Дългоочакваният ремонт на читалището е към своя финал

Зоя Станкова

Съществуването на Читалище „Отец Паисий“ е много преди приетата за негово създаване година – 1859. Самият Васил Захариев в материал за местната преса под заглавие:  „За читалищното кино“, пише: „За най-главната задача на Самоковското читалище, едно отъ най-старите читалища у насъ, основано още въ 1856 година.“ За „разтурената от турците къща за четене“ също знаем от кога датира като данни.

На един по-късен етап от създаването на читалището се заражда идеята то да не бъде просто читалище, а и своеобразен паметник в чест на загиналите във войните. Така в 1912 година е положен основният камък, въпреки че разрешението за направа на читалище-паметник датира от почти 40 години по-рано. Проектът на сградата на самоковското читалище, чиято реализация е била в срок от четири години, е на архитект Коста Николов. Фасадата е в стила на пруския сецесионен. Сградата е построена върху дарена за нея земя, застроената площ е 1027 квадратни метра. Строители на паметника са били гражданите, дарителите, военните. Трудът на гражданите и войниците от самоковско е безплатен, а до края на 1935 година изразходваните средства възлизат на 1 795 000 лв. Пясък, камъни, дърво се набавят от Общината, а тухлите от 22-ри тракийски пехотен полк.

Декорацията на сградата възлиза на обща стойност 340 000 лв. Скулптурата – барелеф„Булаир“ е дело на Николай Димитров, „Криволак“ и „Клималица“ са дело на Иван Лазаров, а „Кота 1050“ е дело на Александър Андреев.Изпълнители на мраморните плочи с изписаните имена на загиналите са дело на Никола Ножаров и Ликурго Андреани. Самото изработване на мраморните плочи възлиза на 194 500 лв. Сградата е официално завършена през 1926 година, в края на която за нея са изразходвани 1 795 000 лв.

Реконструкцията на сградата на Читалището-паметник се оказва недостатъчно ефективна и не всички проблеми са решени. Следващият проект за ремонт е направен през 1975, без да се наруши архитектурният му вид. Автор на проекта е архитект Здравка Шехтова, а той включва в себе си включвал: подмяна на електрическата инсталация, на отоплителната уредба, на водоснабдителната уредба, на канализацията, монтиране на вентилационна уредба. Имало е и идея мястото под сцената да се използва за баня и стая за огняр, както и на таванското помещение да се построят лаборатории, киноклуб, фотоклуб и кръжочна зала.

Реконструкцията е била възложена на специалистите от местния Стройрайон (с абсолютно необходимата оказана помощ от специалистите от Института по паметниците на културата). Срокът за приключване ремонтните дейности бил определен за третото тримесечие на 1980 година и по-точно – до 30 септември 1980. Тогавашното ръководство на читалището отбелязва, че ремонтните дейности са крайно незадоволителни, още докато тече самият ремонт.

В телеграма до Националния институт за паметници на културата, от 1980 година, тогавашният председател Борислав Даганов, пише: „Измазването на фасадата на читалище „Отец Паисий“, обявено за паметник на културата започна. Скулптурните фигури, паметните надписи, релефните бойни сцени, корнизите и другите елементи се нуждаят от реставрация и пълно възстановяване. Нужна е незабавната командировка на специалист, за да не изчезнат някои от тях. Моля ускорете изпращането му“.

След  1989 г., в следствие на различни фактори самоковската общественост се прощава с редица сгради-средища на културата като  кино “Рила”, „Малкото кино”, художествената галерия, военния клуб, профсъюзния дом, зали за събрания и концерти. На свой ред сградата на Читалище-паметник „Отец Паисий-1859“ дава възможност да се използва за множество събития, включително прожекции, събрания, концерти, изложби и т.н., а самата тя в себе си е подслонила представителните състави на града ни – хорове, оркестри, танцови състави, музикални, художествени, литературни и езикови школи.

Падаща мазилка. Влага. Войни и орли, пазещи славното ни минало, безславно изгубили части от каменните си тела. Мокри петна след дъжд.  Заграждения със сигнални ленти след снеговалеж. И още подобни красиви „пейзажи“ върху душата на града, насред сърцето му.

Помним, нали? Едни просто са се възмущавали, на други не е правело и впечатление, трети са плюели по управата на институцията, а самите читалищни дейци са търсили начини и са воювали, не по-безславно от изписаните върху паметните стели на читалището герои от трите войни, с държавните проекти, за да може и за творчеството и за погледа им да е уютно.

Повечето самоковци са запознати колко належащ бе ремонтът на Читалище-паметник „Отец Паисий-1859“ и как каменните му сълзи се стичаха без сезон по фасадата и падаха разбити на плочките.

Вече сме есента, на прага на седмите издания на двата Национални фестивала и обновената по  проект  „Качествени подобрения на сградата на читалище-паметник „Отец Паисий -1859“ при максимално запазване на автентичността й  по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малки по мащаби инфраструктура”  по ПРСР, фасада на читалището е вече факт. Ремонтните работи са с цел качествено подобрение на покрива и премахване на настъпилите вследствие на експлоатацията изменения на фасадата на сградата и се състоят в ремонт на покрива, смяна на дограмата и ремонт на фасадата. Общата стойност на проекта възлиза на 360 008, 46 лева и се финансира от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, а фирмата изпълнител е “Хидростроител – ПА” ЕООД.

Започналите на 4 юни ремонтни дейности са към своя край, а резултатите са видими. След дългогодишни търсения и борби читалищното ръководство, извоюва културният дом на самоковци да е място не само приятно за посещение, но и за гледане.

Може да се обобщи, че на фона на безверието, че ще успеем да се преборим да се направи ремонт, все пак светлината стигна до нас и поне за сега културната визитка на Самоков е съхранена такава, каквато трябва да бъде.

Гледайки назад във времето, може единствено да се заключи, че културата и духовността са необходимост и изискват големи борби на обществеността – от строежа на читалище насред три войни, до борбата то да просъществува в този си вид 160 години след това.