Етнологът Анелия Овнарска – Милушева: „Няма нищо по-ценно от това да познаваме традициите си”

Анелия Балабанова

В последно време българинът все по-здраво се завръща към корените си. Доказателствата в тази насока са доста. Като се започне с фестивали като Рожен, събиращи на едно място хора от цялата страна, мине се през съвременния феномен – хоротеките, набиращи скорост в големите градове и се стигне до гордо разветия по различни поводи български трибагреник. Красноречиво говори и неистовият интерес към романа „Стопанката на Господ”, определен от авторката Розмари Де Мео като сказание и требник на българската народна вяра. Наред с всичките тези неща, човек не може да остане безразличен и ако по някаква причина попадне на страницата „Слушай, щерко, и добре запомни” – една истинска машина на времето, която ни връща години назад. Лицето, което се „крие” зад нея е това на създателя й Анелия Овнарска – Милушева. Определя се като любопитна, шарена, хаотична в желанията си жена, разхвърляна в стремежите си, цял живот търсеща себе си, но твърда и постоянна в любовта си към изконното и българското. „Имам много професии и образования, но най-накрая открих магията на „своето нещо” – българската народонаука” – разказва Анелия. На този фон някак естествено се появява интересът към етнологията, последван от докторантура в СУ „Св. Климент Охридски”. „От дете пея и танцувам във фолклорен ансамбъл, а днес съм организатор, лектор на тематични събития с фолклорни мотиви, на срещи за разговори и общуване с фолклорни мотиви и срещи за разговори и общуване с българската народна вяра, обичаи и корени с деца и възрастни” – споделя още тя. Ето и още подробности от тази история с български привкус.

Здравейте, Анелия. Човек, който попадне на страницата „Слушай, щерко, и добре запомни” се връща мислено години назад във времето. Каква е причината?

Здравейте! Позволете ми първо да благодаря за проявения интерес към страницата ми във виртуалното пространство, към написаното в нея и към мен самата. Изначалната идея на тази ФБ-страница е да връща назад към миналото, назад към традицията, назад към старото. Многократно съм споменавала, че докато учех за изпит по Българска етнология си дадох сметка, че чета изключително интересни неща, пренасям се в приказен отминал свят, представям си, вълнувам се и съпреживявам прочетеното и реших, че това е нещо, което непременно трябва да споделям. Всъщност точно това правя чрез писането на тези кратки текстове, пренасям четящия назад във времето, позволявам му лесно да надникне в света на старите ни баби, да се потопи в техните радости, страхове и вярвания. Разбира се, давам си сметка, че идиличния свят, който рисувам и обвивам в магия е твърде далеч от тежкия реален живот, който са водели нашите предци, но идеята ми е да слагам акцент върху смисъла и нуждата от всеки отделен обред или действие. Надявам се да се справям.

Определяте се като любопитен, шарен и хаотичен човек, но последователен в търсене на изконното. С какво Ви плени българското?

Да, но нека да го обясня. По детски любопитна съм и обичам новите предизвикателства. Истински вярвам, че възрастта не е причина човек да спре да търси нови и нови начини за изява и реализация, че и за ново учене, като при мен. Хаотична съм в смисъл, че харесвам все нови и много различни неща. Посвещавам им усилие, внимание, време и после скачам в друга посока. Например етнологията е третата ми поредна магистърска степен, като предишните две са в съвсем различни сфери. Е, тук ще поостана по-дълго. В момента продължавам в докторантура, пък знае ли човек? Имам дипломи от завършени курсове по какво ли не, чак самата аз се чудя понякога защо ми е трябвало и това, и това … Но, може би несъзнателно, или пък съвсем съзнателно винаги съм била свързана с българското. Харесвам българския фолклор от малка. От седемгодишна танцувам и пея във фолклорен ансамбъл. Преди мен в него е танцувала майка ми, а сега също и дъщеря ми, и сина ми, когато успеят да се откъснат от по-модерните и отнемащи от времето им дейности. Тази година ансамбълът ни празнува 70-годишен юбилей.
Какво е мястото на песните и танците, които още като дете са част от Вас?
Предполагам визирате българските народни танци и музика, защото от известно време се забавлявам и танцувайки латино-танци – салса, бачата, също мечтая да усъвършенствам и умения си по танго… Та, за мен музиката е есенцията на живота. Чрез нея човек се чувства истински жив. Българската народна музика и българският народен танц са истинска магия. Вероятно е трудно да се обясни сътоянието, в което изпада човек играейки буйна ръченица, например. То е почти медитативно и особено емоционално. Сигурна съм, обаче, че всеки човек дори само веднъж отпуснал се върху вибрациите на „нашата“ музика е усетил за какво говоря. В моя живот българската народна музика под формата на танц и песен ще присъства винаги.

С какво е уникален родният фолклор?

Народната ни музика е уникална със своите неравноделни тактове и размери. Аз не съм специалист музиколог, но зная, че нашия фолклор е изключително интересен и ценен с начина си на музициране, с пеенето с инцидентни дву и тригласни звукосъчетания. Това многогласие е твърде различно от европейското. То е по-първично и най-често съседни тонове звучат едновременно в учудваща хармония. Тази невероятна звучност преобръща представите за класическото многогласие и изненадва с необичайната естественост и лекота, с която все пак слушателят я приема. Мелодиите се леят волно, понякога без метрична организация. В същото време те са преплетени и са неразривна част от бита и живота на хората.

Вярвате ли, че той ще оцелее във времето?
Вярвам, че фолклора ни ще оцелее. Даже не виждам причина да се притеснявам за това. Познавам много млади хора, които освен, че имат невероятен музикален талант, с желание и истинска отдаденост развиват тези си способности, учейки в музикалните училища в страната. Все по-често се срещат съвременни музиканти, групи и формации, които преобразуват по някакъв начин фолклорни елемени и ги включват в съвременни поп и рок композиции. В това също има бъдеще. А пък интересът кам българския народен танц се засилва непрекъснато както в България, така и в чужбина.
Нещата за бита на българина в миналото и днес, които споделяте с аудиторията в социалната мрежа са поднесени по един изключително достъпен начин. Как го правите?
Всъщност по образование съм и учител и много обичам да работя с деца. Истински се забавлявам с тях, но въпреки, че не съм работила в училище или детска градина някак съм усвоила този наставнически поучаващ манталитет и поведение. Може би и покрай собствените си деца също. Та, и в реалния живот аз съм такава, обичам да обяснявам простичко, за да е разбираемо. А, за да е интересно го обвивам в приказна магичност. Кой не обича да му разказват приказки?

Какво от живота и традициите в миналото може да пренесем в настоящето?

Доста неща вече са отживелица. Би било наивно и глупаво сляпо да вярваме и следваме старите поверия, забрани и ограничения. Те са вършели работа в миналото, като са внасяли ред и спокойствие в живота на хората, и са обяснявали света им. Днес по-лесно получаваме отговори за реално случващото се, без да е необходимо да треперим до полуда от отвъдни създания, змейове и самодиви. Но едва ли живеем по-осъзнато. Ето това можем да пренесем от миналото – простичкият смисъл на съществуването, това, че всеки е зависим от другия и от природата, от земята, която ражда живота. Можем да вземем също и отговорността, и задължението да съхраним, усвоим и предадем към бъдещите поколения уменията, знанията и мъдростта на дедите.

Страницата „Слушай, щерко, и добре запомни” е място за разговори и общуване, за питане и обръщане към миналото за разбиране и съживяване на традициите. Може ли в нея човек да намери себе си?

Да, може! Ако човек не знае кой е и от къде е, къде са корените му, цял живот ще се чувства изгубен и не на място където и да отиде. А ние сме българи. Няма нищо по-ценно от това да познаваме традициите си, като това ни дава доста отговори относно поведението ни, манталитета и естественото ни държание, наслагвани и вкоренявани стотици години. Не омаловажавам домашното възпитание и образованието, разбира се. Знанието е сила и възможност за израстване и положителна промяна. Често получавам писма с молба да разкажа или да дам съвет как да се проведе един или друг празник, как да се спестят „бабините деветини“, например при погача на бебе, прощъпулник, годеж и др. Младите хора не искат да късат нишката с традицията и миналото, но не искат и просто да се доверят т.е. търсят смисъла в нещата и по този начин откриват и себе си – кое да тях е наистина важно и защо. Получавам писма и от българи, живеещи в чужбина. За тях, пък е още по-важна връзката с България.

Кой е празникът, който харесвате най-много и любимото Ви време от годината?

Труден въпрос. Всеки празник от българския обредния календар носи своето очарование и дълбок смисъл, и ми е „любим“ по някакъв начин, но изпитвам особено привличане към пролетните момински празнувания – лазаруване, кумичене, Вайдудул, Еньова буля, Ладуване. Пролетта е периодът на възраждане, обновление и събуждане за нов живот, който носи надежда за добруване и благополучие. Иначе, съвсем осъзнато и настойчиво имам интереси и търсения и в посока на предхристиянските, чисто езически женски обреди и магически дейности, а академичното ми развитие е в сферата на традиционното облекло.

Имате ли понякога чувството, че се пренасяте в едно друго време, в един друг свят с традициите от миналото?

Да, определено и това ми харесва. Но, отново искам да обясня за романтиката, която обвива това традиционно минало. Ако трябва да съм съвсем честна пред Вас и пред себе си, доволна съм, че живея днес и въпреки, че обожавам сто-годишната си носия и се чувствам изключително красива в нея, в ежедневието си предпочитам удобните джинси и улесненията на модерния свят.

Отживелица ли са старите порядки или начин да се върнем към корените?

Традициите се променят, неминуемо е. Някои неща се развиват и обогатяват, други отпадат и съвсем изчезват. Светът се променя непрекъснато. Така се е случвало и през Възраждането, и след Освобождението, да не говорим пък за периода след 9-ти септември 1944 год. През последните 20-30 години промяната се случва още по-бързо и по-осезаемо, предвид новите технологии. Но това не ни дава право да определяме традициите като отживелица и да ги зачеркнем като непотребни. Даже напротив. Непрекъснато апелирам за повече осъзнатост и търсене на знание, както и към намиране на смисъла на тази стара традиция – какво е давала на нашите баби, какво би могла да даде на нас. Да, за мен българщината е преди всичко знание, за да се усетят и осъзнаят корените.