Местен бизнес

Д-р Йордан Войнов: “Швейцарският модел на малък и среден бизнес е приложим и в Самоков”

VoinovАнелия Балабанова

Помните ли бурканчето с лютеница от детството, приличаща досущ едно към едно като тази на баба? Нея все още я има, но трябва да се поровите из рафтовете на супермаркета или кварталния магазин, за да я откриете. Д-р Йордан Войнов, бивш началник на Агенцията по безопасност на храните, е един от най-големите радетели и защитници на родното производство. Негова идея е въвеждането на стандартите за традиционни храни – хляба, месото, млечните произведения. Намерението не се осъществи в първоначалния му замисъл, но едно доста сериозна крачка беше направена.   

Ежедневните призиви и посланията „Изберете българското”, които чуваме и ни заливат от всевъзможни места звучат добре. Не само от гледна точка на патриотизма, с който са натоварени, но и с оглед на факта, че българските храни и производството като цяло са символ на утвърдено качество през годините. Всеки от нас волно или неволно е протягал ръце към етикета „Мade in Bulgaria”, понякога от чисто любопитство, друг път като съзнателен избор. Днес д-р Войнов проектира своите виждания и разбирания за родното и екологично произведеното върху  управлението на семейния бизнес в село Драгушиново. Убеден е, че здравето на хората е в много тясна и неизбежна зависимост от качествената храна. Какво още – в интервюто с д-р Йордан Войнов.       

 

Д-р Войнов, как дойде идеята за създаването на фирмения магазин, с който се затваря цялостният цикъл – от производство на месо до трапезата и директните продажби на потребителите?

Това беше една стара идея, тъй като през 1997 г. създадохме една семейна ферма в с. Драгушиново. В последствие тази ферма се разрасна и трябваше да се затвори цикълът с производство на месо и месни заготовки. Аз и екипът ми, докато бях шеф на Агенцията за безопасност на храните, се опитахме да наложим родното производство с внедряването на стандартите – „Стара планина”, БДС за млечните продукти, както и утвърдения стандарт за хляба, лютеницата. В интерес на истината този проект постигна частичен успех, защото имаше много сериозна опозиция и отпор от страна на хората, които произвеждат продукти с влагането на доста химия. Аз ги наричам алхимици. Стъпвайки на тази основа, след като приключих с държавната ми работа, реших да стартирам този проект. Целта беше да затворим цикъла и това, което го произвеждаме при нас да е изцяло от български животни. Да е изцяло наше производство, както и да произвеждаме чисти, натурални продукти без никакви консерванти и добавки.

Има ли интерес от страна на клиентите към това, което предлагате?      

Аз мисля, че хората, опитали нашите неща, го оценяват. Подобно нещо липсваше в годините, откакто Родопа беше затворена и не само на нашите съграждани, ами и в национален мащаб. Определено смятам, че тези продукти имат бъдеще и хората трябва да го оценят и да се ориентират към консумацията на храна, която е свежа и без химия.

Може ли да сте конкурентноспособни като цени спрямо вносните храни и продуктите, в които се влагат евтини суровини?

Трудно. Където има химия, цените са много ниски по обясними причини. Всеки би трябвало да си зададе въпроса на какво се дължи това. В края на краищата, за да са здрави хората, трябва да консумират здравословна храна. Това аз го обяснявам с двигателя на един автомобил – ако се налива некачествено гориво, двигателят блокира и колата заминава. Така е и с човешкия организъм – ако консумира некачествена храна, това се отразява върху неговия здравен статус.

Относно суровините не сте ли много големи оптимисти. Имам предвид, че броя на животните в района непрекъснато намалява и в един момент може ли да се получи недостиг?

Не. Предприятието не е голямо така, че не очаквам проблеми по отношение на суровините. Аз  съм заимствал идеята след едно мое посещение в Швейцария, защото там е много силно развит дребният и среден бизнес и тези предприятия много добре се котират. Като население Швейцария е долу-горе колкото България, а там само за пример ще дам, че има четири индустриални предприятия за млекопреработване. Останалите са тип ферми – от фермата излиза докато в България числото на индустриалните мандри е над 250. Навсякъде по света малкият и среден бизнес е основна движеща сила на икономиката и аз мисля, че и тук има почва за такова нещо. Пак казвам, за суровини не се притеснявам, тъй като не сме голямо производствено предприятие.

Споменахме Швейцария, малкия и среден бизнес. Каква е разликата в сравнение с България и до каква степен добрите практики са приложими в района на Самоков?

Аз мисля, че тук има много възможности и това е останало от времето преди 10-ти ноември. Ние, българите, искаме да правим такива големи неща – фабрики, мощни предприятия, които не се оказват достатъчно ефективни за нашите условия. Затова считам, че трябва да се даде приоритет на малкия и среден бизнес. Самоков е на уникално място между столицата, курорта Боровец и има условия. Трябва по-голяма активност и Общината също трябва да се активизира, за да може да подпомогне да се случат нещата. Да дойдат инвестиции и да се развие тази ниша, защото на този етап в района няма такъв тип предприятия или ако има са крайно недостатъчно, много малко. Считам, че швейцарският модел е абсолютно приложим конкретно за Самоков. Пак казвам, че хората трябва да са ориентирани към здравословния тип хранене, защото истинските швейцарци пазаруват само тяхно родно производство.

От позицията на човек, който е бил в Агенцията по храните, може ли да кажете до каква степен българите имат изградена култура за консумация на висококачествени продукти, макар и по-скъпи?

В последно време се забелязва тенденция към такъв тип хранене. За съжаление този процент все още не е много голям, но все повече хора предпочитат да пазаруват от ферми на село и малки производствени предприятия. Има я вече тази тенденция като задаваща се мода в областта на храненето и това е обнадеждаващо. Много хора нямат възможност да купуват скъпи неща и затова предпочитат евтините, макар и некачествени. Аз бих препоръчал с по-малкото пари да се вземе, ако е необходимо по-малко храна, но качествена, защото тя е важна за здравето на хората.

Споменахме дребния и среден бизнес. Дали тези фирми би трябвало да ползват някакво субсидиране, за да оцелеят?

Категорично. Би трябвало да се подпомагат, включително и с кандидатстване по европейски програми. Има различни инструменти за такъв вид подпомагане. Например в Румъния намалиха ставката на основните хранителни продукти. ДДС-то го намалиха на 9% и това също е доста силен инструмент за подпомагане на дребния и среден бизнес. Така, че въпросът е да има желание.

Вие лично мислите ли за разширение и докъде стигат плановете ви?

На този етап не, защото моята идея беше заимствана от Швейцария. Да е по-малък обектът, но в този обект да се заложи не на количеството, а на качеството. Времето ще покаже дали този проект ще е успешен или не. Аз съм обнадежден, че има почва за развитие на такива обекти. Дай Боже и в други сфери да има такива и да се наложат на територията на нашата община. Пак казвам – без реална икономика няма как да се случват нещата.

Магазинът вече работи, какво ще предлага – само месо ли?

Магазинът работи. Той е залепен за предприятието умишлено, за да предлагат в него хранителни продукти, произведени на момента. Предлага се освен месо и месни продукти. Говорим за сурови продукти – кайма, кюфте, кебапче сурова наденица, суров суджук, кърначе. Това са основните неща. Не много на брой като асортимент, но философията при построяването на предприятието е да произвежда неголяма гама от продукти, но с гарантирано качество.

По отношение на технологията, предполагам, че все пак се изискват някакви умения. Имахте ли проблем с подбора на хората?

Не, нямах проблем, тъй като заложихме на доказани специалисти. Управителят е бивш служител на Агенцията по безопасност на храните. Технологът ни също е с доказани качества така, че просто са подбрани специалисти, които си разбират от работата.

 

 

 

Related Articles

One Comment

  1. ВЬВ ШВЕИЦАРИЯ НЯМА ТАКЬВ ХАОС В СТАНДАРТИТЕ.ИМА ЕДИНЕН СТАНДАРТ.СЬЩО ТАКА ИМА СТРОГ КОНТРОЛ НА Т.Н. Е-ТА. В БЬЛГАРИЯ СЕ ИЗПОЛЗВАТ БЛИЗО 1600 Е-ТА-КОНСЕРВАНТИ,ОЦВЕТИТЕЛИ , ЕМУЛГАТОРИ,ДОКАТО В ШВЕИЦАРИЯ СА 10 ПЬТИ ПО-МАЛКО.БЬЛГАРСКАТА МЕСНА ИНДУСТРИЯ РАЗЧИТА НА ВНОСНО МЕСО ,НА-ЧЕСТО ЗАМРАЗЕНО ОТ ДЕСЕТКИ ГОДИНИ.ЗА ОСВЕЖАВАНЕ СЕ ДОБАВЯ КОНСКО ОТ РОМСКИТЕ КЛАНИЦИ ПО ГАРАЖИТЕ.В ИНТЕРЕС НА ИСТИНАТА Д-Р ВОИНОВ КАТО ДИРЕКТОР НАИ-НАПРЕД НА НАЦИОНАЛНАТА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКА СЛУЖБА, А ВПОСЛЕДСТВИЕ И НА АГЕНЦИЯТА ПО ХРАНИТЕ ,РАБОТЕШЕ И ТОИ ВЬВЕДЕ Т.Н. ТАКСА СПОКОИСТВИЕ, ДОПРИНЕСЕ ЗА УНИЩОЖАВАНЕТО НА БЬЛГАРСКОТО ПРОИЗВОДСТВО НА МЕСО С ИЗМИСЛЕНИЯ ШАП, И КАТО ЦЯЛО СИНИЯ ЕЗИК ПО ОВЦЕТЕ ДОНЕСЬЛ НА БЬЛГАРИЯ 120 МИЛИОНА ЛЕВА ЗАГУБИ.ВЕТЕРИНАРНАТА СЛУЖБА Е РАЗБИТА-НИКОИ НЕ ИСКА ДА РАБОТИ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ НА ЖИВОТНИТЕ ЗАЩОТО НЯМА АВАНТА ,ЗА РАЗЛИКА ОТ ТЕЗИ КОИТО РАБОТЯТ ПО КОНТРОЛА НА ХРАНИТЕ.ДА Е ЖИВ И ЗДРАВ Д-Р ИОРДАН ВОИНОВ И ДА ГАЗИ В ЛАИНАТА ДО СТО ГОДИНИ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close