История

Един кмет за своето село

бай георгиМария Галчева

Георги Лазаров Стоянов е кметувал в Гуцал много години. След него поста заема сегашният кмет Иван Борисов. За цялото това изминало време бай Георги вижда накъде е поело неговото село в превратностите на времето – след 9-и септември и след 1989 година. С него си говорим в кметството. Той дойде, за да разкаже всичко, което вълнува нас като журналисти и особено проекта на „Самоков 365” – „Мисия предай нататък познанието за родния край”.

Бай Георги,  какво не знаят самоковци за Гуцал?

Ха, какво не знаят  самоковците за Гуцал ли? Сигурно много неща. От едно време още ние сме били част от Самоков – никога не сме били част от Ихтиман или  Костенец. Гуцал беше едно известно на самоковска околия село – при нас най-напред се ореше, най-напред се жънеше и тогава се отчиташе всичко по статистика. Преди години ние бяхме с най-голям авторитет в самоковската община, в самоковската околия тогава.

Знаеш ли откъде идва името Гуцал?

Има различни легенди, които разказват за името на селото. Говори се, че е имало трима братя, които основали трите села – Гуцал, Марица  и Радуил.  Обаче  не е ясно дали легендата има впредвид, че Марица не е било село доста години, гледайки документите, които аз познавам, докато бях кмет. Марица е било не село, а махала с малко население. Легендата  разказва, че Гуцал произлиза от един от тримата братя.

Богато село ли е било твоето село, какво си спомняш за него отпреди?

Богато…, да,  такова село, което се занимаваше с  животновъдство и дърводобив. Това беше основното препитание на хората, след тях постепенно навлезе и земеделието.

 Ти в кои години си бил кмет?

От 66-та до 86-та година и след това завещах поста на Иван. За това време селото много се промени. С образуването на ТКС-то хората се уплашиха и тогава почна голямото изселване , от онези 760-800 души останаха 130-140 човека, колкото са сега.  Главното беше това. Второто, свързано с разтурането на селото беше връзката ни със Самоков. Ние нямаме навик  да ходим в Ихтиман, макар че там също  има  пазар и там ни е съдът. Административно ни обслужване е към Самоков. Хората се изселиха по градовете наоколо, за да могат да намерят препитание.

Знам, че всяко село тачи особено много празниците си. Можеш ли да ми разкажеш кои празници са тачени най-много в Гуцал преди и сега?

Най-много се тачеше Спасовден. Това е нашият ден за празник. Марица,Радуил и Очуша… От Очуша цялото село от всичките махали идваха тука на събор. Селото беше голямо – това са 360 къщи общо, 360 агнета се изнасяха там, от Гуцал горе на оброчището на събора. Нямаше тогава човек, който да няма агне и да не заколи, защото дойдат приятели, гости трябва да ги посрещнеш. Това беше много интересно и на мен ми е болно сега, че ние го бяхме правили с най-различни дати.

Гергьовден си се тачи като празник на животновъда.  Открай време пак се колеше агне и тогава  и така, както казах, тука се изнасяше обезателно молитва, където сега е Младежкият дом при площада беше и цялата махала се събираше там.  Без молитва не се почваше нищо. Така беше и на Спасовден. Не се спеше горе, не се ядеше, докато се не  прочете молитва  и не мине дядо поп да си вземе неговото. След това започват самоковските свирджии – много  се прославиха тези момчета. С  два кларинета и един тъпан, ама свиреха, ли свиреха! Едно голямо хоро се извие и накрая някой голям бой.  Когато някой от другите села хване да води хорото, айде набият го.

Сега как се празнува съборът на селото?

Сега пак го празнуваме. В съботата след четвъртък, тоест денят е четвъртък. Спасовден винаги е тогава, той не се мести, но ние правим събора в събота.

В Долна баня  е същото – празнуват на Спасовден, но го правят в четвъртък. На много места се прави в четвъртък, но ние не можем да го направим  в работен ден, защото сме зависими.. но в събота може. Не е така като едно време – нема вече агнета, ако има, дома се ядат. Преди  отидем, заколи се агне, па дойдат 10-20 човека, изедат го. Сега не е така.

За поминъка, освен земеделци и дърводобив, друго тук имало ли е?

Не, с друго не са се занимавали. Имаше някои други, които са като търговци, изкупуваха въглищата, кожите и бяха малко като чорбаджии и цялото село им се подчиняваше, сваляше им шапка. Иначе вече от 1958 година, т.е. след 1958-59г. започнахме да мислим за ТКС-то, но като цяло беше много трудно. Защото първо воювахме с неговото основаване, а след него за АПК-то и за разкриване на странични дейности.

Тоест какво значи странични дейности? Да произвеждате нещо?

Почнахме първо с рогозки…Сламени рогозки с 30-40 жени, които ги пълнеха. От рогозките минахме на сламени шапки – капели. После започнахме да мислим за промишленост. Много ходех, много държах да има работа, да докараме от София поръчки, намираме връзки само и само работа да има и хората да са ангажирани.

Да, обаче, както казваш, всичко това се случва до 1989 година?

Всичко е  до 89 година.

А след това?

1989 година отряза всичко. Вие, младите, не знаете, но нас ни е много тежко. На мене специално, аз там като съм бил партиец , съм бил честен винаги. Морал имаше, да.

Оттогава ли започва да залязва  българското село като цяло, след 1989 година?

След като се разтуриха цеховете, имаше много младежи, семействата и децата им бяха тук, училището работеше, домът също.  Първо домът захранваше училището с малко, после стана обратното и те така. Сега вече нищо не работи и хората, децата им,  като почнаха да пътуват, се изселиха – едни Ихтиман, други в Самоков и така селото обезлюдя.

Сега към днешна дата колко човека сте тука?

Някъде около 110-120 човека. Има 2-3 семейства, които си останаха тука, които купиха къщи.

Разчитаме много на това да се купят къщи от чужденци, че те ще повдигнат стокооборота, но никой не купува нищо оттук.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close