Анелия Балабанова
Един ден на село. Прекаран на ново и непознато място, сред уют, красота и спокойствие. Доста хора мечтаят затова – да се докоснат поне за малко до корените на българското. Селският туризъм е една добра възможност за мнозина да опознаят традициите в България. Чрез престоя в селска къща туристите могат да се докоснат до традиционния бит и култура на страната. Гостоприемството на българите, уникалната местна кухня, съхраненият фолклор, обичаи и занаяти, историческите, религиозни и културни обекти превръщат този вид туризъм в предпочитан начин за прекарване на ваканцията. Селският туризъм съчетава всичко изброено и се превръща в бизнес възможност за десетки, а може би и стотици семейства да изкарват прехраната си. С уточнението, че сред тях не попадат тези, които просто са решили да се възползват от европейските пари и програми.
От живота на село
Вълнуваща част от преживяването за туристите е храната, която домакините приготвят от екологично чисти продукти – домати, краставици, чушки, набрани призори от градината, или пък ароматни подправки, събирани от близките гори и полета. Колкото и нереално да прозвучи за някои селото предлага и много интересни занимания. При желание можете да помогнете на домакинята в приготвянето на някое специално ястие по стара рецепта, да се включите в селскостопанската работа, да наемете кон и да се разходите из близките забележителности, да съберете букет от ароматни билки и кошница с горски ягоди или гъби, да обиколите селските пътища с планински велосипед и много други. Туристите имат възможност да участват в ръчно доене и косене, квасене на мляко, производство на домашно сирене и кашкавал, приготвяне на сладка и различни други домашни изкушения. Тези, които свързват селския туризъм преди всичко с релакс могат на спокойствие да се разходят из необятните природни красоти, докъдето им видят очите и стига волята. За някои от по-претенциозните посетители почивката на село придобива и по-съвременни измерения, свързани с различни глезотии като сауна, джакузи и т.н. В общи линии обаче зад появата на една къща, посрещаща гости от близо и далеч се крие сбъдването на една мечта.
За пътя на една мечта
За дългия пък към сбъдването на една мечта разказва Миглена Ранова. Със семейството си имат семеен хотел в Говедарци, който носи нейното име. Идеята за това е на баща й – Георги Костов, който дълги години работи като ресторантьор. Заедно със своята съпруга Емилия и останалите членове на семейството полагат основите на бъдещия обект за развитие на селски туризъм. Годината е 2007. „Решихме и започнахме. Постепенно със заеми и много труд успяхме да изградим хотела” – разказва Миглена като пояснява, че сградата е изцяло ново строителство. Това, което й прави впечатление е, че с времето хората стават все по-взискателни. Искат всичко да им е самостоятелно – санитарен възел, интернет, тераса. Стари клиенти си имаме, които предават на техни приятели и така се случват нещата при нас” – допълва нашата събеседничка. Хотелът е с капацитет от 25 човека, което е съобразено и с възможностите на семейството гостите да бъдат посрещнати и обслужени подобаващо. За всички гости той предлага открито лятно барбекю и безплатен паркинг. На разположение за почитателите на зимните спортове е добре оборудвано ски-училище и ски-гардероб. С течение на времето мечтата на Георги се сбъдва и придобива реални измерения. Изненадващо или не лятото се оказва по- натоварения период от годината, заради Рилските езера, планината и връх Мусала. Българи и чужденци идват в Говедарци и отсядат за по пет-шест дни, обяснява Миглена. „Има уникално красиви места – манастирчета, църкви, които могат да видят и разгледат с удоволствие. До хижата и Мальовица ходят, на Цари Мали град” – допълва още тя.
Говедарци-другата България
Говедарци е със статут на курортно селище и тенденции за развитие на селски туризъм. Много от жителите му обаче са на мнение, че не се прави достатъчно от страна на Общината в тази насока. Миглена също се присъединява към тяхното мнение. „Плащаме си данъците, но парите вървят само за Боровец” – категорична е тя. Дава за пример пистата в селото, която започва от хижа „Мечит” и слиза почти до Говедарци. Вече шеста година тя не работи. „Гостите непрекъснато ме питат защо, при положение, че е по-дълга и хубава от Мальовица. Там също нищо не се прави – стоят си старите лифтове от едно време” – коментира още дамата. Пътят до Мальовица се поддържа през зимата, но проблем е нередовният транспорт. Той е само два пъти в деня – сутрин и вечер, а когато няма достатъчно хора и веднъж дневно. С разказа си се връща отново в Говедарци. Селото е изходен пункт за Мальовица. От него тръгват маршрути за хижа „Вада” (2 часа пеш), хижа „Мечит” (1 час), хижа „Ловна” (3 часа), хижа и планинска школа Мальовица (по пътя за хижата и през местността Овнарско). През хижа „Вада” може да се стигне до Седемте рилски езера, от хижа „Мечит” се стига до заслона Кобилино бранище и от комплекс Мальовица се стига до циркуса Страшното езеро, където има изграден заслон, като другия маршрут е през местността Овнарско. В местността Надарица има останки от древно селище датиращо от времето на Римската империя, а в местностите Тапанковица, Мечкарица и Изворо има запазени исторически паметници — църкви, манастир и параклиси. На целия този фон и уникални природни дадености са разбитите улици, по които жителите и гостите на селото карат автомобилите си. Добрата инфраструктурата е изключително важно условие за развитие на селски и какъвто да е вид туризъм. Независимо от това обаче е радващо, че все още има хора като Миглена и семейството й занимаващи се с подобна дейност. Било то от дълг към родителите, привързаност към родното място или нещо друго.
