„През последните седмици заради битовата престъпност загубихме повече хора, отколкото е взел конфликтът в Украйна“, признава главният секретар на МВР Светлозар Лазаров в свое телевизионно интервю след поредицата убийства, станали у нас.
„Само за няколко дни съседка уби дете в Поморие, баща от Русе погуби детето си, във Враца съпруг застреля майката на децата си, в село край Козлодуй син уби майка си, а в Джебел откриха мъртви майка и детето й. Всички тези престъпления ние ги разкрихме, но мене това не ме успокоява. Трябва да си дадем ясна сметка къде се намираме и колко струва човешкият живот“, допълни Лазаров.
Главният секретар обаче посочи, че от началото на годината е отчетен спад в битовата престъпност с 13%. Свидетели сме на нещо ужасяващо, което се случва в цялата държава. Освен това Светлозар Лазаров каза, че в момента цялата полицейска сила в страната работи на предела на силите си. „Нашите момчета пазят границата с телата си, а емигрантите ги обстрелват с камъни. През лятото благодарение на техния професионализъм не допуснахме окървавяване на протестите“, заяви Лазаров и похвали колегите си за куража, издръжливостта им и за духа, който показват.
Нашият град не е изолиран от останали в страната, макар че подобни тежки престъпления отдавна не са ни разтърсвали и слава Богу, разбира се. При нас, единодушни са експертите, бич за хората е дребната битова престъпност, породена от нелеките социални условия в общината. Самоков не е икономически оазис, който да създава привлекателни условия за инвестиции, с което де факто нивото на безработицата не е от най-ниските, а пазарът на труда се раздвижва от сезон на сезон – зимен и летен. Най-големият работодател в района си остава Община Самоков, която обаче не произвежда икономика. В интерес на истината тя няма това право. Създаването на подходящи условия за инвестиции обаче са не само нейно правомощие, но и пряко задължение към всички самоковци.
Свидетели сме на това как се убиват малки деца, как граждани, притиснати от живота, се барикадират и се гърмят с полицията, как всяка втора новина по телевизията е свързана с кражба или грабеж. . Обстановката, в която живеем е изключително стресова и това ескалира в отношенията помежду ни – битова престъпност и престъпления срещу личността. Страдаме от остра човешка недостатъчност, пряко следствие именно от този тежък спад в обществото. Спад във всеки един аспект – морален, емоционален, душевен, икономически и политически.
Сигурността е един от най-важните ресурси в един град, за чието обезпечаване се грижат служителите на МВР и служителите от охранителните фирми. В опита си да говорим открито за проблемите в Самоков потърсихме двама независими експерти по сигурност – Чавдар Здравков и Виктор Генов, както и началникът на РУП Самоков – Георги Тодоров, с които говорихме надълго и нашироко за това каква е реалната картина на престъпността в града ни и доколко е възможна по-ефективната разправа с нея.
Битовата престъпност е водещ проблем, за който непременно трябва да се търси превенция, а защо не и изкореняването му от корен. Икономическата стагнация определено може да бъде посочена като водещ „виновник”.
Според Чавдар Здравков и Виктор Генов хората задължително трябва да помислят за обезпечаването си сами, преди да се разчита на полицията – със СОТ, т.нар. самоохрана. Индивидуалните мерки за сигурност те определят като задължителни за личната си сигурност.
„Сигурността на хората не трябва да се определя като вид политика само на общината, а на държавата. Присъствието на жандармерия по селата беше много добро попадение, но за съжаление твърде за кратко и за неговия ефект можем да правим изводи от това, което спорадично излиза по медиите. ” – казва Чавдар Здравков.
„Проблемът по скоро е социален. Ако хората имат работа, имат добър поминък и знаят, че всяко едно престъпление, което бъде извършено, ще бъде наказано – тогава нещата ще бъдат много различни” – коментира Виктор Генов. И двамата обобщават, че това, което тормози хората всъщност не са големите обири, а битовата престъпност – това, че някой ще ти задигне кокошките или вратата, или колата. Като добавим към това, че този род престъпност остава ненаказана, това допълнително създава усещане за безнадеждност.
Според тях двамата създаването на общинска полиция не е необходимо, защото реално това не би било работещо, а би се превърнало в раздуване на щата. Не трябва да се прави дублиране на функциите, след като имаме РУП, а ако има начин евентуалните средства, които биха се похарчили за създаването на подобно звено да бъдат дадени на районното управление и да се повиши квалификацията на кадровия състав, съответно и материалното възнаграждение. „Общинската полиция не може да промени нищо, защото се възприема като обикновена служба, към която върви определената заплата” – каза Здравков и допълни, че би било добре да се увеличи съставът на РУП отново с уговорката, ако се използват средства, предвидени за създаването на общинска полиция.
Те изтъкнаха като недостатъчен броя на патрулите на РУП Самоков, които са ангажирани едновременно и с града, и със селата, което не е никак малка територия. Припомняме, че около Самоков има общо 24 села, като в по-големите присъствието на органите на реда би имало огромен ефект върху населението, създавайки чувство за сигурност. Важно за полицията е да работи в идеален синхрон с охранителните фирми, които имат патрули навсякъде.
Видеонаблюдението би трябвало да бъде основен приоритет на Общината, категорични са двамата, която да го поеме като издръжка и като реализация, а не на последно място в сравнение с идеята за общинска полиция и доста по-работещо. „Организирането на едно видеонаблюдение не е толкова скъпо, ако се организира през охранителните фирми например. Даже ако има обществена поръчка, биха могли да се дадат и преференциални цени, защото това е един мащабен проект”, предлага Генов и допълва, че всяко едно престъпление би било много по-лесно разкрито с помощта на камерите, особено когато става дума за противозаконно отнемане на автомобили.
Друга тема, която изтъкнаха като проблем, според тях, е все по-занижаващият се критерий при подбор на кадри в системата на МВР, което разбира се е съпоставимо с парите, които им се дават като заплати. Съвестни и качествени хора, които да работят за малко пари, трудно се намират, а полицейската работа е по скоро призвание, отколкото вид работа, а за 90% от служителите там, това си е службица.
