През пролетта и лятото отваряме сетивата си за красивото около нас и му се наслаждаваме с пълна сила. Само си представете – градина, отрупана с ароматни цветя и дом с живи миниатюри. Умалени видове на всякакви дървета и растителност, дар от природата. Доста хора с основание биха завидели на тази идилия.
Преди повече от 2000 г. в Китай били създадени първите миниатюрни пейзажи – пенджин, а оформянето на миниатюрни дръвчета се нарича пенсай. През 600-та година в Япония били пренесени първите пенсай. Японците разчитат китайските писмени знаци за пенсай като бонсай. В последвалия продължителен период на развитие в Страната на изгряващото слънце изкуството на бонсая достига до висше съвършенство.
За пръв път бонсаят впечатлява Европа на световното изложение през 1900 г. в Париж. Посетителите занемяват пред тези прекрасните живи произведения, показани в японския павилион. В България това е сравнително ново, а и непознато за мнозина изкуство. Един наш съгражданин – Петър Чарийски, известен с обществената си ангажираност към различни каузи, се е заел със задачата да пресъздава интересни природни композиции . Един нов свят, който се ражда в неговите ръце. Това изисква и съответните познания, за да се грижиш за него. Какви – вижте в разговора с Петър Чарийски.
Какво са живите миниатюри – хармония с природата или със самия себе си?
Може би и двете заедно. Вероятно нещо такова, като нагласа, като сетивност, е необходимо на човека при създаването на живите миниатюри, но те не са само това. Те, освен един малък по размери жив свят, са и художествен опит за доближаване до оригиналните творения на природата. Например моите миниатюри са нещо, което съм видял някъде, впечатлило ме е и се опитвам да го пресъздам или нещо, което си представям или въобразявам и се опитвам да създам, но никога сам, а винаги чрез и благодарение на природата. Не знам доколко успявам, но знам, че ми харесва
Ценим ли достатъчно зеленото богатство, което имаме?
Автоматичният ми отговор е „Не“. И в значителна степен това е верният отговор, за съжаление. Очевидно е, че в управленската ни система повече се цени нещо друго, а сметката се плаща от природата, от обикновените хора и от бъдещите поколения.
Какво е за Вас гората и какво е отношението Ви към хората, които я унищожават ежедневно?
Това е много сложен и болезнен въпрос, тема, която заслужава отделен разговор. Но ще се опитам да отговоря, доколкото мога, по-кратко. Както добре знаете, работя като лесничей в Общинското лесничейство, т. е. професионално съм свързан с гората. Роден съм в тоя град и живея тук със семейството ми, но като си затворя очите и се опитам да си представя Самоков в най-общ план, не знам защо, но си го представям като един остров сред гори. За мен гората е много повече от околна среда. Тя е ценност не само като ресурс и многофункционалност /съгласно лесовъдската наука и Закона за горите/, а и като светоглед и духовност, и нейното състояние, и отношението към нея е мерило за състоянието на обществото. Какво е отношението ми към хората, които унищожават гората ежедневно? Моето отношение е различно към различните хора. Но тук е по важно какво е отношението на системата по опазване на горите: законодателството, институциите, органите и т. н.. Видно е, че при сега действащата система сме неспособни да се справим с проблемите в горите и ако като обществото не намерим сили да я променим, няма как да се подобри положението.
Нещата, които правите са с изцяло естествени материали. Не е ли това някакъв опит да пренесете природата в ежедневието?
Не мисля, че се опитвам да пренасям природата някъде. Както казах, аз се опитвам да пресъздавам и да създавам нещата с помощта на природата.
Открехнете малко вратата за техниката на миниатюрите. Какво представляват те – бонсай или не точно?
До голяма степен използвам технологията на бонсая, но не бих нарекъл моите миниатюри бонсаи. Мисля, че последното е по-ангажиращо.
Всеки ли може да гледа такива растения в своя дом?
Да, всеки би могъл да го гледа, но за растението са необходими и грижи, достатъчно желание, повече познания и малко талант.
Какво се изисква и откъде черпите идеи?
Както казах – желание, познания, талант. Идеите идват от дивите дървета, често и от самата миниатюра и разбира се – от въображението.
Миниатюрите са хоби, любимо занимание или нещо друго?
Отмора, удоволствие, вдъхновение.
Колко време вече се занимавате с това?
Почти 20 години. Моите първоначални опити са от 1991 г. , когато засадих една папрат върху камък и тя започна да се развива много добре. С течение на времето успях и с други видове: бръшлян, хвойна, клек и др. След няколко години имах вече колекция и направих първата си изложба в Самоков, а по-късно в София. Впечатленията ми са, че се харесват на хората, както на незапознатите така и на малцината познавачи на бонсая в нашата страна. Аз използвам само някои бонсай – техники за оформяне и мисля, че съм далеч от каноните на бонсая. Поради това наричам моите произведения не бонсай, а живи миниатюри. Правя нещата, докато постигна това, което ми харесва и след това се опитвам да го поддържам и доразвивам, за да бъде въздействащо, да има излъчване. В този смисъл композициите: растение /папрат, брашлян, кактус/, сухо дърво и камък са оригинални мои хрумвания и не съм ги срещал още никъде. Правя ги защото ми харесват, а и се харесват на хората.
Има ли неща около композициите, които се научават в движение?
Да, разбира се, човек винаги може да научи нещо в движение.
