна роля за решаването имаше моето министерство и моя екип. Разбира се ключова беше ролята и на парламента. В този контекст искам да кажа, че има много инвестиционни проекти по които работим. Обръщаме внимание на Северна България, но не забравяме и Самоков.

Какво бихте определили като основен приоритет към днешна дата?

Поддържането на макроикономическа и фискална стабилност са наш първостепенен приоритет. България е страната от Европейския съюз, която е отбелязала най-голям ръст на заетостта на лицата между 20 и 64 години за миналата година. Безработицата в България удари ново 9-годишно дъно. Повишава се Кредитният  рейтинг  на страната. Fitch Ratings повиши дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута. Standard&Poor’s повиши дългосрочния и краткосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута.  Moody’s потвърди кредитния рейтинг на България. Това беше и темата, която днес коментирахме по време на конференция за членството на България в ERM II и еврозоната. Окачваме това членство да има изключителни позитиви към българския инвестиционен и бизнес климат. Ръстът на инвестициите ще предизвика бизнес активност, икономически растеж и конвергенция с икономиките от еврозоната. Тук бих желал да споделя, че благодарение на колегите от НСИ направихме разбивка на показателя разходи за придобиване на дълготрайни материални активи и се оказа, че през 2017 г. 4,35 млрд. лв. от инвестициите са провокирани от мажоритарно чужди компании. Това означава инвестиции, идващи от чужбина. Надявам се това се да се случи и в Самоков. Самоков се оказа първият град, произвел чисто български автомобил и то брониран – автомобил, който може да бъде използван от въоръжените сили и от полицията. Това беше международен проект, свързан с ноу-хауто на „Самел-90“ и на негов международен партньор. Те учредиха дружеството „САМАРМ“, но без да пропускаме факта, че собственика на международната компания е българин, развил първо бизнес в Канада.

Като самоковец, бихте ли поели конкретни ангажименти относно родния си град и какви?

Като самоковец искам да поема ангажимент, че Министерството на икономиката ще развива всички свои ангажименти за подобряване на бизнес средата, за агресивно намаляване на административната тежест и за подобряване на бизнес климата на национално ниво, но по начин, по който това да се усети и в града. Поемам ангажимент всички възможности за привличане на инвестиции в индустриални активи да бъдат презентирани пред чуждия бизнес и пред всички наши чужди партньори. Заставам твърдо зад подкрепата на град Самоков по линия на привличането на нови индустриални инвеститори. На този етап нямаме концепция за изграждане на държавна индустриална зона в Самоков, но пред нас стоят възможностите, които ни дава Закона за насърчаване на инвестициите. Това по-конкретно дава възможност при наличие на инвеститор, Министерството на икономиката да го сертифицира по закона и в последствие държавата със свои средства чрез общината да изгради довеждащата инфраструктура, която може да се използва и от други инвеститори или ползватели. Това е стъпковидният вариант за изграждане на индустриални зони от общините, използвайки подкрепата на държавата. Съвсем скоро няколко общини ще се възползват от него. А аз вече съм обещал да промотирам и Самоков, като инвестиционна дестинация. На следващо място можем да подкрепим и разходите за осигуровки на новонаетите служители, както и обучението им при започване на работа, в случай, че проектът бъде сертифициран по Закона за насърчаване на инвестициите. Уверен съм, че скоро ще има такъв проект и в Самоков и той може да тръгне по инициатива дори на местен инвеститор.

В тази връзка и няколко  въпроса, които касаят жителите на Самоков. Не смятате ли, че натискът от различни фактори ремонтът на язовир „Бели Искър” да се плати от „Софийска вода” АД е всъщност лобиране съоръжението да стане съсобственост между българската държава и дружеството?

Предполагам, че знаете, че Народното събрание прие изменение в Закона за водите, на базата на който държавата поема определени отговорности за ремонта и поддръжката на язовирите. Държавата ще ремонтира язовирите, които са държавна собственост, включително и такива, които не са, но ако са включени в списъка на спешен ремонт. Днес (01.10.2018 г.) Ви информирам, че са подготвени документи, на базата на които Министерския съвет да приеме решение да включи язовир „Бели Искър“ към язовирите за спешен ремонт, за които държавата ще има отговорност. Тук искам да отбележа, че в момента язовирът не предизвиква никаква опасност, тъй като съгласно разпорежданията на ДАМТН нивото се поддържа ниско и дори при земетресение от най-висока степен няма опасност за населението. Независимо от това държавата ще включи в списъка за спешни ремонти и съвсем скоро ще бъде стартирането на проект за неговото саниране, така че да бъде едно от най-модерните съоръжения в Европа.

Демографският проблем касае националната сигурност и засяга всички стълбове от административното устройство и функциониране на страната, включително и в икономически аспект. Какви усилия ще положите в тази насока?

В условията на негативни демографски тенденции, работната сила през изминалата година се увеличи, за сметка на намаление на неактивните лица и тяхното активиране да участват на пазара на труда. Коефициентът на икономическа активност на населението в трудоспособна възраст се повиши до исторически най-високата си стойност от 71,3 %, като заслужава да се отбележи нарасналото участие на младежите (15-24 г.) и на възрастните работници (55-64 г.) в работната сила, подкрепено и от провежданите целенасочени политики на правителството към целевите групи на пазара на труда. Като положителна тенденция следва да се отбележи и наблюдаваното завръщане на българи от чужбина, като все по-голям дял от тях заемат младите хора между 20 и 39 години. Ще продължим да работим  за осигуряването на  кадри за бизнеса, поставя ни се този въпрос при всички срещи с работодателските организации. Министерството популяризира добрите примери за реализирана връзка между бизнеса и образованието, които дават възможност за решаване на проблема, като съвместни академии за обучение между университетите и бизнеса, създадени паралелки на принципа на дуалното образование в различни общини, поддържането на стажантски програми, стипендии и др. По темата се работи изключително активно, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Като краткосрочни мерки, по които работи правителството, бих посочил облекчаване на режимите за внос на кадри от държави, където има големи български общности в чужбина  Подготвяме  междуправителствените спогодби с Армения, Украйна и Молдова.

Ще си позволя да се върна на дуалното обучение, за което съвсем скоро се очаква нова нормативна уредба от парламента. За да стигнем до тук изминахме много съвместна работа с Министерство на образованието, Министерството на труда и социалната политика и благодарение на някои експерти от Министерство на икономиката.  За това професионалните училища в Самоков да са готови да си партнират с бизнеса по линия на дуалното обучение.

Стимулирането на дуалната форма на обучение и на преквалификацията на кадри, както и по-широка информационна кампания за ползите от тези обучения ще доведат до създаването на необходимите за бизнеса висококвалифицирани специалисти. Обмисляме и в индустриалните зони да бъдат изградени центрове за преквалификация и образование, спрямо нуждите на бизнеса.

Трябва ли да има фиксирана минимална работна заплата и какви са мотивите затова?

Минималната работна заплата е фактор и основа за определени икономически анализи. Но днес аз първо бих подчертал ръста на средната заплата от 11%, за която говорих по-рано, както и за инициативата на правителството да повиши и доходите в публичния сектор от началото на следващата година с 10%. Всички тези данни сочат, че заплатите се повишават с темп значително по-висок от инфлацията в момента. Като Министерство на икономиката сме щастливи и от факта на изравняване на заплатите между частния и обществения сектор, което е знак за изсветляване на доходите, които работниците получават от бизнеса. Ние като министерство твърдо стоим зад тази тенденция.

Дадоха ли реално отражение средствата от европейски програми върху икономическия растеж на страната?

Разбира се към днешна дата общият размер на разплатените средства по програма  „Иновации и конкурентоспособност” , която е към МИ са близо 600 млн. лв. Разчетите показват, че вече около 1500 компании са се възползвали от финансирането по програмата, за да подобрят своята конкурентоспособност . Съгласно индикативната годишна програма на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” през 2018 г. ще бъдат обявени процедури за над 400 млн. лв. Процентът на обявените средства по Оперативната програма  (ОПИК), спрямо общия ѝ бюджет, надхвърля вече 75% или близо 2 млрд. лева. Тези цифри показват, че ОПИК наистина е една от най-добре работещите оперативни програми в България. Екипът на Министерството на икономиката е амбициран да създаде механизми за още по-лесно достигане до средствата от оперативната програма до бизнеса за конкретни дейности, за които анализите показват, че има нужда от подкрепа. По тази причина сме разработили две ваучерни схеми, по които средствата ще могат да се ползват по много улеснена процедура и които вярваме, че също ще доведат до стимул за малките и средните предприятия в България.

Какви са Ви прогнозите за следващата година относно размера на основните икономически показатели и като цяло каква цел си поставяте?     

Ръстът на БВП през 2017 г. поставя България сред лидерите по макроикономическа и финансова стабилност. България е на картата на инвестициите. Очакваме растеж доближаващ до 4% през следващите години. България е лидер и ще бъде лидер по финансова стабилност от гледна точка на най-нисък държавен дълг съотнесен към БВП – около 23 % и балансиран бюджет. България е лидер по тези показатели, които се оценяват от нашите партньори и затова ние като министерство искаме бързо членство в еврозоната, което да допринесе до много нови позитивни ефекти за бизнеса, икономиката и  гражданите.