Поредният юбилей на най-известната българска композиторка /на 30 юли т. г се навършват 95 г. от рождението й/ Живка Клинкова отново ще отмине незабелязано. Или както казва Лада Брашованона – „Отиде си от този свят самотна, почти забравена, едва ли от някого разбрана като човек и още по-малко изследвана като композитор“.
А всъщност родената в Самоков музикантка оставя огромно творчество във всички жанрове – опери, 11 балета, над 250 песни, симфонии, кантати. Живка Клинкова е изтъкнат фолклорист с особен пиетет към старата самоковска песен. Завършва Консерваторията през 1947 г. Солидната й музикална подготовка се дължи на срещата и с най-изтъкнатите преподаватели по това време – учи пиано при проф. Димитър Ненов, дирижиране при проф. Едмондо ди Веки и композиция при проф. Парашкев Хаджиев и проф. Веселин Стоянов. През 1951 г. заедно с Филип Кутев създават прочутия Ансамбъл за народни песни и танци. За работата си там получава „Грами“ за плоча на Ансамбъла под нейно диригентство. През 60-те години отива на специализация в Берлин и остава да работи извън България чак до промените през 1989 г. /може би това е една от причините за нейната неизвестност дори и в музикалните среди у нас/
Безспорно делото на живота и е операта за светите братя Кирил и Методий, на нея отдава 20 години от живота си. Лична приятелка със световноизвестния диригент Херберт фон Караян, тя му дава партитурата, но даже той не успява да я постави, защото операта е много сложна – с три хора, два оркестъра, три балета, 20 главни изпълнители и т. н. През 1986 г. тя прозвучава концертно в град Бидгошч, Полша и това остава единственото представление. Всеки друг замисъл за поставяне в България досега се е провалял. От няколко години съгражданина на Живка Клинкова г-н Димитър Слатински подема различни инициативи за поставяне на операта, засега без резултат.
Неизвестна в България, Живка Клинкова обаче получава папска грамота от папа Йоан Павел II, а партитурата на операта се съхранява във Ватикана. През 1996 г. режисьорът Камен Костов прави филм за нея, излъчен на 24 май 1996 г. по БНТ. Филм прави и местният канал „Рила“ с интересни спомени на оперната певица Росица Тренкова, Михаил Янков и др. самоковци. Изцяло отдадена на музиката, тя не остави потомци, родната й къща пустее, вместо да е музей, няма улица на нейно име или поне музикално събитие. Както казва проф. Михаил Букурещлиев: „Тази талантлива самоковка не заслужава такава съдба…“
Остава закъснелия поклон на всички, за които името на Живка Клинкова не е непознато!
Текст: Мирослава Мирчева
