Анелия Балабанова
Продановци е от селата, които в следващите години ще се управляват от нов кмет – Емилия Драганова. Разположено в непосредствена близост до Самоков, населеното място като че ли все още не е успяло да разкрие напълно своя потенциал. В извън територията на Продановци – в т.нар индустриална зона, работят няколко цеха – за производство на мебели, тоалетна хартия, санитарни материали и др. Възможностите за развитие на населеното място обаче далеч не се свеждат до това. Въпреки, че са голяма крачка в правилната посока – насърчаване на местния бизнес и разкриване на работни места все още има какво да се желае. Има и доста проблеми за разрешаване. По какъв начин може да стане това и по какъв начин добрите идеи, свързани с развитието на Продановци могат да видят бял свят? Настоящият кмет Емилия Драганова би трябвало да е най-наясно с отговорите на тези сложни въпроси. Преди това обаче една равносметка, която тя и нейните колеги най-вероятно са направили – престижна ли е тази длъжност и „тежи ли кметският стол”?
Предполагам, че е престижно, но според мен тази позиция – кмет на общинско населено място не е престижна сама по себе си. Това ще се промени, ако аз допринеса за развитието на селото, за да бъдат доволни моите съселяни. Същите тези, които живеят в Продановци и са ми гласували доверие. След четири години, ако съм допринесла достатъчно за развитието на селото, ще бъде престижно за мен да се нарека кмет на Продановци. Има много неща, на които трябва да се обърне внимание. Трябва да гледаме напред и да се опитаме да задържим младите хора, които живеят в селото.
Вече положихте клетва. Представяли ли сте си някога, че ще бъдете кмет и каква е за Вас тази позиция – професия, призвание или начин да проектираш вижданията си за развитието на родното място?
Полагането на клетва беше доста емоционален момент. За хора, които не са се сблъсквали с такава администрация е наистина вълнуващо да застанат с лице пред кмет, общински съветници, зам.-кметове. Не съм се представяла в тази позиция, но времето и обстоятелствата наложиха да го направя. Считам се за отговорна пред всички тези млади хора и семейства с деца, които са в селото. Всички те искаха промяна в нашето село. Ние от 12 години сме с един и същи кмет, който обаче не допринесе много за развитието на населеното място. Има прекалено много проблеми в него, които трябва да се решат и затова се заех с тази дейност. Изобщо не съм имала намерение някога да ставам кмет, но прецених, че някой трябва да поеме тази отговорна задача. Заставаш с името си, с действията си, за да допринесеш и оправдаеш доверието на всички избиратели. Не само на тези, които са гласували за теб. Връщайки се отново на въпроса, кандидатурата ми беше по-скоро начин да покажа, че селото ни може да се промени в положителна насока.
С какво сте се занимавала досега?
От 15 години със съпруга ми развиваме частен бизнес в селото, свързан с производство на санитарни материали и тоалетна хартия.
Частната сфера е доста по-различна от това, което Ви предстои. Има ли във Вас увереност, че ще се справите?
Аз съм позитивно настроен човек. С тази амбиция съм започнала – че нещата ще трябва да се случат, по един или друг начин. Защото съм поела такъв ангажимент пред всички мои избиратели. Частният бизнес също е допринесъл за това да се чувствам уверена. В работата си съм контактувала с много хора – имали сме до 20, 20 и няколко човека работници. Тази ангажираност изгражда и някакви организаторски способности.
Споменахте за проблемите, кои са най-съществените в Продановци?
В Продановци има много проблеми. Въпреки, че на 19-ти ноември встъпих в тази длъжност официално, започнах работа още две седмици преди това и част от проблемите вече ги бяхме решили. Почистих гробищата със собствени средства. С инициативни хора от селото се организирахме и пооправихме центъра. Останах изненадана от това как те искат наистина да се промени нещо. Дойдоха и работиха с много голямо желание. Имаме още много работа. Трябва да се почисти реката, която при големи дъждове излиза от коритото си и залива част от градините и дворовете на хората. Най-голямата ни болка е канализацията. Хората чакат много години това да се случи. Сега се надяваме, че програмният период, който влиза 2016-2020 г. ще можем да кандидатстваме чрез общината. Включени сме в проект с още две села и се надяваме той да бъде най-после осъществен. Частичното асфалтиране на улици не е много добро решение на проблема, пък и е малко глупаво да се асфалтира и след това разкопава. В селото искат най-вече канализация, иначе има много други неща – сметища за почистване. Много ми се иска да се промени и мисленето на хората – в насока сами да си опазваме средата, в която живеем.
Канализацията ли е точка едно от дневния ред?
Тя винаги е стояла на дневен ред обаче аз знам, че изграждането й не може да стане от вчера за днес. Това е голям проект, който би трябвало да се реализира чрез Общината, чрез европейски програми. Ще се опитам, доколкото е възможно, да съм в полза на хората – с игрището, което има нужда от ремонт, с подмяна на стъклата и орязване на дърветата в центъра. Има много други неща, които не търпят отлагане.
Продановци е единственото село без читалище. Мислите ли да направите нещо в тази насока?
Лично съм се свързала със Светлана Атанасова, която да ми разясни какво точно се изисква за една такава читалищна дейност. Разбрали сме се другата седмица да се срещнем и да обсъдим какво правим. Защото наистина имаме много млади хора в селото, имаме и възрастни, които искат да пеят. Всичко това ще сплоти хората и ми се иска тази енергия и това желание все пак да не отиват на хаос.
До каква степен кметовете на села са в състояние да вземат самостоятелни решения и докъде се простират техните правомощия?
Смятам, че кметът в селото има правомощия дотолкова, че да реши битови проблеми, междуличностни спорове. За по-мащабните неща, разбира се, ще трябва да се допитам до хората в общината.
Не е тайна, че парите за селата никога не достигат. Възможно ли е с минимални средства да се постигнат максимални резултати?
Възможно е, ако самите хора в селото имат нагласа нещо да се случи, да бъдем полезни едни на други. На почистването, което беше на центъра се отзоваха много хора и наистина с минимални средства се постигна много голям ефект, който се вижда от всички. Мисля си, че ще последват примера в бъдеще и други проблеми да се решават по подобен начин. Защото хората са отзивчиви и ще направят нещо в положителна насока стига да видят, че има инициатива и от отсрещната страна.
Какво обещахте по време на предизборната кампания?
Обещах, че ще работя и няма да излъжа тези, които ми се доверят. Ще се вслушам във всеки един човек, по всеки един въпрос, отправен укор, критика. Искам да бъда полезна на всички и това, което правя да го направя както трябва. Казах им и на събранията – ще държа да си говорим по-често, да правим събрания, да давам отчет за свършеното и започнатото. Да правим всичко заедно, а не както досега да се събираме заедно само на предизборни агитации и през следващите четири години да забравим, че имаме хора в това село.
Как смятате, успяват ли селата в общината да разкрият потенциала си?
Ще съдействам на всеки, който иска да развива някакъв бизнес, защото това ще допринесе за увеличаването на работните места. Това е много важно – и за нашето село, и за общината това е проблем номер едно. Има млади хора, които са без работа и ще съдействам на всеки, който иска с нещо да допринесе – било с бизнес, било в някаква друга насока. Когато човек има постоянна работа, той е спокоен, той е отзивчив, той помага.
