Общество

„Железниот светилник“ на западнобългарски

Или, извинете, как беше модерно – на македонски

Мария Галчева

12968524_965125953536295_667965623_nВсяка седмица на българска земя падат „бомби“. Слава Богу, не буквално, но те са коя от коя по-абсурдни.  Тази седмица „гръмнахме“ с това, че братята македонци всеха, че откраднаха Димитър Талев и по-точно неговия емблематичен роман „Железният светилник“. Като навсякъде, където се споменава България или българин, тия чудати безродници, заменили с Македония, македонско, македонец. С други думи – задраскали ни от познатата ни книга роман. Една от най-хубавите в родната литература.

Има моменти, в които си казвам, че няма да се занимавам с тази измислена, за съжаление от самите българи, нация, защото техните идиотщини нямат край. В избиване на този гигантски исторически комплекс, западните ни комшии първо ни свиха цар Самуил, когото прекръстиха на Самоил, после взеха, че си услужиха с първите хора. Цял свят разбра, че първият човек на Земята бил Македон. Да се разревеш от смях. Измислиха и някакви други шашави връзки с Египет, откъдето посрещаха някакви царски особи. Едно им признавам – развинтената фантазия работи безотказно. Около Великден вероятно ще обявят, че и самият Бог има македонски корен.

А като се сетя само за един документален филм, който разказва как се е появила Македония, чак ми се плаче, но този път не от смях. Този зловещ експеримент, създанен след 1945 година, е бил просто част от територията на България, говорел е нашия език, с малки диалектни особености, но все пак български и неговите жители са се наричали българи. Звучи нереално, но е точно така! Много хора са заплатили с живота си, затова, че не са приели да се нарекат македонци. Сега ако наречеш себе си българин там, вероятността да те бутнат зад решетките е огромна.

Интересен пример за цялото безумие е създаването на тяхната „азбука“ – някаква нелепа амалгама от български и сръбски език и диалектното наречие. За сведение – българин измисля азбуката им. Няма какво повече да се добави към тази тъжна история – отрочето, съшито оттук оттам със земя, облекли го в измислена концепция, сложили му ново, изкривено, но надъхано съзнание, го пуснали на белия свят да търси своето щастие.

Като ирония на съдбата точно ние първи тичаме да признаем новата държава Македония, без да подозираме, че точно тя ще посегне на нашето културно и историческо наследство. Просто, защото си няма собствено.  А на всичкото отгоре върлият македонизъм се опитва по всякакъв начин да насажда омраза към българите и да ги принизява. Видите ли, те са ни дали на нас, не ние на тях. Кому е нужно това и така ли се създава национално самочувствие? На основата на омразата и на мегаломанията?

Та, окраднали македонските Талев. Хубаво е, че не са го прекръстили на Талевски. То това е някакво логично продължение на тяхното попълване на исторически празнини. Връх на наглостта е действието на издателството, което изобщо не потърсило наследниците на автора, който също за сведение е наричал себе си българин, за да поиска тяхното разрешение за издаването на книгата. Откъде накъде подобни формалности?

Сега е моментът обаче да реагираме с цялата гордост, на която сме способни и да защитим наследството на Димитър Талев.  Не може всеки да си взима, каквото му е удобно от българското наследство. Редно е институциите да повдигнат въпроса и да застанат много плътно зад това, което ни е оставил авторът. Вече се чу, че Ангел Джамбазки ще постави въпроса в Европарламента, както и това, че синът на Димитър Талев – Владимир Талев, също ще брани честта на баща си. Нормално и логично – утре ще си харесат нещо друго и него ще си вземат. Историята почва да прилича на джебчийска сага – харесва ми, що пък да не ви го взема.

Нелепо е държава на повече от 1300 години да кляка пред подобни постъпки. Но все пак, за нещастие, многократно сме доказвали, че проблемът на давещия се е на самия давещ се. Особено ако разчитаме на държавна реакция – колко пъти България е била справедливо реабилитирана, когато е била насаждана на пачи яйца. Не си спомням такъв случай. Или колко пъти някой, нуждаещ се от помощ  е бил подпомогнат? Затова и делата срещу държавата в Страсбург са толкова много и голям процент от тях – спечелени. Заради някаква неадекватност.

Гневни са тия редове  и то много. Изискват позция и то силна, изискват и се припознават с мнението на много други хора. Ако излезем от политическия аспект, който неминуемо е подложен  на нечий интерес, ще видим именно това – как обикновеният човек държи на своите принципи и реагира срещу нередното. Така е и в тази ситуация. Ще чакаме да видим какво ще се случи по-нататък. Дали няма да преразкажат и някоя друга книга от златния фонд на българската литература, като задраскат откъде са я взели.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close