Анна Манова
Жулияна Костова е новото лице главен експерт в отдел „Образование, младежки дейности и спорт” към Община Самоков. Преди един месец /16 юни/ тя беше назначена на тази длъжност, след проведен конкурс, на който се явиха 10 души, а на интервюто бяха допуснати четирима основни кандидати. За много от вас тя е позната или като учител по биология и химия в ОУ „Христо Максимов”, или като екранно лице от новините по местния канал. Професионалният й път е свързан изцяло в сферата на обществените дейности – работила е в детска градина в гр. Радомир, след това в Общински детски комплекс в Самоков, после две години като журналист и 12 години като учител.
Месец по-късно я намираме на новата и позиция, затънала в работа. Жулияна Костова определя мястото си като експерт в отдел „Образование” като кариерно развитие и ново предизвикателство. За това какво мисли по въпросите за училището от другата страна, за дейностите, свързани с младите хора в града и за новите планове – в следващите редове.
Вече един месец сте на новата позиция като експерт в отдел „Образование, младежки дейности и спорт”. Как се чувствате?
Добре. Опитвам се да навляза, виждам и научавам много нови неща. Питам, обясняват ми и се старая да се справям.
Каква беше мотивацията Ви да кандидатствате за тази позиция?
Този въпрос ми го зададоха и на двете интервюта, на които се явих. Аз бях действаща учителка, както вероятно знаете. Мотивацията ми е свързана от една страна с това, че съм се занимавала с обществена дейност и от друга, че тук работата е свързана тясно с образованието, което е моя професия. Така, че бих могла да съчетая двете или по друг начин казано – това за мен е кариерно развитие.
До този момент имате практика в учителската професия, в журналистическата също. В този ред на мисли как определяте настоящата си длъжност – като естествено продължение, като предизвикателство или по друг начин?
Приемам я като предизвикателство преди всичко, защото нещата тук са съвсем различни, дори и за човек като мен, с опит в сферата. Преди да стана учител, съм работила в Общински детски комплекс. Тук имаше такова звено за извънкласна дейност, от типа на т.нар кръжоци. Там работих около шест години, до 2000 година, когато с решение на Общинския съвет беше закрит комплексът, което според мен беше грешка. Имам опит и в извънкласната дейност по екология. По този начин съм работила с деца и съм обиколила всички училища, може би без най-големите средни такива. В този смисъл, а после и като учител, мога да кажа, че съм запозната с процесите в училище. Що се отнася до журналистическата професия – станах журналист по силата на обстоятелствата. След като останах без работа през 2000 година работих две години само като журналист и въпреки това, че съм с природоматематическа насоченост се справих добре. Открих очарованието на тази професия. Много взима и много дава, опознах цялата община и селата. Даде ми опит и контакти.
Понеже заговорихме за процесите в училището като цяло – какви са те?
Изключително динамични са промените в системата на просветата през годините в нашата община. За 10 години много неща се промениха и за съжаление не към добро. От обективна гледна точка, това са два основни фактора: демографска криза и миграция на хора. Естествени процеси, които бързо се случват.
Ще Ви липсва ли учителската професия?
Да. Ще ми липсва работата с добрите деца. Нека не звучи дискриминационно, но всеки учител има задължителни държавни изисквания, които трябва да се спазват. Но по-важното е да се търси обратната връзка с учениците и онова неформалното общуване с децата, особено когато те срещат извън училище и те поздравяват, независимо дали са получили по предмета ти тройка или шестица. Когато се интересувате едни от други и как е протекъл животът им след раздялата с училището. Определено това ще ми липсва.
Каква е ситуацията от позицията на учител и сега, когато отговаряте за учителското място?
Сега съм на различна позиция. Учителската професия е трудна и страшно изхабява нервната система. Твърдението, че учителите работят по два часа на ден не е вярно. Интензитетът при тях е много по-голям. Отговорна професия е, особено когато човек осъзнава това. Тук трябва да се изясни и фактът, че експерт „Образование” не е началник на никой учител или директор. Експертът е една координираща фигура. Началниците на учителите са техните директори, а на директорите – началникът на РИО. Това е една цялостна система и мястото на експерта е да извършва координация, да има информация, да подава информация, в някакъв смисъл средищно положение. Той е брънка в една цялостна и завършена система.
Доколко един делегиран бюджет определя количествения принцип, а не качествения?
Доколко може здравето и образованието да са предмет на търговска дейност? Искам да попитам аз. Бройката на децата, която определя бюджета на едно училище води до някой негативни тенденции. Тук не казвам, че училищата са виновни, това са нормативни документи и изисквания. Може би знаете, че тази година възникна идеята за връщане на поправките, т.нар оставане. Как може да бъде мотивиран един такъв ученик?! Учениците трябва да имат някаква дисциплина и да знаят, че часовете започват в определен час и че ако не знаят, ще получат двойка, а не тройка.
В такъв случай трябва ли да продължава, според Вас, процесът на десегрегация в българските училища?
Трябва да продължава с определени умерени ходове. Определено има резултати от десегрегираните процеси. Тук е въпросът как нещата могат да се поддържат, отново казвам, че демографската ситуация изключително бързо се променя в града. Това е много тежък въпрос и за в бъдеще ще става още по-труден.
Какво предвиждате за ресора младежки дейности?
Имам желанието освен работата с училищата, свързани с нормативната база и документацията, да се занимавам и с младежките дейности и също с работата на Младежкия парламент. Мисля, че може да се разгърне дейността на тази организация, която е с някакви нормативни основи в закона за младежта. Според мен би било добре да се ангажират ученици от всички училища, особено по-големите ученици. Аз ще се опитвам да създам организация на ниво средно училище и нагоре. Ще тръгна от големите ученици, защото има много идейни и инициативни сред тях. Но ще изчакам започването на учебната година. Може да се организира една кръгла маса за обсъждане на нещата, които ги вълнуват. Защо да не се организира и един Коледен бал. Не трябва да пренебрегваме големите ученици, а да използваме потенциала им. Това ми е приоритет. Смятам да работя в посока за една по-добра координация между самите училища. Трябва да се изготви календар на мероприятията. Понякога около празничните дати се струпват много неща и се губи излишен ресурс. Не трябва да се изпада в уклона на многото мероприятия. Ще направим една среща през месец септември с директорите. Да не се получават струпвания. Би могло да се работи с младите хора за тяхното професионално ориентиране, било то след 7-и клас и после при по-големите. Що се отнася до спорта, трябва да се наблегне на масовия спорт – турнири по футбол, волейбол, баскетбол или някакъв вид спортни игри за по-малките. Да има състезателен дух и награди, да може възможно по-голям брой деца да се включат.
В началото на учебната година очаквате ли да има промени, тъй като много от кадрите са в предпенсионна възраст?
Първо кадровите промени в директорския състав се определят от началника на РИО. Второ е, че пенсионната възраст е нещо, което е факт, но трябва човекът, който е на пенсионна възраст, сам да пожелае да се пенсионира. Това са двете водещи обстоятелства, които определят нещата такива, каквито са.
А дали ще има достатъчно млади кадри, които евентуално да ги заместят?
Мисля, че да. Направих си труда, по повод младежките дейности, да преброя младите работещи учители на възраст около 29 години. За мен има около 34-35 млади такива учители. Може да се помисли да се направи клуб на младия учител.
Върху какво работите в момента?
Активно работим върху една наредба за стимулиране на деца с изявени дарби. Тя е от четири министерства – на Образованието, Спорта, Земеделието и Културата. В нея са заложени какви постижения се приемат, а именно първо, второ и трето място на национално или международно ниво. Няма ограничение в бройката на участниците. Дават се стипендии в размер на 155.00 лв. на месец за една календарна година. Това е един добър стимул за изявените деца. Много неща трябва да стартират от 1-ви септември, в момента тече прием на деца след 7-и клас.
