Мария Галчева
Тези думи от интервюто ми с моята съученичка и приятелка Елеонора Заркина ме накараха сериозно да се замисля за целта и мотивите в живота ни. Кой как действа, какво желае и в крайна сметка – има ли достатъчно сили да го постигне. Тя е поредният ни гост в рубриката „Изгубените“ , на която дадохме отдих, за да не се депресираме покрай Коледа и Нова година, но няма как животът продължава такъв, какъвто е – с всички наличности и липси в него.
Намираме Нора в Израел, но там е „пресна“ – само от около година. Много интересни неща ще прочете по-надолу, като изводи от нейните преки впечатления. За начина на живот и за психологията на тази страна. Неслучайно моят последен въпрос е свързан с добрата практика. Това е механизмът, който да приложим ние, хората, които все още сме тук. Защото не сме безчет, но нали знаете – все се успокояваме с това, че нещата може би ще се променят. А тази промяна започва във всеки един от нас – тук и сега.
Здравей, къде те намираме днес и какво правиш в Израел?
Здравей, Мария, днес се намирам в Израел, където eмигрирах преди около година. Живея тук, работя и сбъдвам мечтите си.
Как се случи така, че реши да заминеш? Осъзнато или емоционално беше това решение?
Решението ми беше подбудено от факта, че аз съм човек, който винаги търси нови възможности и по добра реализация и тази държава ми дава всичко, от което се нуждая. А именно сигурност, стабилност и вяра, въпреки напрегнатия начин на живот, Израел ме кара да се чувствам закриляна и защитена. Тук стига да работиш здраво, няма невъзможни неща и държавата ти дава тласък и реализация.
Колко време вече си извън България и как виждаш Самоков през дистанция?
Вече около година съм тук и не мога да кажа, че Самоков ми липсва много, аз бързо се адаптирам към новите неща и се опитвам да живея в днешния ден и да не мисля много за това какво ми липсва. Но разбира се, че Самоков е моят роден град и винаги е в сърцето ми, където и да съм.
Кое беше основното, което те накара да напуснеш Самоков?
Основното, което ме накара да се преместя тук, беше надеждата ми за по добро бъдеще и за държава, която да ме кара да се чувствам добре, с добра социална политика, спазване на законите, възможност за по добра реализация и уважение към всяко човешко същество. Държава с хубави пътища, прекрасно медицинско обслужване и стабилна армия. Тук знам, че каквото и да се случи с мен, имам права и мога да ги потърся.
Има ли разлика, според теб, сега, когато се връщаш тук и преди, когато замина?
За последно се прибрах в края на месец октомври 2015 година и градът ме изненада приятно с новата градинка срещу общината, с въжения град и по-добрия вид на улиците и като цяло на града. Имаме в момента прекрасно ръководство, само дето трябва да се стараем да пазим малко повече и да имаме самосъзнание и надежда-нещо, което самоковецът е изгубил отдавна. Според мен това е един от основните ни проблеми.
Реализацията на едното и на другото място – има ли какво да се изтъкне като разлика?
Няма място за сравнение, тук нещата са много по различни и стига да ти се работи, винаги за всеки има работа и го няма този принцип “За толкова пари, толкова работа. “Хората имат отговорност и я поемат, вършат си работата и биват възнаградени, в зависимост от длъжността им. За мен самата мога да кажа, че всичко, което съм научила в България,тук ми е от особена полза и виждам, че за разлика от България, тук ценят опита ми, знанията, уменията, чувствам се реализирана и ценена.
Много често сме свикнали да обвиняваме някого за решенията си, колко мотивирана беше ти, за да си тръгнеш и има ли „виновник“?
Аз съм главният виновник, който реши да промени живота си. Според мен всеки е отговорен за своите действия, никой друг не може да реши вместо теб. Аз съм на мнение, че докато дишаме, трябва да се борим за собственото си щастие и да не спираме да вярваме и да преследваме мечтите си.
Връщането някога възможно ли е?
Разбира се, че е възможно. Самоков е моят роден град и където и да ходя, винаги ще се връщам у дома. В Самоков са ми се случили едни от най хубавите неща, там са пораснала, срещнала съм най добрите си приятели, изучила съм и съм се превърнала в човека, който съм днес.Така, че винаги бих се върнала с удоволствие и вярвам, че един ден България ще бъде прекрасно място за живеене.
Какво не знаят самоковци за културата и изобщо за страната Израел?
Самоковци не знаят колко единни и борбени са израелците, не знаят как всеки един ден тук, всички сме застрашени от непрекъснати нападения от мюсюлманите и всеки ден умира по някой невинен гражданин. Тук се цени животът, културата, историята и се живее с надежда, защото въпреки всичко, тук армията е една от най силните в света и хората знаят, че са защитени във всеки един момент. Израелците са много топли хора и противно на очакванията са готови да помогнат на всеки, да се усмихнат и да вярват, че някой ден ще живеят спокойно в обетованата земя.
Има ли много българи, които са там и поддържате ли връзка?
Да, има българи, преди са били доста повече, сега са много по малко. Има добри лекари, стоматолози, въобще доста успешни хора, достойни са уважение. Аз общувам с българи, но предимно съм обкръжена от руснаци, тъй като те са най многобройното общество в Израел. Срещнах добри приятели от Сърбия и Индия, но за сега не съм обградена от много българи.
Какво ти посочваш като добра практика, която може да се пренесе и тук?
Според мен на България й липсва единство и вяра, които тук преобладават у всеки един и въпреки, че цял живот са били гонени, са успели да създадат своя държава преди 68 години и се борят да я опазят. А нашата родина е с вековна история, с невероятно разположение и природа, но ние така не се и научихме да я ценим и пазим. Трябва да се събудим и обединим, ако искаме да имаме едно по добро бъдеще.
