Имало едно време народ. Искам да натисна копчето и да изтрия всичко, което се случва пред очите ни през изминалите няколко години, а и днес. Но ако ставаше толкова лесно досега някой да беше „ударил” един рестарт или копчето щеше да бъде счупено от толкова натискане. От няколко месеца българите живеем в някакъв тъп екшън филм, с елементи на драма. Протестите станаха част от ежедневието ни, а общественото недоволство всяка минута ескалира все повече. И докато едни си правят пир по време на чума, друга част искат все пак да преборят заразната болест и да оцелеят въпреки всичко.
Кратката ретроспекция на изминалите няколко месеца показва следното – народът искаше промяна, надигна се срещу властта и свали правителството. Последваха избори. Идеята беше да се промени съществуващата ситуация. ГЕРБ преди четири години бяха избрани като алтернатива на тогавашната политическа обстановка, с надеждата за промяна в живота ни. Волята им се оказа недостатъчна. Явно и те не си изиграха картите добре. Народът каза гръмко „не”. На изборите вреше от парадокси – не ги искаме, но пак гласуваме за тях?! Интересен народ. ГЕРБ все пак не получиха парламентарно мнозинство и дойдоха старите на власт – комунисти, националисти и турци. Получи се такава адска смес, като отрова за народа. И сега този същия народ пак протестира. Не иска да страда повече от грешните решения, взети от грешните хора.
И така пишем страница след страница към нашата история, пренаписваме я, поправяме я, опитваме се да късаме страниците, а резултатите все същите. Народът все недоволен, мизерстваш, властимащите само си сменят нагласите и политическата ориентация, но отдавна са забравили, че и те някога са били част от този „винаги храбър, народ мъченик”.
