Моето послание: Защо приемаме желанието ни да изпитваме удоволствие отново и отново без проверка, стремим се да го задоволим и не искаме да има край?
Приемаме ли желанието ни да изпитваме удоволствие многократно без проверка? Задаваме ли си въпросите откъде идва това желание, кога сме го изпитвали за първи път и защо се опитваме да го удължим? Какво всъщност ще ни донесе и ще получим? Не е ли несъзнателен стремеж към състояние на блаженство?
Удоволствието свързваме с радост, приятното чувство, наслада,блаженство, щастие, удовлетвореност от някакво преживяване. Всичките тях отнасяме към позитивните чувства. Те са отговор на желанието ни да задоволим някаква потребност.
Едно от измеренията и област на човешката психика, в които се съдържа този позитивен отпечатък, е от спомените в напредналото развитие на бебето в утробата на майкатаи биологичното ни раждане. Докторът по медицина и психиатър Станислав Гроф нарича тази област перинатална поради тясната и връзка с травмата от биологичното ни раждане.
Той описва в своите трудове различните етапи от раждането и несъзнаваните спомени, които се съдържат в тях. Нарича тези етапи базисни перинатални матрици.
Базисните перинатални матрици са четири-(БМП1-4).
Първата матрица съдържа спомените от последните месеци на развитието ни в майчината утроба. Там, откъдето започва всичко, състоянието на изначалната хармония, вътрешен покой и първичното блаженство. Животът в майчината утроба преди да започне същинският процес на раждане е в състояние на комфорт, топлина, сигурност, уют.
Състояния като студ, глад и страх са непознати. Бебето се храни постоянно и не огладнява. Докато е в тялото на мама ресурсите са неограничени и потребностите ни са задоволени,има всичко от което се нуждаем, чувството на отделност и самота ги няма.
Получаваме всичко и сме приети без да се налага да се трудим и доказваме.Или тези изживявания отговарят на представите ни за райско и Рая, които сме пренесли несъзнателно в приказките, религията, митовете и във всички форми, чрез които изразяваме нашата душевност.
Условията на живот които имаме в този етап на пръв поглед са почти идеални а състоянието безметежно.
Елементите на този стадий могат да бъдат съпътствани или да се редуват с преживявания за липсата на граници,препядствия и архитипните теми от колективното несъзнавано. Тук попада и дълбинната емпирична идентификация с океяна или различни представители на водния свят (делфини, китове, риби, медузи, водорасли)или междузвездното пространство и вселената, образи на природата, представящи я в най-блогоприятна светлина – красива, грижовна и сигурна (Майката природа).
Най-върховният израз на спиритуалното и сакралното при БМП-1 е преживяването на космическото единство.
В БМП-1 се съдържат и негативни отпечатъци и безметежното състояние може да бъде нарушено, усложнено от най-различни фактори от физическо, химическо и психологично естество, свързани със симбиотичното съжителството на плода и майката. Съдържанието на тази матрица не е ограничено до спомените на плода. Тя представлява и селективен прозорец към историческото и архетипно колективно несъзнавано.
Веднъж изживели усещането за истински рай, ние носим този спомен в нас и желаем да го изживяваме отново и отново. Колкото и да е приятно едно преживяване, емоция и чувство, то е процес и етап и просто има време, за което протича. Нашата най-адекватна реакция би била да го изживеем за времето, в което се случва и да преминем на следващия етап без да се опитваме да го удължим, приемайки страхът от неизвесното за следващия етап.
Всеки опит за удължаване на удоволствието би довел да страдание. Определено преминаването на следващия етап не означава, че ще изпитаме отново чувство на безизходица, болка и напрежение, които са запаметени, че следват от опита ни в базисна перинатална матрица-2 по време на раждането ни и които отлагаме и всячески се опитваме да избягваме.
