Една приказка за рисуване, релакс и чаша вино разказва… Теодора Василева

Анна Манова

Изкуството като терапия и спасение поне за няколко часа от динамиката на деня, като отдалечаване от реалността, споделен момент и време, подарено само на себе си. Ако към това добавим четка, бяло платно, въображение, приятна обстановка, музика и чаша вино – картината придобива завършеност.

Терапия за сетивата с помощта на изкуството предлага самоковката Теодора Василева, съвместно с нейната майка и една близка приятелка. Трите дами са се насочили към това да провокират повече хора от Самоков да се отдадат на рисуването като хоби. Без условностите на това да си художник, а просто да си ценител, с афинитет към рисуването и с водещото желание да предизвикаш себе си, разчупвайки рамките. Както подчертава самата инициаторка това не е курс по рисуване, в който участниците непременно ще научат някакви специални техники. Това е уединение с четката и платното, със свободата на въображението и с леките насоки на трите дами. Като целта е не платното да е идеално, а да е истинско, съпреживяно и споделено. Два часа на отдалечаване от реалността, отдадени на почивка с четка в ръка и чаша хубаво вино.

Точно такава е идеята на Теодора Василева, която посещава подобен семинар в столицата и остава впечатлена от идеята, емоцията и крайния резултат – постигнатата хармония и запомнящо се преживяване. И докато в големи градове като София такива места се роят, а посетителите все повече се отдават на това хоби, в малкия град това е непозната материя. Именно това провокира самоковката да „покани” такова събитие и в родния град. Тя е първата в града, която организира групово рисуване на любители, съпътствано с чаша вино. Събитието се провежда преди половин година в  приятната и вдъхновяваща атмосфера на „Царска Бистрица” в Боровец. Самата тя е увлечена по рисуването от малка, нейната майка също се справя добре с четката. И така водена от идеята започва да организира подобно рисуване всяка събота, с по четири събития месечно.

„Тази идея ме плени още от първия миг и ми носи истинско удоволствие. Увлякох се и мина вече половин година от първия ми опит. Все още е трудно. Според мен хората изпитват известно притеснение да се включат в подобни нови предизвикателства може би защото си мислят, че трябва да умееш да рисуваш. Важното е да имаш желание, а не да си професионалист. Спираме се на цветни и лесни картини, които всеки може да реализира. Добавяме приятна музика, комплект четки, престилки и чаша вино. Опитваме се да създадем подходяща атмосфера. Ние насочваме, но вече всеки сам доразвива картината. Прави ми впечатление, че началото винаги е несигурно. По средата настъпва пълно мълчание, когато всички са съсредоточени. На финала всички стават и поглеждат картините си отстрани и не могат да повярват, че се е получило. Остават очаровани от себе си и заредени с положителни емоции”, казва Теодора.

Събитието протича около два часа, в които от бялото платно „оживява” и се превръща в собствена картина. През това време всичко протича стъпка по стъпка, до напълно завършения етап. И макар на пръв поглед платната да са еднакви, заради общата идея, те реално са много различни, заради индивидуалната емоция, детайл и чувство в нея. Защото най-тънкият момент е да извадиш най-доброто от човека и от неговите възможности. Без той да бъде професионалист. Но въпреки това да занесе вкъщи платно, което е нарисувал и подписал лично.

Всеки, които има желание може да се включи в тази своеобразна приказка рисуване и вино като се свърже с Теодора Василева или пусне свое запитване в събитието в социалната мрежа.