Мария Галчева
Нейното име е Елена Ангелинина. Една млада дама, която е насочила професионалните си интереси към журналистиката и която в момента пише за платформата „Гласът на младите хора“. Много ми беше интересно да узная нейните мотиви да се насочи към тази все по-комерсиална професия, където на моменти количеството не съответства на качеството, още повече, когато влагаш там идеалистични мотиви. Да, няма спор, че масовите комуникации влияят, но зависи с каква цел, кой плаща отсреща и какво се има предвид – т.е. колко дози манипулация се залагат в тях.
Има хора, за които писането обаче е начин на живот – те живеят чрез него, а словото им има особен път. То въздейства – не е просташката жълта тирада, нито клюкарската тенденция, която ни прави чисти сеирджии. Тяхното слово е интелигентно и носи послание. И моят събеседник днес има точно такъв тип изразяване. Изразяване на позиция, на мнение.
Заедно с още двама нейни колеги по перо са се заели с нелеката задача да бъдат трибуна на независимата журналистика – тази, която не се плаща от никого и затова е сводобна да казва много неща. Блогът набира все по-голяма популярност, като съвсем наскоро беше цитиран и от Слави Трифонов – младите хора влязоха в национален ефир, което, уважаеми читатели, за трима души на по 22 години е наистина силна крачка напред.
За нея, за принципните позиции на професията, както и за ситуацията в България към момента – в следващите редове от едно наистина впечатляващо перо – Елена Ангелинина.
Здравей, Ели, първият ми въпрос е може би малко клише, но как едно младо, интелигентно момиче реши да стане журналист? И какво беше началото на пътя ти?
- Реших, че ще уча журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”, когато бях в 8 клас. Тогава насочих изцяло усилията си да се развивам в тази насока. За мен музиката и писането винаги са били начин на живот. Чрез тях моят глас може да достигне до хората и да бъде чут. Още от малка за мен не съществуваха играчки, а книги. Смятам, че тогава сама поставих началото на пътя ми.
Какъв беше лично за теб преходът от Гоце Делчев към голямата София?
- Винаги съм харесвала София. И в тази връзка, за мен нямаше драстичен преход, когато започнах да уча там. Това бе моята сбъдната мечта. Спомням си как една от най-добрите ми приятелки, малко преди да замина за София, се шегуваше, че тялом съм в Гоце Делчев, но духом – вече съм в София. Обожавам моя роден град, но столицата предлага много повече възможности за реализация.
Кое те отвращава в професионалните среди на твоята бъдеща професия? Има ли журналистика без цензура и колко струва тя?
- Отвращава ме изкривяването на истината, заради чужди интереси. Както и подкупността на четвъртата власт у нас. Журналистиката без цензура съществува, но тя не е масовизирана. Някъде из разни блогове и сайтове има хора, достойни да бъдат наречени журналисти, защото представят нещата такива, каквито са. Точно те са ценните кадри, които са коректив на държавата и случващото се. Нямам идея колко струват и дали биха се продали, в името на това да бъдат известни? Но знам, че точно за такива хора няма място на голямата сцена и те няма да бъдат чути от широката аудитория.
Кой е твоят идол?
- Нямам идоли в българската журналистика. По- скоро харесвам определени стилове на писане. Като този на Любен Дилов-син. Той е изключително интелигентен човек. В книгите и дори постовете му в социалните мрежи си личи примеса на знания, ирония и циничност. Има собствен почерк и това го прави разпознаваем.
В момента пишеш за блога „Гласът на младите хора“ и в този ред на мисли – имат ли младите хора глас и някой въобще чува ли го?
- За мен е удоволствие да пиша за сайта. И да, разбира се. Днес младите хора имат собствена позиция по определени въпроси. Техният глас най-често бива чут в масовите социални платформи. Това до някъде е крачка напред. Но има още какво да се желае. Трябва задружност. Щом ние сме бъдещето на страната, промяната трябва да започне с нас.
В последно време набрахте скорост, дори от „Шоуто на Слави“ ви цитираха – какво събра една македонка, един тракиец и един шоп заедно и как се разбирате?
- Това, че излъчиха клип с нашето лого по национална телевизия, след което самият Слави Трифонов ни спомена, си беше голяма крачка напред. Мотивира ни да продължаваме да се развиваме. С Любен учим заедно във ФЖМК, а покрай съвместната им работа по сайта с Веселин, ми предложиха да се включа и аз приех. Разбираме се чудесно, работим в екип и си разпределяме задачите. Важно за нас е ”Гласът на младите хора” наистина да бъде чут.
Има ли теми, които отбягваш и за които не обичаш да пишеш и защо?
- Да. Това са темите, свързани с политика и икономика. Определено ги отбягвам и не обичам да пиша за тях, просто защото не съм достатъчно компетентна. За политика не можеш да говориш повърхностно или от обща култура. Това, което ни се представя в масовите медии – не винаги отговоря на истината. Задкулисните схеми не са за обикновения човек. Въпреки, че се опитвам да страня от тези теми, се интересувам от случващото се, но оставям на по-запознатите да пишат по тях.
А за какво пишеш с удоволствие?
- Аз съм човек на изкуството и като такъв, с удоволствие пиша за културни мероприятия, правя интервюта и пиша за известни личности, както и отразявам събития. Занимавам се професионално с фотография като това можете да видите в рубриката ни – “Денят в снимки”. Искам да обогатя читателите ни в тази насока.
Как изглежда България през твоя поглед? Мислила ли си някога да живееш отвъд границите и?
- Колкото и клиширано да звучи, България за мен не представлява географските й граници и политически съюзи. През моя поглед, родното ми място, народните носии и песни, невероятната природа и хората, изграждат представата ми за майка България. Преди няколко години мислех да напусна страната, за да уча в чужбина. С времето тези налудничави идеи се изпариха, защото всичко, от което се нуждая го има тук. Спомням си как баща ми ми казваше: “Ние живеем в Рая!”
Какво би казала на младите, пък и на не чак толкова младите? Какво е твоето послание към тях?
- Представянето ми в сайта ”Гласът на младите хора” е следното: НЕ гледайте с широко затворени очи, а се опитайте да промените фалшивата реалност! Трябва да секне тази ширеща се незаинтересованост. Искам да ги посъветвам да излязат от филмите, които сами си създават и просто да помислят как живеят живота си тук и сега.
