Анна Манова
Днес все повече млади хора са ориентирани към сбъдване на американската мечта и често предпочитат чужбина за свое бягство или реализация. Има обаче и хора, които са опитали чуждия хляб и са разбрали, че човек може би не се ражда случайно на дадено място и вероятно има мисия там, където му е отредено да бъде. Точно по този начин успява да ги усети нещата и Елена Георгиева. И тя като всеки млад човек е била запленена от идеята да има материални блага, които да и носят щастие. Но моментно. След завършването на гимназия в София, а след това и висше образование в Техническия университет като инженер, омъжва се и животът, и не на последно място любовта, я отвеждат в Америка. Там тя успява да реализира всички свои виждания за добър живот, но разбира, че всъщност не живее в синхрон със сърцето си. И така след 12 години зад граница решава да се върне на мястото, на което принадлежи, за да усети отново сърцето и разума си в едно цяло.
Елена се завръща в България преди повече от две години. Остава в родния Самоков, където е влюбена в природата и спокойствието на града. И има желание да направи нещо за децата тук, за да може да натрупат необходимите знания за живота и природата, които не успяват да придобият в клас.
На 14 октомври Елена Георгиева, заедно с театралната формация „Театър? Шантастиш!” от ПГ „Константин Фотинов”, направиха благотворителна постановка, като събраните средства ще бъдат използвани за различни семинари, отново свързани с децата и младежите на Самоков.
Здравейте, Елена. Вие, може би, сте сред малкото българи, които осъществявате обратния процес, след години, прекарани в чужбина, се връщате в страната и родния си град. Какво ви провокира към тази стъпка?
Като ученичка мечтаех да имам хубави материални неща, да кажем голяма собствена къща с басейн и други подобни придобивки, както и мъж, който да ме обича. Така се случи, че след завършването на висшето си образование се омъжих и заминах за Америка. Оказа се, че постигнах всичко това, за което мечтаех. Но това, което исках не е това, което ми е трябвало. Характерно за по-голяма част от хората е да искат много неща, но да не си дават сметка дали са тези неща, които реално им трябват. В един момент имах всичко, но сърцето ми беше свито и усещах, че това не е моето място. Хората трябва да слушаме повече сърцето си, а не толкова разума. Но мен никой не ме беше учил на това нещо, баба ми и дядо ми, например, бяха прагматични хора и винаги са ми казвали, че 2+2=4 и толкова. Никой не ме е съветвал да следвам поривите на сърцето си. Прави ми впечатление, че повечето хора разсъждават по този начин и предимно върху материалното. След 12 години, прекарани в Америка, разбрах че това не е моето място. А трябва да се върна там, където са корените ми.
Много българи мечтаят да сбъднат „американската мечта”, но дали са готови да платят цената?
Хората си мислят, че когато отидат в чужбина едва ли не само тях чакат там. Не, не е така. Много е трудно. Първата година търсех работа по професията си. Работех в магазин. След това получих две предложения за работа, където бях кандидатствала – като индустриален инженер и като бизнес анализатор. Доста време се раздвоявах и накрая избрах да работя като анализатор. Имах възможност за добра реализация. Но се чувствах като дърво без корени. Оказа се, че доста години съм била на неправилното място, но съм научила много уроци.
А кой е най-важният урок?
Много са. Единият е никога да не се отказваш, а другият е да слушаш сърцето си и да живееш в хармония между разум и сърце.
С каква дейност се занимавате в момента?
Първоначално имах желание да направя детски или младежки център в Самоков. По този начин мога да помогна на децата да научат повече за живота, здравето и поведението им като цяло. Оказа се, че е много трудно да се работи по проекти, още повече да бъде наистина функционално. В този момент като видях, че няма да стане можех да се откажа. Повечето хора не мислят в тази насока и сигурно е разбираемо в някаква степен. Смятат че не ги засяга пряко. Но моята теза е, че нашите деца ни засягат. Аз искам да организирам инициативи с деца, но това трябва да стане съвместно с директорите. На по-малките може да е представено под формата на приказки. А с по-големите можем да работим съвместно по различни инициативи.
Не мислите ли, че това трябва да е функция на държавата и основен ангажимент на учителите?
Много хора ми казват, че съм се заела с нещо, за което държавата трябва да е отговорна. Което звучи много обезкуражаващо. Но аз смятам, че не бива да обвиняваме държава или община, все някой трябва да постави началото. Аз виждам огромен потенциал в децата и младежите на Самоков. Откакто съм се върнала от чужбина, около 3 години, се занимавам с различни подобни дейности. Посещавала съм сиропиталища, носила съм на децата там сандвичи и маратонки, но това е преходно. Какво са научили те? Те живеят на максимата – Аз очаквам на мен да ми се даде. Може да им се покаже как се засаждат дървета, да им се четат приказки, свързани с живота, или за по-големите да се правят семинари. Могат да научат много неща, които аз ако съм знаела по-рано животът ми щеше да е различен.
Направихте съвместна благотворителна инициатива с учениците от ПГ „Константин Фотинов”. Защо избрахте тях и постановката „Пътуването”?
Тази постановка аз успях да я видя през пролетта, адаптирана на български език. Защото в оригиналния си вариант е на немски. Почувствах със сърцето си, че тези талантливи ученици са разказали в нея част от моята история. И тогава си помислих, че няма да е лошо да направим нещо съвместно с тях, като преди началото на постановката излезе пред аудиторията човек, който да каже: „На мен това нещо ми се е случило”.
На благотворителния театър, който се проведе на 14 октомври в салона на читалище – паметник „Отец Паисий- 1859”, споменахте, че събраната сума ще отиде за семинари. За какви точно семинари става въпрос?
Аз съм имала възможност да посещавам множество семинари и истината е, че голяма част от тях са чиста загуба на време и пари. Но попаднах и на такъв, който си струваше. Той се водеше от канадката Мари – Жанет Ро /има сайт и на български – psycho-biology.com/. Само този семинар съм почувствала, че си струва, открила е за мен цяла Вселена от познания. Помогнал ми е да разбера неща за себе си, неща за живота. И вярвам, че ако децата от по-рано научат тези неща животът им ще бъде по-лесен. Това е начин да си помогнем на самите нас. Знам че не е лесно да се променяме, но поне да помислим в тази насока и защо различни здравословни неща са се появили в живота ни. Например немският доктор Хамър открива че 90 % от раковите заболявания могат да бъдат излекувани без химиотерапии. И всяко едно заболяване е предизвикано от лоши мисли и чувства. И не само за болести и ситуации. Защото това, което ни разболява може и да ни излекува. Болестта се проявява като крайната мярка да ни запази живи. Мозъкът ни е изпратил разни знаци, но ние не сме и обръщали внимание. Искам да поканя тази канадка тук. Такъв тип семинари са двудневни и струват около 300 лв., но аз искам те да бъдат безплатни за самоковци. Наясно съм, че това е висока сума, която много малко хора биха могли да отделят. Сигурна съм че ще са полезни. Искам да работя и съвместно с малките и по-големи ученици, да правим общи дейности, подкрепени от директори и учители.
Всеки, който има желание да разбере повече информация за семинара и да се запише за участие може да го направи на адрес: info@izgreva.bg
