Интервю
Д-р Красимира Ковачка: „Единственият начин да оцелее една болница е да дава добро качество на медицинската услуга”
Положението в страната към днешна дата никак не е леко, а още по-малко подлежащо на каквито и да било прогнози. Здравеопазването в последните няколко години, още от управлението на ГЕРБ, поразително прилича на кутията на Пандора. Но вместо оттам да излизат всички най-зли болести на света, в България на показ идват всякакви бюрократично-административни абсурди, които превръщат един от най-важните сектори в живота ни в морга.
Преди известно време д-р Красимира Ковачка спечели конкурса, обявен от община Самоков за управител на самоковската МБАЛ. Интервюто ни с нея е дълбоко обосновано и дълго обмисляно с оглед на това, че нашата болница е най-голямата в областта и едновременно с това е подложена на сериозна конкуренция от страна на столицата и на критика от самоковци. От друга страна всеки ден на преден план излизат протестиращи и хората с бели престилки също са част от тях. Причините – НЗОК, липса на пари и отношение към тази високохуманна професия.
Цялата държава се тресе от протести, здравният сектор също не прави изключение. Очакват ли се протести на съсловието и в Самоков?
В момента нашата болница, както и всички други болници в страната, е получила 80% от това, което сме изкарали като финансови средства за предходния месец. Това е недостатъчно, защото ние сме подчинени, освен на Закона за лечебните заведения, на Търговския закон и всички промени по ЗОП-овете. От една страна ние ще бъдем притеснени, защото изплащането на медикаменти, консумативи и всичко, което касае обслужването на болните е в максимален срок 60 дни след получаване на дадена доставка. Докато преди това, тези срокове бяха дълги и те се договаряха при сключването на договорите и можеха да бъдат дори със забавяне от една година. Т.е. човек може да планира финансовите средства. Сега тези срокове са кратки. И при липсата на цялото финансиране има притеснения, че ние ще влезем в тези срокове. Но след интервюто, което се направи министър Таня Андреева, тя увери, че пари ще се намерят, за да се изплати всичко, на 100%, на болниците. До края на годината, ако ни се изплати този остатък от 20%, ние ще влезем в едни рамки, тъй като прогнозно сме си направили разчет до тогава, така че болницата да завърши с едни стабилни показатели.
Това ще доведе ли до някаква промяна в заплатите на служителите?
По принцип болницата трябва да получава заплатите си между 25-то и 30-то число на месеца за предходния месец. Повече от три години аз се стремя да давам заплатите 20 дни по-рано, защото в тази институция най-важни са хората, които извършват дейността, защото без тях не може и след това се заплащат основните параметри за издръжка на болницата – газ, ток и вода. Както знаете, ние се самоиздържаме. След което следват медикаментите и консумативите за хемодиализата, а после останалите неща, които се разсрочват. В момента аз мога да уверя, че ще дам заплатите на 100% на целия персонал на болницата, тъй като следейки националната политика и стагнацията на касата, прецених, че трябва да заделя финансови средства за служителите си. Всичко друго може да бъде отложено и разсрочено. С това искам да създам спокойствие на хората, които работят. Положението е тежко и всички имат кредити, които трябва да обслужват. Оттук нататък – ние продължаваме да работим без да имаме отказ на пациенти от болницата, независимо от здравноосигурителния статус – както е в Закона, защото ако дойде някой неосигурен, който е с инфаркт или инсулт, не можем да го върнем. Все пак има Хипократова клетва.
Какво се случва, ако се увеличи бройката на неосигурените пациенти?
Ако тези пациенти се увеличат, всяка година правим една справка до Община Самоков и се надяваме, че общинското ръководство ще ни подкрепи за тях и при възможност ще ни помогне те да бъдат заплатени. Върнати пациенти няма да има. Приемът няма да спира и болницата ще продължава да работи с оборотите, с които е работила досега. До 15 декември ще предоставя справка в Общината – на кмета и на председателя на ОбС, за броя на преминалите пациенти – неосигурени, в терминално състояние, такива, които не са по клинични пътеки. Важното е болницата да бъде финансово стабилна, за да няма катаклизми в здравния сектор на община Самоков.
Какво е Вашето мнение за работата на настоящето правителство в сравнение с предишното? Преди, когато Симеон Дянков каза, че болниците в България са много, всички скочиха срещу него. Сега от управляващите чуваме същите приказки. Така ли е – има ли много болници в България?
Да, има много болници. Всичко това може да се реши, когато окончателно приключи изготвянето на Здравната карта. Аз имам съобщение от РЗИ, че съм включена в работна група за изготвянето на тази Здравна карта и според мен във всеки областен град трябва да бъдат разгледани потребностите на хората и в зависимост от тези потребности да се стационират лечебните заведения. Лечебните заведения за болнична помощ са различни – общински, университетски, областни, частни и много от тях са специализирани, защото се занимават само с един проблем. Общинската болница, каквато е нашата, има и социални функции. Тук тя поема абсолютно всичко. Този казус трябва да се разгледа много внимателно след създаването на Здравната карта. Тя ще определи броя на болниците по техните видове, което ще насочи и пациентите. Макар че всеки да е свободен да направи сам своя избор. Единственият начин да оцелее една болница, е да дава добро качество на медицинската услуга, което според мен се изразява в следните посоки – квалификация на лекарите и на сестрите и отношението на лекарите и на медицинските специалисти към пациентите. Само когато тези критерии създадат доверие в пациента, той отива в тази болница.
Как се разбира кога една болница е добра?
На всеки два месеца ние провеждаме анкети във всяко отделение. Тези анкети са различни за различните отделения и се разглеждат от началниците на отделения. Те показват обслужването на санитарско ниво, на сестринско ниво, искани ли са финансови средства за извършване на услуги, купуват ли си пациентите медикаменти и консумативи. Досега нито един пациент не е заявил, че си е купувал лекарства или че са му искани финансови средства. Това за мен е важно. Искам да направя и друго анкетиране на пациенти – тогава, когато те са изписани и е изтекло известно време. Този вид анкета е по-обективен и замисляме с главната страна и с отдела по маркетинг в най-скоро време да го направим. Целта е, ако има някакви пропуски, незабавно да реагираме.
София е много близо до Самоков – как се работи в такава конкурентна среда?
София се намира само на един час път от нас. Там има повече от 40 болници – най-големите бази са там – Пирогов, Военомедицинска болница, МВР, Александровска. Там има уникална техника и специалисти на по-високо ниво. Това трябва да си го признаем, така че ние, за да оцелеем, трябва непрекъснато да имаме работа и борба за следдипломната квалификация на лекарите и на сестрите и подобряване на отношението лекар – пациент.
Ще останат ли лекари и медицински сестри в болницата след 1 януари, когато отпадат забраните за работа във всички държави от ЕС?
Това е национален въпрос. Пазарът е свободен – всеки човек може да отиде да работи, където желае. Преценява силите, възможностите и квалификацията си и ако той е добре мотивиран, може да отиде, където иска. Според мен трябва да се работи на национално ниво за бързи реформи в болничната помощ. Могат да са непопулярни мерките, които ще се вземат, но да се приложат. Лекарите и сестрите ни са прекрасни. Те работят на изключително високо ниво. Отиват навън и си намират работа веднага, а същевременно имат изключително висока компетенция. Когато отидат в чужбина, работата им е при много по-леки условия за 20 пъти по-висока мотивация. Не може един специалист, който е завършил медицина, 4-5 години е работил, за да вземе една специалност и след това се явява ниво на другия колега да получава финансово възнаграждение по-малко от него. Не е нито редно, нито честно.
Ако правителството повиши минималната работна заплата, това автоматично ще значи, че заплатите между квалифициран и неквалифициран персонал ще се изравнят. Така ли е?
Винаги досега, когато се повишава минималната работна заплата, аз коригирам заплатата на медицинските специалисти. Тези хора са безценни. Не може един неквалифициран човек да получава равно възнаграждение с човек, който спасява човешки живот. При промяна на минималната работна заплата, ще има незабавна корекция на възнагражденията при нас. Заявявам го най-категорично. Ако се сравним с други общински и областни болници, имаме отделения, при които заплатите са колкото в областна болница – зависи от категорията на отделението. Има специалисти в болницата, без които работата на 2-3 отделения може да спре – анестезиолозите, патолога, хирурзите. Те са буквално гръбнакът на работния процес. Но има и такива специалисти, които могат да изнесат работата си в извън болничната помощ и това да не се отрази общо на работата ни.
След като всичко е отражение на националната здравна политика, означава ли това, че болницата не може да прави дългосрочни планове и стратегии?
Не можеш да обещаваш на хората и да правиш дългосрочна стратегия, защото цялата политика на болницата е подчинена на две неща – на националната здравна политика и на политиката на Общината. Болницата е общинска все пак.
Кога МБАЛ Самоков ще има наистина Спешна помощ най-често питат хората, макар че Спешна помощ не е звено, което е под юрисдикцията на болницата?
По принцип Спешна помощ е на подчинение на Министерство на здравеопазването, но имаме неин клон, който е на подчиние на Софийска област. Лекарите там са много малко – има незаети щатни бройки. Получава се, че понякога там работят само фелдшери и медицински специалисти. Цялата нормативна уредба на Спешна помощ се прави от Здравното министерство. Болницата има разрешително и е кандидатствала неколкократно до Министерството за финансиране на спешно отделение, което да може да подкрепи Спешна помощ. Но поради липса на финансиране не беше разрешено общинските болници да имат спешно отделение. Имаме и територия, където да го ситуираме при разрешение. Единственото, което ни остава в момента е да работим върху добрата колабурация между болницата и Спешна помощ. Колегите от Спешната помощ дават всичко от себе си, но са много малко, за да отговорят на нуждите на нашия град.
Не можем да спестим атаките от обществото ни към персонала на болницата – че са малко и вече възрастни. Вашият коментар?
Това е така, факт е. Лекарите, в основата си част, са на възраст между 50 и 55 години, сестрите също. Имаме сестри на възраст между 55-60 и над нея. Но погледнато реално това пак е национален въпрос. В големи университетски бази също има по две сестри в отделение. Ние не сме изолиран случай. В последния месец аз съм назначила 2 клинични лаборантки на възраст между 30 и 35 години, а също и една рентгенова лаборантка на същата възраст. Млади хора, на които много се зарадвах. Предстои назначаването на един лекар в кардиологията, който също е на възраст до 40 години, сега ще специализира. Този процес като цяло е много труден. Факторите са много и не са тайна за никого. Трябва да има реформа за следдипломната квалификация и за медицинските специалисти също. Това, на което трябва да се надяваме е бързо в болничната помощ да има реформа и да се вземат адекватни мерки. Сестрите работят – да, като взимат ниска пенсия, те искат да припечелят нещо допълнително. Те може да са възрастни, но са от старата школа – отговорни и диспиплинирани. Това също е факт. Ние допълнително сме ограничени от стандарта, който казва по колко сестри можем да имаме. Ако не отговориш на него, те трябва да те елиминират. Аз не мога да обещавам на хората нещо, което не зависи от мен. Добре, че го има този ешалон от сестри, обществото трябва да им бъде благодарно. Може да са стари, но работят.
Има ли отлив на практики на джипита в Самоков?
Все още не се усеща това. Добре е, че джипитата са разположени на територията на поликлиниката, защото ако се наложи, се ползва болницата. Всичко е концентрирано на едно място и е оформено като здравен коплекс – спешна помощ, джипита, болница и аптека. Според мен общината трябва да запази и доразвива това, защото е много добре замислено. Мъчим се да съхраним звеното, което имаме и да запазим екипа, който дава максимума от себе си.
Откъде дойде промяната в отношението към българския лекар?
В нашата болница има много добри лекари и това трябва да се знае. Задължително трябва да се промени отношението към лекарите и към медицинските специалисти, защото някога имаше уважение към тези хора. Понякога моралният момент е по-силен от финансовия. Ние сме длъжни към пациентите, но и те са длъжни да изпитват към нас поне малко уважение. Комерсиализирането на професията доведе до негативното отношение към лекарите. Но в края на краищата един добър лекар, който има много пациенти, той трябва да бъде богат, да има пари, за да може да чете и да става още по-добър, да се конкурира нормално и да може да си увеличава пациентската листа. Нещата са много широки, но са рефлекс от национална политика.
Да се върнем на протестите, вие бихте ли подрепили протестите на колегите си?
Според мен трябва да има диалог. Информирах председателя на Лекарския съюз в Самоков – д-р Светла Скелина. Но до този момент никой не е казвал нищо. Колегите знаят, че съм подписала фактура за 80% от финансовите средства, медицинският съвет също е наясно. Но като управител аз нося отговорност за приходите на хората и съм го направила, защото, ако аз не подпиша тези 80%, няма да имам никакви пари. Не може едно мое желание да бъде подчинено и наложено на 323 души. Има надпартийни и надпротестни неща и това е животът на тези хора. Аз не мога да си го позволя и никой от медицинския съвет не възрази. Лекарският съюз казва „Не ги подписвайте! Ще протестираме“, но той не е финансовата организация, тя е НЗОК и според мен Министерство на здравеопазването, НЗОК и Лекарският съюз трябва да бъдат в екип.персоналът на болницата ще получи на 100% възнагражденията си, въпреки че приходите от НЗОК са 80%. С противопоставяне нищо не се решава, трябва да има диалог. Трябва да се състави Здравната карта, бързо да се разгледат цените на клиничните пътеки и да се видят болниците, които имат социални функции, каквато е нашата и на тях трябва да се даде допълнителен бюджет. Ние плащаме с финансови средства, изкарани от болницата. Затова целият екип заслужава уважение, това е чисто моралният момент.