Мария Галчева
Това момиче е истински изследовател, който не познава реалните граници, както нас. За нея те са предизвикателство, което и помага да реализира себе си. Евгения Тасева следва полска филология в СУ „Климент Охридски“. По време на обучението си, младата дама използва всички възможности, които и предлагат обменните програми и така успява да разшири светогледа си.
Много земно и реално се отнася към проблемите, които по един или друг начин вижда в родния ни Самоков, макар и в момента да се намира далечко от нас. Този материал няма намерение да насърчава емиграция. Изобщо дори, въпреки че към момента на взимането на това интервю, Жени да е в красивата Полша.
Здравей! Къде те намираме в момента и с какво се занимаваш?
Заварвате ме много далеч от родния дом и от родния град изобщо. В момента се намирам в Краков, Полша. Тук работя по дисертационния си труд – правя предимно изследвания на терен, но се случва и да правя и други проучвания. Също така работя и като преводач на свободна практика и търговско-логистичен представител в частния сектор. Държа да бъда в крак с тенденциите на съвременния пазар – все пак живеем в условия на пазарна икономика
Как се случи така, че животът ти се разви извън града?
Нещата се развиха съвсем естествено. След завършване на средното си образование, поех към София, за да продължа образованието си в СУ. По-късно хоризонтите ми се разшириха чрез различни обучителни програми, предлагани от СУ, МОН и фондовете на ЕС за обмен на студенти. Съвсем естествено беше да се отправя точно към Полша, тъй като следвах полска филология в СУ, а основната ми цел бе да развия езиковите си компетенции във всеки един аспект.
Полша е страна с различна от българската традиционна култура – преживя ли културен шок там?
Не. Твърдо не. Все пак това е славянска култура, която колкото далечна, е и толкова близка до българската. В бита, в ежедневното общуване, в мирогледа на обикновения човек няма чак толкова непреодолими различия. Разбира се, не мога да твърдя, че няма разлики, но именно предизвикателството да опозная тези различия, да намеря логично обяснение за всяка от тах и да ги разбера – това ми доставя истинско удоволствие (като един изследовател и анализатор).
От колко време вече си там?
За първи път заминах през лятото на 2009 г. От този момент непрекъснато се връщам там, с малки прекъсвания, разбира се.
Чувстваш ли се изгубена за Самоков и какво виждаш тук, когато се прибираш?
Не се чувствам изгубена за Самоков. Нито чувствам Самоков изгубен за мен. Когато се прибирам, виждам първо част от сърцето си, оставена там… В Самоков е почти целият ми живот – близките ми, най-добрите ми приятели, едни от най-хубавите ми години досега, безброй спомени. Когато се връщам след по-дълго, 6-месечно отсъствие например, много ясно виждам как градът се е променил. Може да са съвсем малки крачки напред: една пейчица, поставена някъде, един нов пътен знак, може да е някакво мероприятие или обществена акция, но личи, че градът се развива. Радвам се, че има напредък и се надявам, че ще става все по-бърз и осезателен.
Къде, според теб, се коренят основните проблеми на града?
Най-лесно ще е да кажа, че проблемът е в управлението или в общата ситуация в страната. Но както обичам да казвам, всеки проблем е комплексен. Не е лъжа, че много често липсва инициатива и за съжаление понякога на ценности у самите граждани. Хората са много слабо информирани за възможностите, които има пред тях, не търсят информация, още по-лошо – не знаят къде и как да я търсят. Има много слаба комуникация с гражданите от страна на ,,високите етажи“. Има и още нещо, от което мен лично много ме боли – много малко внимание се обръща на възрастните хора. Извинявам се за игнорацията, ако има подобни организации и събития в града, но не зная да има специални мероприятия или клубове за възрастни хора някъде, по-далеч от центъра, по кварталите. Материално или по друг начин бих съдействала за организиране на подобен клуб за своя квартал.
Мислиш ли, че би могла да се развиваш и тук по начина, по който го правиш сега?
Може би някой ден…
Как виждаш модерните млади хора?
Преди време в социалните мрежи се споделяше една статия с неизвестен автор, посветена на ,,новите българи“ – как те имат какво да кажат по наболелите обществени проблеми, гласуват, без да бъдат задължавани със закон, осигурили са си нормални условия за живот, правят място на възрастните в градския транспорт, помагат на хора в беда, проактивни са, търсят, интересуват се и се информират, знаят, че нищо не идва наготово и никой никому не е длъжен, а за да получиш нещо, трябва да се потрудиш. Наясно съм, че действителността е малко по-различна, но силно впрвам, че един ден мнозинството от млади българи ще бъде точно такова – ще вземе инициативата за бъдещето си в свои собствени ръце.
Накъде в момента гледа Евгения Тасева? Какво би искала за себе си в личен и професионален план?
В личен план искам само две неща и никога не съм претендирала за повече – моля се, аз и близките ми да бъдем здрави и Бог да ни дава здрав разум, бодър ум. Без тези неща всичко губи смисъл, а имайки ги, човек може да постигне всичко, което пожелае. Ако говорим за професионалния аспект на живота ми, вече съм на възраст, в която за кариерата си човек трябва да говори в сегашно, а не в бъдеще време. 25 години са достатъчни, за да решиш накъде искаш да вървиш и какво искаш да правиш. В професионален план балансирам между науката и частния сектор – не мога и без двете. За момента ги съчетавам доста успешно. Мога само да работя върху подобряване на резултатите си и разширяване на спектъра от умения.
Самоков за теб е..
Всичко: роден дом, единственото място, където мога да се върна по всяко време и зная, че винаги ще има отворена врата за мен.
