Мариян Гребенчарски
Ние хората обичаме да си правим планове за близкото и далечно бъдеще. Професионалните и личните мечти са едни от най-често срещаните в човешкото съзнание. Проектираният разум на човека има устройство, което притежава защитна функция, коятo да кара сивото му вещество да усвоява начини на действие, които да го защитят. Най-лошото, е че ние мислим, че като сме обмислили всички възможни препятствия, трудности и „хълмове“, които се появяват пред нас, сме защитени. Да, ама не!
Светът е проектиран да ни създава хубави, лоши, трогателни, състрадателни и всевъзможни моменти и спомени, по време на които ние сме подложени на изпитания, няма значение дали ще бъдат хубави, или не.
На този свят сигурни неща няма! Доста хора си казват: „Един път да спечеля от тотото и всички проблеми ще си реша“. Да, ама не! Тук се сещам за една поучителна история, която много обичам. Един млад момък тръгнал да се беси и срещнал един възрастен човек. Заговорили се и младежът обяснил защо иска да се обеси поради липса на социален и професионален живот. Също така имал и икономически затруднения. Дядото извадил един лист и написал на него: „Няма да е все така…“ Минало се време и възрастният човек минавал покрай едно заведение, в което кипяло празненство. От любопитство, разбира се, човекът погледнал и познал същия този младеж, който искал да се откаже от живота. Момчето видяло също надничащия старец и го разпознало, отишло при него и му казало:
-Дядо, ти ми спаси живота, ела влез да те почерпя, спечелих от тотото, сега вече всичко ще бъде наред! Възрастният човек отказал скромно и казал на младежа:
-Прочети отново бележката!…
Тази история показва несигурността в нашия живот. Дори и да спечелиш милиони, не знаеш в кой момент може да се обърне колелото и да останеш отново на дъното. В този случай какво ще направиш – отново ще се откажеш от живота ли? Разбира се, че не, може да изпитваме трудности, но никога не трябва да склоняваме глава пред тях.
Както е казал и Робърт Дал: „Всички ние играем различни роли и често бързо преминаваме от една роля в друга.“ Тези думи на професора ме навеждат на мисълта, че не само в материалното няма нищо сигурно, а и в самите нас – хората. Живеем в един театър, в който всеки се е затворил в своята „дядова ръкавичка“ и просто живее ден за ден. Не случайно хората казват: „Пази се от най-близките си“, времената са такива, че не знаеш откъде може да ти навредят, а най-лошото, е че приятелство няма. Има просто познати с общи интереси. Това отново показва насигурността в нашия живот. Липсата на опора в нас проличава, когато нямаш човек, на когото можеш да разчиташ нямаш и трамплин за отскок в живота.
Като говоря за сигурни и несигурни въпроси, изниква и още един: „Има ли извънземни?“ Никой не може да каже със сигурност съществува ли извънземна раса, по-напред ли са от нас в технологиите? Питаме се, има ли течаща вода на Марс. Ако пък има, има ли живот на червената планета. Въпроси, въпроси… А ние, хората даваме все противоречиви отговори. И всеки мисли, че е прав, защото възприемаме света, ръководени от своя разум и от своята гледна точка. Разединяваме се дори в отговора на въпроса какво е времето. А това доказва, че не можем да бъдем сигурни в нищо.
Чувствам се по-сигурен в това свое твърдение, защото се сещам, че и Плиний Стари твърди, че единственото сигурно нещо е, че няма нищо сигурно. Е, поне с Плиний Стари мислим по един и същи начин.
