Анелия Балабанова
Самоков винаги е имал своите колоритни личности. Трудно някой би могъл да каже дали понякога чешитите ни характери се дължат на суровия планински климат или пък чисто и просто отразяват особеностите на самоковското разбиране за нещата. Много от вас със сигурност ще кажат: „Така е, и не е така” и вероятно са прави. Безспорно е обаче, че хора като Стоян Доспевски внасят цвят в ежедневието ни и правят една идея по-горди, че сме родени в това градче. Сгушено в полите на Рила и намиращо се на хвърлей разстояние от столицата. Едва ли има самоковец, който да не е чувал поне някоя от песните му. Днес той се изявява в ресторант „Хени”.
По повод един отминал юбилей
Срещата със Стоян Доспевски и дори половин час, прекаран в разговор с него, със сигурност ще ви зареди с много положителни емоции. Той носи фамилията на един от най-изявените наши живописци – Станислав Доспевски, но се изявява в съвсем друго амплоа – музиката, в която е влюбен от съвсем малък. Започва своята певческа кариера през 1994-1995 г. и до днес е на сцената. През април 2015 г. известният самоковски изпълнител отбеляза своя 50-годишен юбилей с концерт в Читалище-паметник „Отец Паисий – 1859”, където събра много приятели, роднини, съученици и почитатели на неговото творчество. Непосредствено преди това се „роди” и една от творбите му „Една жена в Бургас ме чака”, записана дни преди събитието. „Продължавам да пея, където ме поканят. Най-трудно обаче се пее в Самоков – споделя той и признава, че няма обяснение на този факт. За себе си разсъждава, че може би самоковецът не е свикнал да подава ръка на самоковец. „Дори да не съм аз, няма лошо, поканете някой друг. Дайте парите на самоковци. А не примерно хонорарите да идват от Община Самоков и се харчат в Община Бургас. Чувам, че сме нямали кадърни хора и затова било така. Не е вярно. Мога да кажа, че в Самоков има талантливи певци, музиканти и всякакви хора. Въпросът е, че тука никой не се сеща за тях. На мен това ми е доста болна тема. Мога да отида да пея в Банкя, Бургас, Сунгурларе. В Самоков обаче – не мога. Има празник на града и логично е в него да бъде събран цветът на самоковци. Това не се случва. Сходна е ситуацията със сестри Аджови. По думите му тук никой не се сеща за тях, а те са истинска класика в жанра. „Пял съм с тях преди 22-23 години в НДК на един „Пирин фест”. Много отдавна ги познавам и съжалявам, че така се стекоха нещата” – разкрива Стоян Доспевски.
Той е от хората, с които може да си говориш надълго и нашироко за музика. Кариерата му изобилства от различни интересни и любопитни случаи. Един от тях е свързан с участието в радиопредаване преди години. „Отивам по-рано на срещата и си говорим с водещата. В процеса на предварителния разговор с нея, аз разбирам, че тя в действителност не знае моя репертоар. Тя ме разпитва какви песни пея. И аз – Как какви? Най-модерните фолк песни. И в следващия момент настъпва една суматоха – какво ще правим? Това е фолклорно предаване. Спомням си, че точно тогава трябваше да представяме албума „Снахата”. В него има една песен с македонско звучене – „Старите войводи” и предложих около нея да завъртим нещата. Така и стана. Тогава въпросната дама ми разказа, че води още едно предаване – ориентирано към поп-фолка и ме покани там. Аз вече съм оставил дискове и отивам след време за участие в предаването. Оказва се, че дисковете ги няма”. Този пример е кратка препратка към музикалната действителност и българския шоубизнес като цяло. Там, където всевластни господари са парите и интересите. Стоян Доспевски е имал възможност да се докосне отблизо и види как стоят нещата. Тук изникват много въпроси, свързани с това дали непременно трябва някоя компания да стои зад теб, изборите и компромисите, които може да направи човек в името на успеха. Героят на нашия разказ също е направил своите.
Музиката, без която не можем
Годините, прекарани на сцената и заведенията, с песен на уста, са го научили да преценява мъдро фактите и обстоятелствата. „На мен ми е ясно, че големите фирми заглушават младите изпълнители. Има много добри певци, музиканти и оркестри, но те не могат да стигнат и видят бял свят. Или ако стигнат да видят бял свят е в телевизии, които ги гледат една шепа хора. Друг момент е, че където и да отидеш всеки ти иска пари. По някои телевизии и радиа не може да чуеш нещо, което не е чалга, не е кючек. Разбирам че това се търси, но не може народът да се облъчва денонощно. В радио „Сигнал плюс” съм представял всичките си албуми и докато съществуваше доста са ме канили. Те имаха една доста интересна политика. Искаш да чуеш примерно някоя песен „Х” в поздравителния концерт. Ще я пуснат само веднъж и само за тебе. Докато сега на други места една песен се върти десетки пъти. В този период аз не слушах „Сигнал плюс”, защото 1996 г. в Самоков се хващаше доста трудно. Приятели са ми казвали и знам за случаи, че когато са искали моя песен, но вече е била пускана, са пускали друга. Десет песни съдържаше албума и десетте са ги пускали на вечер. Доволен съм, че покрай кючеците пробутах и няколко песни, които наистина остават” – споделя Доспевски.
На въпроса защо все още няма песен, посветена на родния град, изпълнителят на „Боже, дай ми син”, чистосърдечно споделя, че все още не му е дошло вдъхновението за тази песен. Признава, че носи Самоков в сърцето си и където да отиде казва: „Здравейте, аз съм Стоян Доспевски от Самоков”. Мога да кажа, че аз съм направил много повече за родното си място без никой да знае отколкото хора, които би трябвало да правят и им се плаща затова, но те не правят нищо”. Спомня си, че когато е правел „Рожба на Пирин” Общинският съвет му е отпуснал 400 лв., което за далечната 2001 година си е било истински успех. Няма обаче как да липсват моментите на разочарование. Самоковският изпълнител не се притеснява да разкрие, че е свикнал с тях. „В крайна сметка кой трябва да ме оценява и да каже това, което правя става или не. Важно е, че обикновените хора ме харесват. Убеден съм няма дом, в който да не е влязла поне веднъж моя касета или песен”. Шегува се, че по едно време си е бил истинска звезда и поне около 10 пъти е правил концерти в Самоков. Издава в аванс, че планира още един в бъдеще по повод 25 години на сцена. Споделя с нескрито задоволство, че е може би единственият самоковец, който е пял на стадион „Васил Левски” /през 1994 година/ с „Пирин фест” и Никола Ваклинов. Той е и един от първите изявили се в зала номер 1 на НДК. Уточнява, че тогава е бил с доста други хора, но е пял. В зала номер две, зала „Универсиада” също. „Бил съм насам-натам. Видял съм и много, и малко. Изкарват се и пари, но… трябва да си на точното място в точното време. Аз не можах да се изкатеря до ония издатели, които да ме лансират. Всичко, което съм го направил, съм го направил сам” – признава събеседникът ни.
Полет на въображението и извор на живот
Любовта – осъзната или не, към живота и това, което правиш, ти дават сила в трудни моменти да продължиш напред. „Какво ми даде не знам, но знам какво ми взе. Имал съм много безсънни нощи. Преди да стъпя на голямата сцена съм пял по кръчмите. По това време всички тръгнахме оттам. Много съм благодарен, че покрай кючеците пуснах и някоя друга хубава песен” – коментира Стоян.
В спомените си се връща в далечната 1983-1984, когато започва да свири на йоника, обаче бързо вижда, че не там му е силата. Замечтано разказва, че няма да забрави едно лято 1988 г., когато работи на „Ридо”. „Отивахме 19.30 на работа и ресторантът беше пълен. Отиваш и хората те чакат. Това вече го няма” – споделя преживяванията си той. Стане ли въпрос за музика изплуват куп въпроси, които всеки човек си задава. Свързани с това коя музика е предпочитана, кое си заслужава да види бял свят – комерсиалното или стойностното. В репертоара на Стоян Доспевски няма да видите македонски песни. В последните година – две обаче се замисля – дали да не направи диск с такива. Това е музика, за която винаги ще има клиенти и по думите му една и съща песен я пеят най-малко 5-6 човека. Обяснява, че много хора бъркат пиринските песни /югозапада/ с македонската музика, която е оттатък границата. „Всички македонски песни са изпети от истински македонски изпълнители. Говорим за Васка Илиева, Бадев. Често се карам за две песни. И двете са авторски, пеят ги много българи. Едната е „Охридското езеро”, а другата „Къде и да одиш”. Българите сме открили много неща, но не и македонската музика” – признава събеседникът ни. Другото, което липсва в творчеството му са дуетите. На повечето свои песни пише сам музиката и текста, а музикален продуцент на първия му албум е Георги Станчев. Всичко, което създава като текстове е било преди 2000 година. Тогава е на 35 години. Разказва, че Снежана Лалева е първият човек, който му чете нещата след като те вече са готови. „Много ми помагаше и беше в час с моето творчество. Говореше, че човек трябва да е много преживял, за да пише и разсъждава по този начин” – коментира изпълнителят и споделя, че има още какво да даде на музиката. По отношение на дуетите разкрива, че има един-единствен такъв, за който малко хора знаят и той е на песен на Цеца с Ваня Караджова от Панагюрище. Песента е много хубава и се казва „Сребърна сватба”. И до ден-днешен обаче най-много си обича първата песен – „Боже, дай ми син”, с която тръгва. Клип към нея е сниман в хотел „Рила”. „Имам още много песни, но не искам да ги правя. Може би не им е дошло времето” – заключава той.
Усмивки от старите ленти
Повечето от концертите си прави в ДНА, а после в Читалището. Как се приемат от семейството и близките хора публичните изяви? Стоян Доспевски разказва с присъщото си чувство за хумор и за този аспект на живота, когато си в центъра на прожекторите. Пази в себе си цяла съкровищница от спомени и преживявания. Сеща се за една случка през 1996 г. след първия концерт, който е на 30-юни. „Отивайки на предучилищна в НУ „Станислав Доспевски” повечето от децата носят моя картичка с автограф. Били на концерт и по-малката ми дъщеря Данира казала на една-две – „Я да видя какво носите. А, това е баща ми”. Децата са непресъхващ извор на откровеност и емоции. Припомня си и още един момент с участието на своите дъщери. „Много интересно беше пак същата 1996 г. издателите имаха политика, че трябва да минат няколко месеца и тогава да дадат хонорара. Оказваш, се в ситуация, че си създал нещо, вкарал си куп пари и в един момент нямаш никакви. Аз попаднах в такова положение – нямам никакви пари. По това време работех в една кръчма на Боровец. Прибирам се вкъщи и голямата ми дъщеря – Миряна, която беше на 9 години тогава ме пита: „Тате, ти звезда ли си? А вече пишеха за мен, даваха клипове. Аз – Казват, че съм звезда. Като си звезда, защо ни е празен хладилникът? Иди обясни на детето защо е празен хладилникът” – смее се.
Участията и известността също често пъти са гарнирани с доста комични моменти. Музикантът разказва за една от тях. Събитията се развиват след връщане от един концерт в Ботевград. „Пътуваме с две коли /много хора сме/ и сме на един от тунелите на Витиня. Колата, която беше с нас влиза в тунела и ги спират полицаи. Момчето, което шофираше спира и започна да обяснява. Бяхме на концерт, със Стоян Доспевски сме и полицаят: „Ти не ми обяснявай кой е Стоян Доспевски, аз много добре го познавам. Кажи защо изпреварваш камиона? В същия момент ние идваме с другата кола. Спираме и в този момент полицая – „Разправят, че били със Стоян Доспевски”. И аз – ами бил е. А момчето учи в Техникума, мой набор. От детските години се знаем. Бяха двама полицаи. Дадох им по една касета и така ни се размина глобата. И колко други глоби съм отървал с касети, не е истина”.
В бъдеще време
За да не стопира развитието си човек не трябва да спира да мисли в бъдеще време. За проекти, които един ден да станат факт. Стоян Доспевски открехва пред нас част от идеите и намеренията си. През пролетта – март или април месец, планира да запише една македонска песен, която я е пял в много ранното си детство. „Бях обещал да я изпея заради баща ми. За съжаление той вече почина и тази година реших, че трябва да я изпея. Още повече че е готова и трябва само гласово да се обработи. Ще го направя в негова памет.
Към финала на нашия разговор отваряме дума за самодейността и шопския фолклор. Още повече, че сме в такъв район. „Нашите песни са много хубави. И присъствайки на разни фолклорни вечери, говорил съм с различни състави мъжки, дамски да направим нещо заедно, поне една песен да пробваме. Остана само на говорене. Днес, утре, нито те се сещат, нито аз и така. Образно казано всичко е стока. А една стока струва толкова, колкото може да бъде продадена. Щом се продаваш дали си самодеец, дали си супер професионалист, завършил един кое си музикално училище. Пазарът определя дали ставаш или не ставаш. Кой каквото иска да приказва. Ние може да плюем срещу всеки – този ми харесва, онзи не ми харесва. Няма значение, щом като човека продава един куп дискове, канят го на участия, изкарва пари никой нищо не може да каже”. Признава, че рядко може да посещава концерти и други подобни мероприятия, защото съвпадат с работата му. Дава за пример фестивала на старата градска песен и коментарът му е, че тези хора уж ги водят самодейци, а са по-професионалисти от всички професионалисти. Споделя наблюденията си и за „Серенада” от Петрич. „Те репетират всеки понеделник, защото там Никола Ваклинов е ръководител и знам неща от кухнята. Дават ги по телевизия „Родина”. Имат два издадени диска. Самодейци ли са? Това не са никакви самодейци”. – пита риторично и сам дава отговор. Прави финално обобщение, че дори един ден без музика звучи страшно. Непрекъснато си пея нещо, дори когато не съм на работа. За пръв път публично издава предпочитанията си, свързани с хърватската музика. Групи като „Сребърни криле” и „Цървена ябука” са истинска класика от близкото минало със свое заслужено място в историята. Без съмнение и голяма част от песните на Стоян Доспевски ще оставят своите следи.
