Самоков

Емилия Секулова: „Всичко, което бих могла да създам ме прави щастлива”. Ръчно творчество, фантазия и умения в едно

Снимка0145Анна Манова

Има някакъв особен чар в нещата, които се изработват ръчно. Той се корени най-вече в това, че направеното носи от една страна уникалност, от друга послание и не на последно място парченце от цялото въображение и сръчност на ръката, от която е излязло. И обикновено направеният подобен подарък за близък човек, прави и повода и човека специални.

Забелязва се и тенденция хората да търсят съвсем целенасочено ръчно изработени детайли, предвид наситеността на пазара днесвсякакви всевъзможни дрънкулки, изпътували хиляди километри, за да достигнат до нас, дошли в огромни количества повтаряемост и в повечето случаи доста вредни и некачествени.

Именно подобен разговор ме запозна с Емилия Секулова. Тя е от онези млади хора, навършили христовата възраст, смятащи, че да изработиш нещо с ръцете си е много по-ценно от това да отидеш и да си купиш нещо набързо и готово. Разбира се, тук има и един тънък момент – да умееш да „облечеш” всяка хрумка и малка идейка в дрехата на възможността, или по друг начин казано – просто да си го можеш. Или както на няколко пъти спомена самата Емилия – трикът е да ти идва отвътре. Макар да се е занимавала със спорт и да е завършила Спортното училище, днес да е собственик заедно със съпруга си на две книжарници в града, все пак най-голямата и страст и нещото, към което изпитва личностно удовлетворение, е ръкоделието. Като под ръкоделие се крият всички неща, които са излезли изпод двете и ръце. Всяко открадното свободно време, какъвто и малък къс да е, е запълнено с ръчно творчество.

От близо три години Емилия Секулова развива въображението си до различни висоти, а нещата, които е направила са най-различни и разнообразни. Едно от първите неща, които неспокойното и въображение ражда е снежен човек. Но не от тези, които децата правят от снежни топки, забиват едни морковен нос, слагат усмивка и са готови. Нейният също е усмихнат, загърнат в червен шал, светещ, направен от стилаж за тетрадки и стиропор. „Идеята ми се роди спонтанно и си казах, защо да не направя един снежко като взема за основа един стилаж, който имах под ръка. После се сетих как може да се направят частите за него и реших за атрактивност да му сложа лампички – хем празнично, хем по-светло ще е около него. Всичко съм си изработила чисто сама, залепих го, сложих светлинките и тогава колежката ми, която беше доста скептична видя, че все пак идеята ми се реализира. Поставих го пред книжарницата ни, за да посреща гостите. Хората, които минават често през центъра му се зарадваха, имаше и чужденци, които се снимаха с него. И на мен ми стана много приятно”, разказва за хрумванията си Емилия.

Това може и дава увереност и тя продължава да експериментира с различни техники и материали. Едно от последните неща, с които се е занимавала са мартеничките. Работата по тях и е отнела около месец преди предлагането им в търговски вид. „Правя мартеници от естествени материали. Като гледам по пазара какви са изработките на китайските неща, натрупани с мъниста, кожи и значки и си мисля колко много сме се отдалечили от същността на българската традиция. Освен това са скъпи, не са като тези, които едно време правеха бабите ни. И реших, че ръчно направените от прежда мартеници са по-добър вариант, по-красиви и като цяло ми прави впечатление, че на хората им харесват ръчно изработените неща”, казва Емилия.

Всъщност истината е в простите неща и в спазването на малките стъпки в традициите, въпреки че ние непрестанно ги моделираме и видоизменяме до степен да не можем да разпознаем нашето си, родното си, чисто българското си. В конкретния случай и мартениците – те да си бъдат от бял и червен конец, от Пижо и Пенда – вечно прегърнати и заедно. Тази година в личното си производство Емилия решава да добави трибагреника в мартеничките – така някои от тях бяха със зелен конец. И все пак автентични и на достъпни цени.

Всъщност възможностите на Емилия Секулова не се изчерпват само до това, тя се занимава с още куп неща. „Правя различни украси за дрехи, аксесоари към тоалети, щипки за коса, цветя от разтегателна хартия. Освен това опаковам подаръци. Има хора, които толкова много са си харесали опаковката, че си запазват една голяма част от нея за спомен, казват ми, че им е жал да си разопаковат подаръка.” Освен това не е изключено ако някоя дреха, попаднала случайно или не дотам в гардероба и да бъде променена почти изцяло. Случва се също да си шие сама дрехи, а ако някои дънки вече не са и необходими бързо могат да се превърнат в нова и практична малка чанта. Изработва и тематични неща като например великденски кошници. „Даже има моменти, когато правя нещо, идва ми друга идея и започвам друго. Правя и великденски кошници, като за целта си купувам обикновена дървена кошница и я аранжирам с ръчно направени пролетни цветя. Става много интересно и свежо. Освен това изработвам и яйца, които са естествени, продухани и се получават много закачливи. Бродирам и гоблени, които са направени по по-различен начин от познатия. Шия ги с по-голям брой катове на конци като по този начин стават по-дебели и са като тъкани”.

Няма как да избягам от баналността на един въпрос, които Емилия е получавала многократно – как един млад човек се ангажира с подобни неща, защо и от къде е този набор от много и различни идеи? Тя, разбира се, отговаря с усмивка – „Всичко, което мога да създам ме прави щастлива. Всичко се ражда само, не обичам да копирам неща, вече правени от друг. Харесвам индивидуалното и уникалното. Непрекъснато го търся. Мога да дам пример с гоблените – в интернет пространството има сигурно около 5 вида гоблени, които се повтарят и хората предимно това бродират. Трябва да ме грабне, трябва да е нещо различно”. Наборът от неща, с които се занимава в извън работния процес е нескончаем – арки от балони, аранжировки на сватбени тържества, рожденни дни и фирмени празненства, както и аранжиране на цветя, изработване на такива от креп хартия. А вкъщи си шие неща от платове – завеси или възглавници и то пак ръчно, без помощта на шивашка машина.

С една дума Емилия Секулова е пример за това, че няма никакво значение какво си учил, с какво си се занимавал, ако нещо ти се отдава просто трябва да го правиш. „С времето човек се усъвършенства, започват да го търсят да прави разни неща. Ето например тази учебна година една учителка ме покани да аранжирам класна стая за началото на годината. Тя си беше измислила концепция, хареса и някои неща, които аз бяха изработила. Направихме стаята в бяло – зелено – червено. Стана много приятно”, споделя Емилия.

Няма как настрана да оставим икономическия момент, извън цялостната тематика и удоволствието от това да видиш нещо изработено лично от теб и харесано от други хора.

„Има един такъв момент, в които хората направят нещо интересно и се опитват да изчерпят от него максималната сума пари. На мен определено това не ми е цел, аз предпочитам да направя две, три или пет неща, които да продам на по-ниска цена, отколкото едно на супер висока. Не трябва да гребеш с големия черпак. Трябва да е достъпно за хората, които харесват подобен тип неща. Все пак живеем в трудни времена”, заключава Емилия Секулова.

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close